Премиерът Бойко Борисов зачести с посещенията на Изток. Този път не в арабския свят, нито в Русия, а в Турция. За втори път. Вторите визити нещо излизат каръшки (и в Катар беше за втори път...)
Какво носи за обяда с колегата Ердоган в Анкара? Освен декларацията на 41-ото НС, с която се осъжда възродителния процес като етническо прочистване. Оферта за цял реактор.
Турция строи първата си АЕЦ. Строи я тази същата компания, която се опитва от 80-те години на миналия век да вдигне втора у нас - "Атомстройекспорт" (част от "Росатом"). Срещу остров Кипър.
Анкара планира и още две АЕЦ - все на Черно море. Едната в 40-хилядния град Синоп, за която преговаря с японски фирми, другата - на 5 км от плажовете на Резово, край Инеада.
Те правят АЕЦ, а ние имаме почти готов и неплатен изцяло реактор, поръчан за АЕЦ "Белене". Дали ще има сделка? Тепърва ще разберем. Ако го обяви Ердоган на съвместната пресконференция, значи - да. Ако го каже само Борисов - по-скоро не.
Реакторът, както тутакси съобщиха руските издания след изявлението на Борисов, че можем да го сложим в АЕЦ "Козлодуй", е почти готов. В Ижорските заводи се е провело контролно сглобяване на корпуса на реактора ВВЭР-1000, поръчан от България за първи блок на АЕЦ "Белене", съобщи "Росатом" преди дни.
Технологичната операция е била наблюдавана от делегация на българската НЕК. Планира се реакторът да е готов за транспортиране в средата на април. Готови за инспектиране са и двата парогенератора, поръчани за централата. Само дето българската държава не е решила още ще строи ли АЕЦ "Белене".
Какво ще се обсъжда
Инфраструктура - енергийна и транспортна, е основната тема на разговорите между двете страни. Въпреки обявените намерения на България отпреди две години да изгради реверсивни газови връзки към Турция и Гърция, такива още не са осъществени.
Освен това се очаква премиерът и министрите да бъдат информирани за проекта на Турция за изграждане на високоскоростна жп мрежа, част от която вече функционира в съседката ни. Според проекта на Анкара през 2015 г. един от лъчовете ще стигне границата при ГКПП "Капитан Андреево".
Газовата връзка, която да свърже мрежите на България и Турция, ще е дълга около 80 км и ще е между пункт в турската Източна Тракия и Хасково. Една от целите й е България да резервен вариант за доставка на газ от Азербайджан като алтернатива на руските газови доставки.
В публикация от миналата седмица турският в. "Хюриет" пише, че преговорите по този въпрос все още са на ранен етап, но по време на визитата на Борисов може да бъде подписан меморандум за разбирателство. Изданието припомня за постигнатата предварителна договорка за доставка за България на около 1 млрд. куб. м природен газ от Азербайджан. Това беше станало със съдействието на бившия президент Георги Първанов.
В Турция се дискутира и един сочен като особено перспективен проект за пренос на каспийски газ към Европа - Трансанадолския тръбопровод (Trans Anadolu Dogalgaz Pipeline - TANAP), подкрепян от Баку и Анкара. Той може да използва транзитната мрежа на Турция и заради него проектът "Набуко" ще се сведе до много по-къс участък, който ще започва от българо-турската граница и ще стига до разпределителния център край Баумгартен в Австрия.
Отклонение от TANAP може да има и към Гърция и Италия, а България би могла да ползва при криза реверсивната връзка с Гърция. Проектът се оценява на близо $5 млрд. и срок на реализация - 5 години.
Безспорно сред темите на разговорите в Анкара ще са и положението в Сирия, и бежанските лагери по границата на Турция и Сирия, както и напрежението заради Иран. В Турция има над 30 000 бежанци от Сирия, а част от сирийската опозиция е настанена в Истанбул.
И нещо за културата
Меморандумът предвижда България да има свой културен център в Истанбул, а Турция - в София. Културните центрове ще имат статут на държавни културни институти по смисъла на законодателството на всяка една от страните.
Другият съвместен документ предвижда конкретни дейности по опазване на обекти на недвижимото културно наследство, намиращи се на територията на двете страни.
Българската страна планира експедиции в района на Одрин, Къркларели, Визе и Текирдаг, фотограметричното заснемане на сградата на Българската екзархия в Истанбул, на църквата в село Коюн Баба. Ще бъдат подготвени различни проекти, сред които за реставрация на българския метох при църквата "Св. Стефан" и за благоустрояване на българските гробища в Одрин. Наскоро стана ясно, че общината в Истанбул отпуска 2.5 милиона евро за Желязната църква.
