На 13 ноември вечерта, бунтове и протести избухнаха в много от градовете в Йордания. Хората скандираха: "Народът иска край на режима". Някои от тях дори изгориха портрет на монарха, а дългогодишен поддръжник на кралското семейство дори заяви, че: "Въпросът не е дали, а кога точно ще свърши управлението на крал Абдула".
Разбира се, това изказване може да се окаже просто поредното преувеличение. В протестите участваха само няколко хиляди души.
И все пак, натискът за реални мащабни политически реформи нараства
"Мисля, че това поставя началото на края на абсолютната монархия, а не на монархията като цяло," коментира 61-годишният Лабиб Камхави, бивш професор по политология в Йорданския университет, който понастоящем е говорител на асоциирана група от опозиционни партии и движения. (Камхави има висящи обвинения за причиняване на размирици, заради това, "което ви казвам и на вас сега").
Традиционно монархиите разчитат на една специфична мистика, която смесва кръвните връзки с патриотизма, а най-мъдрите крале в историята са винаги тези, които са успявали да остават извън свадите на ежедневната политика.
Последните бунтове, които започнаха заради увеличение на цените на горивата, доказват, че на 50-годишния Абдула му става все по-трудно да играе тази игра. Буфер след буфер се разпадат между Абдула и гнева на обществото: само през последната година той е сменил 4 министър-председатели. Властните му ръководители на разузнаването са падали многократно, откакто наследи трона през 1999 г.
Първоначално той разчиташе на тях за своето оцеляване, а след това ги уволняваше и хвърляше в затвора
В миналото, протестите често се фокусираха върху кралица Рания - невероятна и красива жена, която винаги е била приемана като властта зад трона. Въпреки хуманитарната и просветителска дейност на Рания, която е известна и оценявана по целия свят, честите й появи на модни ревюта и в компанията на други знаменитости в списания като Hello! я превърнаха в лесна мишена на общественото неодобрение.
Рания има палестински произход. Йорданците с по-традиционни възгледи, които винаги са били неспокойни заради разрастващата се сила и влияние на палестинското население в държавата, смятат, че тя и нейният тесен кръг от млади бизнесмени по някакъв начин планират да превърнат държавата в палестинска територия.
(Кралят, който наследява сините си очи от британската си майка и чийто арабски език не е изцяло майчин, също е създавал многократно впечатлението, че въпреки управлението си над Йордания, не е съвсем йорданец).
След луксозното парти за рождения ден на Рания през 2010-а, което беше пълно със знаменитости, атаките срещу нея се изостриха още повече, след като група бивши генерали публикуваха писмо, отричащо нейната влиятелна роля в монархията.
Обвиненията за корупция срещу брат й, които винаги са били отричани и никога не са намирали потвърждение, станаха толкова силни, че го принудиха да напусне държавата
Крал Абдула, който не успя да защити своите министър-председатели и бързо обърна гръб на успешните си спецове по разузнаването, не се постара особено и да защити репутацията на жена си.
Ала въпреки че тя рязко ограничи публичните си изяви, престижът на Абдула не спечели от това. Вместо това, недоволството се насочи към краля. Сега царят става все по-гол пред народа си и повече от всякога разчита на външна подкрепа.
Парите, които йорданското правителство някога получаваше от монархиите на Залива, стават все по-голяма рядкост. Израелският премиер Бенямин Нетаняху има дълга и напрегната проблематична връзка с йорданската монархия - едно от само двете арабски правителства, подписали непопулярен мирен договор с Израел. В момента американската подкрепа за хашемитския монарх е по-важна от всякога.
Абдула обеща политически реформи, за да си осигури подкрепата на Вашингтон
Въпреки това новият избирателен кодекс на страната е написан по такъв начин, че дори след парламентарните избори, насрочени за януари, няма да има никакъв шанс опозицията да формира правителство без активното одобрение на краля. В резултат на това, тази козметична либерализация на законодателството въобще не допринася за овладяването на протестите.
В Йордания, както и в Египет и много други арабски държави, "Мюсюлмански братя" е силна политическа сила и е възможно неговите членове да насърчават настоящите размирици. И все пак, основният проблем е икономически. Финансовите изисквания към Йордания стават все по-високи.
За да поддържа жизненоважното споразумение за подкрепа от МВФ, Йордан трябва да ореже скъпите си правителствени субсидии за основни стоки. Те обаче помагат на много йорданци да не слизат под прага на бедността.
"Има консенсус, че хората вече страдат достатъчно, за да понасят допълнителни трудности," коментира опозиционният лидер Камхави. Както в много други арабски държави, за младите хора е най-трудно да си намерят добра работа. "Те виждат бъдещето си разрушено от подобни мерки, докато правителството бездейства по отношение на корупцията".
Войната в Сирия - в подкрепа на крал Абдула
В един от тези обрати, толкова типични за Близкия изток и историята на Йордания, фактът, че ужасна гражданска война бушува в съседна Сирия, може всъщност да се окаже от полза за Абдула - макар и краткосрочна.
Вярно - около 200 000 бежанци вече са наводнили 6-милионната държава. Ала заплахата за регионалната стабилност е толкова голяма, че никое западно правителство или арабска власт нямат интерес хашимитската монархия да се разпада точно сега.
"Ситуацията в Сирия е най-важна за външния свят," коментира Камхави, предполагайки, че това може да накара краля да си помисли, че има по-големи възможности за политически и икономически маневри.
И все пак, съдбите на други лидери, които са се мислели за необходими на Вашингтон (като например падналите диктатори на Тунис, Йемен и Египет) са чудесни примери, от които Абдула трябва да си вземе поука.
