Революцията на информационните технологии често бива обвинявана, че е убиец на професии. Банкоматите елиминират потребността от банковите касиери, софтуерът за разпознаване на глас отне работата на много стенографи, а приложенията за обработване на плащанията ще редуцират все повече необходимостта от служители на регистратура в хотелите и касиери в магазините.
Ала освен това е много възможно изчислителните машини и алгоритми да помогнат и за редуцирането на нивата на безработица, подобрявайки силно неефективния процес по търсене на работа и наемане на служители.
Поне такива са амбициите на стартиращата компания Bright.com
Докато се подготвят за коментар на поредния отчет за заетостта, анализаторите пропускат един често игнориран проблем. Статистическите данни показват, че поне в САЩ към края на юли има 3.7 милиона свободни работни места - с 0.2 на сто повече от юли 2011 г. Ала през съответния месец са били заети едва 3.2% от тези позиции. Защо не се заемат повече от свободните длъжности?
Някои експерти твърдят, че тези "свободни работни места" са само на думи. Компаниите заявяват потребност от нови служители, но отказват да наемат, докато междувременно кършат ръце над нестабилността в Европа, изменчивостта на пазарите и фискалния срив. Ала на практика се проявява един по-голям дефект, който не е толкова следствие от икономиката, а е по-скоро вторичен продукт от начина, по който търсещите работа хора и компаниите използват (или не използват) технологиите.
Търсенето на работа в наши дни е златна мина за неефективността
Като начало, хората се обръщат към изобилието си от контакти в социалните мрежи за насоки. След това отсяват милионите обяви в сайтове като jobs.bg, JobTiger и други, прекарвайки часове в разпращането на CV-та (много от които не са подходящи за позицията, за която кандидатстват), които после работодателите се налага да преглеждат и групират.
Накрая на процеса и двете страни вече са пропилели абсурдно много време и пари. Сайтовете за намиране на работа може би затрудняват този процес повече, отколкото го улесняват, тъй като всеки кандидат може да подаде документите си за стотици позиции. Създаването на огромната информационна супермагистрала води до проблеми с трафика.
Компаниите за управление на системите използват големи обеми данни, за да разрешат проблема с претоварването на трафика. Днес предприемачът Стив Гудман използва алгоритми и евтина, но мощна обработка, за да развие система, която да свързва работодатели с кандидати по-ефикасно.
Неговата компания на име Bright.com се опира на компютърен самообучаващ се алгоритъм, който се стреми да открива подходящите свободни работни места за хората, които активно си търсят работа.
Стартиралата през юни тази година компания, основана в Сан Франциско, работи, като създава коефициент за всеки потенциален кандидат за работа, който посещава сайта. Потребителите качват своите CV-та и всякаква друга информация, която са склонни да споделят - местоположението си, своята страница във Facebook и т.н. - и алгоритъмът генерира техния коефициент. Услугата е безплатна за търсещите работа.
Компанията печели пари, като таксува потенциалните работодатели за това, че използват инструментите й за наемане на кадри
Уловката е (и то каква уловка!) в използването на множество съставни елементи - от напълно определените (местоположение, образование, ниво на заплащане) до напълно неопределените (подходящо ниво на опит, подходящ произход и опит) - за изготвянето на една стойност, която групира хората с работни места, които не само са желани, но и напълно достижими за тях.
Смисълът от този алгоритъм е разполагането с информация, до която индивидуалният потребител или служител от отдел "Човешки ресурси" не може да достигне сам. Bright.com претърсва контактите в социалните мрежи и предлага работни места чрез хора, които вече познавате.
Сайтът насочва потребителите към компании, които е по-вероятно да ги наемат още от университета или колежа. Той обработва данните, за да определи предпочитаното кариерно развитие на конкретния кандидат, дори ако той сам не го е осъзнал все още, и предлага работни места, за които е подходящ, но които не се е сещал да потърси до този момент.
Заплатата също се взема предвид - кандидатите не се насочват към свободни позиции, които не са в желаните от тях граници на заплащане. (Не е задължително потребителите да споделят колко пари печелят в момента - алгоритъмът сам ще познае това - и то доста точно).
Веднъж щом даден потребител качи своята информация и получи коефициент от Bright, сайтът генерира списък със свободни работни места, които числово съвпадат в най-голяма степен с неговия резултат. Този потребител може да продължи да търси още обяви, но резултатите от търсенето ще бъдат подреждани според съвместимостта им с неговия индивидуален коефициент в Bright.
След това, потребителите сами решават за кои позиции да кандидатстват
За да сработи цялата система, Гудман наема десетки професионалисти в областта на човешките ресурси, за да оценят купищата автобиографии и да обучат алгоритъма на Bright да мисли като най-бързия HR на света. Освен това, той наема и невропсихолога Джейкъб Болингър, както и бивш ядрен физик, геофизик и други експерти, работещи с данни, които да изградят и тестват алгоритъма.
До днес сайтът е регистрирал повече от 2.6 милиона свободни работни места, повечето от които са от партньорства с Career Builder, Jobs Center, Beyond.com и около 20 други сайта. Сред потенциалните работодатели са няколко световноизвестни компании като Amazon и Zynga, както и участници в класацията на 500-те най-богати компании в света - като Aetna, Nestle и Wells Fargo.
Областите с най-много назначения до този момент са здравните грижи, телекомуникациите и производството- все индустрии, които са спомогнали с понижаването на безработицата през последните няколко години.
"Научният екип на Bright прекарва повече време, фокусирайки се върху административни работни позиции и длъжности на средно ниво в мениджмънта," споделя Гуудмън. "Нашата мишена са хората, които изкарват между 20 000 и 90 000 долара годишно, което съставлява 80 до 90 процента от работещите в САЩ".
Все още има какво да се усъвършенства в технологията
Въпреки че Bright не може да бъде по-лесен за употреба, неговата система е далеч от съвършена - Гуудмън и Болингер признават, че тя все още е в ранните етапи на своето развитие. И докато Bright се радва на хвалбите както на работодатели, така и на потенциални кандидати за работа, все още липсват достатъчно данни, за да оставим кариерата си в ръцете на един сложен код и да му кажем "Действай!".
Добрите новини са, че в качеството си на компютърен самообучаващ се алгоритъм, колкото повече данни получава коефицентът на Bright, толкова по-прецизен става той и насочва към повече подходящи свободни позиции.
Едно нещо се знае със сигурност: продължаването на употребата на настоящите методи за наемане на кадри не е вариант - по статистики на Бюрото по труда в САЩ работодателите изразходват средно $5500 и между два и шест месеца за наемането на един служител, докато кандидатите за работа прекарват средно 19 месеца в търсене на следващото си работно място.
Хората пропиляват много време, енергия и пари в опита си да открият подходящата за тях работа. Икономиката би функционирала много по-ефективно, ако вместо това работните места намираха хората, подходящи за тях.
