All the Single Ladies

Вече става ясно, че Обама насочва чара си директно към необвързаните жени.

Президентът повдигна темата за планираното майчинство и правото на аборт цели три пъти по време на втория си дебат на 16 октомври. Това беше призив, насочен директно към основна част от неговите гласоподаватели: ако бъде преизбран, това ще е заради нацията на необвързаните.

Демократите очевидно най-сетне осъзнаха огромните политически разриви, случили се през последните 30 години между женените и необвързаните хора, между хората с деца и бездетните. С изключение на афроамериканците, няма общност, по-лоялна към Обама, от бездетните и необвързани американци. 

Поне в краткосрочен план, Обама и партията му се възползват от огромна възможност

От 1960 г. насам, процентът от населението над 15-годишна възраст без сключен брак е нараснал почти наполовина - 45% в сравнение с 32% преди. От 1976-а, процентът на американските жени, които не са имали дете до навършване на 40-годишна възраст се е удвоил и е достигнал почти 20%.

А въпреки факта, че рейтингите на президента спадат, бързоразрастващата се нация на необвързаните остава твърдо зад него. Неомъжените жени предпочитат Обама с разлика почти 20 пункта (56 спрямо 39 процента по данни на Gallup), докато при женените Ромни (мормон, със съпруга, с която се познават от гимназията, домакиня и майка на петима сина) води с подобна разлика.

Неомъжените жени (заедно с етническите малцинства, бедните и работещите в публичния сектор) бързо стават основен електорат на демократическата партия в някакъв аспект замествайки бялата работническа класа.

А белите необвързани жени отдавна са игнорирани или поне недиректно ухажвани от националните политици, така че Демократическата партия в момента се е прицелила точно към тях. 

Жените без партньор са смятани днес за "най-големия прогресивно гласуващ блок"

Дори сред женените децата са станали по-малък приоритет. Проучване от 2007-а констатира, че броят възрастни заявили, че децата са много важни за успешния брак, е спаднал с една трета - от 65 на сто през 90-та до 41% през 2010. В същия период, финансовите съображения и склонността на партньора да споделя домакинските задължения и дори политическите убеждения са станали по-важни за по-голям дял от населението.

Възходът на бездетността и необвързаността отдавна е очевиден и в други култури - най-вече в Европа и Източна Азия. В много от тези страни се регистрират спадащи нива на сключване на бракове и раждаемост от десетилетия.

В Германия и Япония демографските резултати от по-малко работещи, които издържат все повече пенсионери, доведе до тежки повишения на данъците, които да осигурят финансиране от оставащите млади работещи за нарастващия брой застаряващи представители на бейби-бум поколението.

Това е европейското "прецакано поколение": жертви на експанзивна държава на благосъстоянието и огромен структурен дълг, натрупан благодарение на техните родители.

Обратно в Америка, раждаемостта донякъде се е повишила през последните 2 десетилетия. Но от началото на рецесията, броят на новите деца е спаднал рязко, най-вече сред майките, които раждат за първи път. Броят на домакинствата с деца в САЩ сега е 38 милиона - приблизително същия като преди десетилетия, въпреки че общия брой домакинства е нараснал с близо 10 милиона. 

Сега има повече домакинства с кучета, отколкото с деца 

Необвързаните невинаги се явяват в избирателните пунктове, но стратезите на демократите приемат броя им като твърде голям, за да бъдат игнорирани, особено в навечерието на избори. През 2008-а необвързаните помогнаха на Обама да спечели - нещо, което масово се признава от лидерите и на двете партии. Пикът на рейтингите му това лято също произлиза основно от нарастващата му привлекателност за необвързаните гласоподаватели, особено жените.

Това разчитане на необвързаните и бездетните вероятно ще преобрази демократичната партия в следващите години. "Синглизмът" - понятие, създадено от психолога Бела де Пауло, възприема идеята, че извън нежелани обекти на подигравка и съжаление, необвързаните са мост към едно по-еволюирало човечество.

Де Пауло ги приема за по-ориентирани към кибер пространството от женените и "по-склонни към обвързване с емоционални връзки с членовете на социалните си мрежи", отколкото с кръвното си семейство.

За разлика от семействата, които в крайна сметка често са заедно "по принуда", необвързаните се радват на връзки с "международни общности" и поради това е по-вероятно да "мислят за човешките връзки по начин, който е по-широкообхватен и по-малко предсказуем".

Подходът на необвързания към публичната политика, както отбелязва авторът на "Going Solo" Ерик Клиненберг, отдава предпочитание на плътно населена градска "нова социална среда". Това е особено валидно за централните ядра на потребители на социални медии в САЩ като Манхатън, Сан Франциско и Вашингтон. В много гъсто населени градски райони понастоящем, над 70% от домакинствата са бездетни.

Новата постсемейна политика по много начини се отличава от старата градска политика

Някога градските гласоподаватели се концентрираха основно върху проблеми, свързани с градските райони, обществената безопасност, училищата, етническите анклави и църквите. Новата бездетна класа се идентифицира по-малко с тези скучни теми и залага повече на културните предпочитания и естетиката.

Новият доминиран от необвързаните електорат ще прекрачва границите на расата и дори на държавите, възприемайки "постматериалистична" перспектива, която преобразява по-базовите съображения на ангажираните с отглеждането на деца и поддържането на роднински връзки. Без вече да са част от "фамилия", както са били от хилядолетия, те биха могли да бъдат предвестници не само на нова раса, но и на нова политика.

Зараждащата се "нова политика" на бележещата възход Нация на необвързаните, може да повлияе на изборите в следващите десетилетия, особено на места традиционно силни за демократите като Чикаго, Ню Йорк или Сан Франциско.

Тези райони ще бъдат все по-доминирани от голяма, често добре образована и заможна класа от гласоподаватели, чийто интереси като цяло се дефинират от техния собствен мироглед, без особена грижа за съдбата на потомството им, наравно с градската беднота и обществения сектор, който обслужва и двете групи.

Tъй като бездетните често са лишени от семейни мрежи, които да са длъжни да им помагат в моменти на трудности, те са склонни да разчитат повече на правителствената грижа за тях при кризи или на старини.

Хватката на нацията на необвързаните може и да не се задържи за повече от поколение

По дефиниция необвързаните няма да имат наследници, което, както отбелязва писателят Ерик Кауфман, дава по-дългосрочно предимство на по-консервативни семейноориентирани (и религиозни) семейства, които често имат две или повече деца и някой ден ще надминат по брой необвързаните в тъмната стаичка. Но сега, в момента и особено този ноември, тези дългосрочни тенденции няма как да проличат - остават около 20 години, преди това бъдещо силно религиозно мнозинство да получи право на глас.

И въпреки че настоящият президент губи позиции сред женените, нарастващият брой необвръзани нищо чудно все пак да му осигури преизбиране и да изстреля партията му на върха за още поне десетилетие, преди цялата тази тенденция да се сблъска с демографска стена.