Султан, който унижава жените - така една от най-високопоставените жени политици в Италия Рози Бинди нарече премиера Силвио Берлускони и предрече мнозина от гласувалите за него на предишните избори да му обърнат гръб на следващите.
Следващите избори в страната трябва да се проведат през 2013 г., но все повече анализатори очакват секс скандалите и разцепването на неговата партия да доведат до падане на правителството и предсрочни избори до края на годината.
Рози Бинди е президент на опозиционната Демократична партия и заместник-председател на долната камара на парламента. В интервю за агенция "Ройтерс" тя заяви, че сексскандалите ще струват властта на Берлускони.
"Италианските жени плащат най-високата цена за този скандал, тъй като за тях се създава имидж, чиито ценности са принизени до техните тела и са се превърнали в стоки на разположение на султана, техния император", каза Бинди.
"Берлускони дължи голяма част от успеха си на изборите на жените... но без съмнение неговият рейтинг сега намалява... жените ще бъдат ключовият фактор, за да се сложи край на медения месец на Берлускони в нашата страна."
Вината на жените
От друга страна Киара Волпато, преподавател по социална психология в Милано, се фокусира върху „декоративната роля на жените" в Италия в дискусия, публикувана в New York Times под заглавието „Декаденс и демокрация в Италия".
Волпато заявява, че жените имат толкова подчинена позиция в италианското общество, че това поставя страната на 74-то място в доклада на Световния икономически форум през 2010 за различията между половете. „В тази ситуация някои жени се опитват да подобрят своите позиции, преплитайки отношенията си с влиятелните мъже".
Мнението на изследователката е, че Италия е "огромен социален експеримент, лаборатория за политически режим, въз основа на контрол на средствата за масово осведомяване и чрез тяхната употреба и мощност е вероятно да се направи модел на други демокрации".
Това което се случва в Италия, утре може да се случи другаде, заключва Волпато.
Ролята на медиите
Публикуваната в NYT дискусия изхожда от т. нар. Рубигейт, цитирайки италианската преса, според която Берлускони е имал интимни отношения с мароканската танцьорка, когато тя е била малолетна, както и с цял харем други момичета, за да зададе въпроса защо италианците - и най-вече жените - продължават да го търпят.
По-малко от 50 % от италианците призовават за оставката му и в момента политическото му бъдеще изглежда сигурно, коментира изданието.
„Медиите биха могли да изграят роля, като използват материалите, които идват от разследванията на последните скандали", пише Федерико Варезе, професор по криминология в Университета в Оксфорд и автор на книгата "Мафията в движение: Как организираната престъпност завладява нови територии". „Г-н Берлускони обаче притежава и контролира частните и публичните телевизии, а противниците му често са унижавани от пресата", добавя той.
Антонио Монда, журналист в италианското издание La Repubblica и доцент в катедра Кино и телевизия към Университета на Ню Йорк, говори за "неопаганизъм", отбелязвайки, че Берлускони е в състояние да се възползва по-добре от всеки друг от характера на италианците, моделирайки го по свой образ и подобие през годините чрез неговата медийна империя.
Опозицията не е алтернатива
По думите на Варезе имиджът на Италия пред света никога не е бил толкова нисък: „В една зряла демокрация министър председателят се предполага да направи крачка назад за доброто на страната. Но в Италия той "притежава" страната си.
Варезе казва, че опозицията може да бъде алтернатива, но тя не е. Според него останалите играчи на италианската сцена не желаят промяна. „Нито предприемачите, които във всички случаи предпочитат правителство начело с Берлускони, отколкото ляво, нито Ватикана която след мерките в подкрепа на католическите училища се показа изключително скромна в критиките си, нито Лигата, за която Берлускони продължава да бъде предпочитан партньор".
Така че италианците биха могли да са достигнали точката на пречупване, но елитът - икономически, социален и политически - не, заключва Варезе.
Проучванията не лъжат, но не дават пълна картина на ситуацията, казва Клеър Уотърс от университета в Бирмингам по повод на това как е възможно политическото оцеляването на Берлускони, след скандалите, които биха посрамили всеки друг демократичен управник.
"Има много италианци, които му се противопоставят и отказват да гледат шоуто му", казва тя напомняйки за Сабина Гуцанти, чийто филм Draquila - l'Italia che trema ("Дракуила - Италия, която трепери") разбуни политическите духове в Италия и накара културният министър Сандро Бонди да обяви, че правителството ще бойкотира кинофестивала в Кан м.г. поради "неправилна селекция на пропаганден филм, който изкривява образа на премиера Силвио Берлускони".
Опитът за цензура бе провокиран от критиката, която документалната лента на Гуцанти отправя към напразните обещания към жителите на Акуила, принудени месеци наред да живеят в палатки. „Приемете временните си палатки като „уикенд на къмпинг... с гледка към плажа. Великден е! Вземете си почивка!" - изтърси цинично италианският премиер Берлускони по-миналата година на фона на 308-те жертви на земетресението и над 80 000 души, останали без дом.
