Финансовите министри на страните от еврозоната ще се срещнат днес в Брюксел, за да съгласуват позициите си относно изплащането на спасителните планове на Гърция и Кипър, предаде Би Би Си.
Очаква се Кипър да получи одобрение за първите 3 милиарда евро от пакета си, а гърците ще бъдат подпомогнати с поредния транш от близо 7.5 милиарда евро.
Общата помощ, договорена за Кипър е 10 милиарда евро, а за Гърция спасението струва общо 240 млрд. евро.
В дискусиите неизменно ще се прокрадва и сянката на Словения, която може да се окаже следващата проблемна страна за еврозоната.
Любляна предприема сериозно преструктуриране на проблематичния банков сектор, покачва данъците, и приватизира огромно количество държавни компании.
По-рано през месеца, Международният валутен фонд (МВФ), който е част от тройката кредитори, обяви, че Гърция отбелязва "прогрес" в борбата си с бюджетния дефицит през последните 3 години.
Същевременно базираната във Вашингтон международна финансова институция отбеляза, че структурните реформи в икономиката са недостатъчни и е нужно да се обърне внимание на данъчните измами.
Словения предприема мерки, за да не прибегне до заем
Мерки за икономии, с които да избегне спасителен заем, обяви наскоро правителството на Словения.
Екшън планът предвижда повишаване на ДДС от 20 на 22%, а на ставката за храните - от 8.5 на 9.5%. При това скокът ще влезе в сила от 1 юли, а не както бе предвидено по-рано от 2014 г. Очаква се новият налог да налее в хазната допълнителни 250 млн. евро годишно.
Увеличаването на ДДС отменя засега въвеждането на данък "криза" за допълнително облагане на доходите с от 0,5 до 5%. Правителството обаче си запазва налагането на данък "криза" като план Б, ако останалите мерки не дадат резултат. Сред тях е продажбата на 15 държавни предприятия, сред които авиокомпанията "Адриа ейруейз", летището в Любляна, "Телеком Словения".
Предстои и орязване на публичните разходи с 250-300 млн. евро чрез намаляване на заплати. Ще бъде създадена и "лоша" банка, която да поеме необслужваните кредити.
