Алфред Нобел винаги ще си остане известен като създателя на динамита. Е как от такъв човек да не очакваме дори най-добрите му намерения да са потенциално взривоопасни?
Ето, дори в благородното му завещание към човечеството са втъкнати две шашки - днес ги наричаме Нобелови награди за мир и литература.
Общото между тях е, че и в двете се чувстват комфортно манекенките, видните общественици и домораслите форумни анализатори. Различното: докато световният мир изглежда вече еднакво непостижим както за миските, така и за мислителите, то литературата продължава да е достъпна за всеки.
Нека малцината от вас, неизкушени от писането (да, точно за вас тримата става дума) сведат поглед от неудобство; ние останалите лелеем да сътворим значимо художествено произведение, „отразяващо човешките идеали", независимо дали ще е публикувано в милионен тираж с твърди корици или като коментар в социалната мрежа с десетина лайка.
Кандидат-нобелистите по химия и физиология наоколо може да няма, но писателски гении щъкат навред. И следователно спокойно можем да си обсъждаме на воля тазгодишния фаворит на Нобеловия комитет по литература - Боб Дилън.
Още повече, че най-после имаме победител, чието име е сравнително известно на широката общественост и не се налага да го гугълваме преди да се произнесем по темата.
Така де, помните ли що за куц дебат се получи при обявяването на Светлана Алексиевич, Мо Йен, Надин Гордимър, Видиядхар Сураджпрасад Найпол, Алис Мънро, Кирън Пъркинс и Тумас Транстрьомер (един от тези е олимпийски медалист по плуване, но кой ли би забелязал, ако вмъкнем името му тук).
За по-младите читатели веднага разясняваме - Боб Дилън е поет точно като онези, които споделяте чат-пат на стената си във Facebook, но е по-грозноват от тях, има китара и през 60-те и 70-те хората масово се правеха, че го разбират, докато самият той беше загадка за себе си.
Защо комисията го забеляза тази година, а не миналата, по-миналата, да не кажем преди десетилетие(я) - вариантите са два.
Или оценяващите се притесняват, че както е тръгнало със смъртността при легендите, догодина ще е късно и по-добре да му я дадат, преди да се е отворила Небесната врата на почукването му, или комитетът рязко е решил да разшири хоризонтите си, т.е. някой е вкарал малко трева на събирането.
При всички положения the answer my friend is blowin` in the wind, ако ни разбирате правилно.
Се таа, брат, наградата за Дилън е факт и води след себе си няколко изключително важни както глобални, така и местни извода.
Извод 1: В текстовете на песни имало литература.
Огромна изненада за съвременния слушател, който още се чуди дали с това „момиче като мен пари като реотан" Гери Никол се сравнява с бойлер или калорифер.
Извод 2: Музиката може да развали възприятието на хората за сериозността ти на писател.
Ако Дилън не беше пял (все пак нека така наричаме фамозното му носово мрънкане), щяхме да го имаме за много по-задълбочен творец днес. Същият проблем май има и Графа.
Извод 3: Колкото и да си в искрения културнен ъндърграунд, накрая някой ти връчва някаква популистка награда и целия ти труд отива на вятъра.
Взимай парите и свиквай да те използват както намерят за добре. Какъв Ъпсурт само...
Извод 4: Нобеловите литературни награди са като орден Стара планина: много по-голяма нужда от тях имат връчващите в сравнение с отличените.
На Дилън най-вероятно му е все тая, но постоянният секретар на комитета Сара Даниус ще си направи снимка с него. В този смисъл - тежко на родните писатели и поети, които ще получат ордени, само за да се снима с тях следващият ни президент. How does it feel?
Извод 5: Нобеловият комитет показа невиждана гъвкавост и нанесе тежък удар срещу букмейкърите.
Times they are а changing. Мило БФС, ето така човек се бори истински с черното тото. Сега ни се ще да видим залозите за евентуалния Нобел за химия на Кийт Ричардс, който до този момент изглеждаше невероятен, но сега кой знае...
