Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Правителството и БНБ могат да избегнат санкции от ЕК

Иван Костов отрече близост с Цветан Василев и заяви, че има 170 000 лева в КТБ Снимка: БГНЕС
Иван Костов отрече близост с Цветан Василев и заяви, че има 170 000 лева в КТБ

България може да избегне наказание от Европейската комисия заради КТБ, ако правителството и БНБ започнат да изпълняват европейските директиви, покажат воля и направят първата вярна стъпка в тази посока. Това каза в сутрешния блок на Нова телевизия бившият лидер на ДСБ и премиер на България от 1997 до 2001 г. Иван Костов.

По думите му служебният министър на финансите заедно с БНБ трябва да приготви промяна в закона, с която да транспонира по искания от Европейския съюз начин Европейската директива за защита на влоговете на хората. Той посочи, че в момента финансовият министър предвижда да създаде буфер, с който да овладее евентуална банкова криза. Въпреки че това означава да се вземат пари от данъкоплатците за спасяване на банковата система, тези пари ще са много по-малко, отколкото ако се отиде към фалит на банката.

„Ако КТБ фалира, разходът, който трябва веднага да бъде изплатен, е над 3,5 милиарда лева. Ще има и 2,6 милиарда сигурни загуби за фирмите-вложители, за държавните предприятия от енергетиката, за военно-промишления комплекс на страната, за болници, общини и за вложителите над 100 000 евро. Това ще доведе до загуба на 80 000 работни места, а оттам ще последват и косвени щети за страната в размер само на една година на повече от 6 милиарда лева", каза Иван Костов.

„Приоритет е да не се допусне банкова криза. Огромен риск е, ако БНБ бъде осъдена. Ако това стане, загуби дело и започне да плаща, това ще нанесе такъв ущърб на авторитета на страната като място за икономически живот и инвестиции, какъвто не можем да си представим", каза още той.

Костов разкритикува изказванията на Реформаторския блок, които квалифицират КТБ като пирамида и призова Петър Москов от ДСБ да не се изказва по банковата тема, защото е лекар.

Бившият премиер отрече да е близък с Цветан Василев и посочи, че ако беше близък с него, сигурно също щеше да стане кредитен милионер. Той отговори и на многократния въпрос какви средства държи в КТБ - 170 000 лв. на депозит.

"Добрата новина за вложителите е, че преговорите с Виенския инвестиционен фонд вече започнаха. Очевидно Цветан Василев работи, щом Виенския фонд е тук и е приет от БНБ. Гунев е остро необходим, за да се изпълни режима на специален надзор. Българският съд обяви, че е невинен", каза още Иван Костов.

Засега обаче акционерите в затворената банка не са показали план за ликвидна подкрепа. Това каза в интервю за в. „Стандарт" подуправителят на БНБ Калин Христов. Той уточни, че за да бъде предоставена държавна помощ на една банка, тя трябва да бъде доказано платежоспособна и да няма капиталов недостиг.

„При невъзможност да се представи ясна оценка на капиталовата адекватност на банката, която да е основа за одобряване на държавна помощ от ЕК, останаха две възможности. Първо, след събиране на липсващите документи, да се изготви пълна и достоверна оценка на качеството на активите на банката, което да е основата за решение за възможностите за оздравяване на банката. Втората възможност бе на база на вече извършеният през юли кратък преглед, да се вземе само онази част от портфейла, за която можеше да бъде дадена безспорна оценка и с нея да се създаде нова здрава банка (в случая можеше да се използва и банка "Виктория", която е 100% собственост на КТБ). Съответно, тази част от портфейла, за която не можеше да се даде оценка, щеше да остане в баланса на КТБ и за нея да се направи нова пълна оценка. А всички загуби, произтичащи от тази част от портфейла, трябваше да бъдат поети от акционерите на банката. Този план за преструктуриране на банката щеше да получи одобрение от ЕК", каза Христов. Това е и одобреният подход за португалската банка "Еспирито Санто".

За да се приложи този план, трябваше да се вземат политически решения, обясни Христов. „Тъй като това решение води след себе си фискални разходи, за него е необходимо политическо решение. Оказа се, че през юли не бе възможно да бъде постигнато такова решение", казва още подуправителят на БНБ.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените