Благородната кауза на защитниците на българската природа попада в капан. С нея и всички подобни бъдещи каузи. Това е капан, който щрака не само в България, но предразсъдъци ни пречат да назовем точното му име - капанът на демократичната процедура. Бедата е, че мъчейки се да се измъкнем, ние попадаме в други и нямаме решение. Прочутата фраза на Чърчил за демокрацията е вярна. Но тя говори повече за безнадеждност, отколкото за оптимизъм.
Демокрацията е процедура, която установява волята на мнозинството. Тя се стреми към равноправие, свобода и взаимно зачитане на обществените прослойки, но същевременно намалява силата на държавата. САЩ например, стремейки се да стават все по-силна държава, жертват демокрацията.
Има обаче и хитри държави
или поне политици. Хиляди унгарци поискаха оставката на Орбан, защото газел демокрацията. Хиляди унгарци се надигнаха и в защита на Орбан. Капанът щрака. И двата митинга трябва да бъдат чути според принципите на плурализма. Но какво да е решението, действието? Демокрацията дава отговор - избори, референдум. Но ако Орбан наистина гази демокрацията, а мнозинството е склонно да си затвори очите? Демократичната процедура, бранейки своите принципи, се обръща срещу демокрацията.
Този парадокс датира от древността. Ние, нали сме новопокръстени демократи, не смеем да го изречем. Само че той излиза от теорията и причинява щети на практика. Ето, защитниците на застрояването излязоха на митинг. Направиха серия от протести. Хулени са, че им плащат или са закарани на насила, но това е повърхностно. Никой не може да бъде сигурен, че младежите на Орлов мост изразяват мнението на мнозинството. Точно обратното - обсъжданията при приемането на "Натура 2000" показаха, че "дървета, костенурки и птички" са ценностна маловажност. Екомрежата е необходимост, но нима щеше да бъде въведена, ако демократично хората се бяха произнесли дали я желаят?
Разговорът за демократичната процедура е нужен, защото е принципен. Касае Бойко Борисов, но и десетките управници след него. Големият въпрос е
как една власт взема решенията си
Като брои протестиращите, мери шума им, непрекъснато се оглежда "какво мислят хората"? Или разполага с политическа визия и отговорност да я отстоява, дори визията да не е популярна? В този ред на мисли - ами ако дървосекачите се окажат повече? Референдум ще спаси ли гората? Искаме ли демокрация точно по този въпрос?
Бойко Борисов може да бъде поздравен, че отговаря на една стара потребност - да се съобразява с общественото мнение. Но той не може да бъде поздравен, че провежда силна политика, макар, следвайки обществения вятър, да е еманацията на самата демократичност (в наш вариант). Точно при него изпъкват още по-големите рискове на демократичната процедура.
Властта изглежда слаба. Но става и хитра
Днес излизат дървосекачи, утре ще го направят защитници на "законните подслушвания в борбата срещу престъпността". В други ден тълпа, "омерзена от лъжите на медиите", ще викне "Долу!" с искане за цензура. Сега огледалният протест не иска цензура, но също вика "Долу!". Крачката е малка, капанът щрака.
А след като и агитка митингува в подкрепа на Радостин Стойчев, значи е настанала лумпенизация. Стойчев може да е великолепен специалист, но редно ли е митинг да определя кой да е треньор? Ами ако утре след загуба пак митинг поиска той да бъде отстранен? Или пък множеството почне да избира името на централния нападател в националния отбор по футбол? За какво са ни органи, институции, след като всичко почва да се решава на площада?
Лумпенизацията е най-доброто средство за изкривяване на демократичната процедура. "Не може да ме свалите, хората ме искат", казва например уличен в злоупотреби кмет. И наистина, хората го искат. "Местната организация ги гласува, съобразих се с нея", казват Сергей Станишев и Иван Костов, издигайки за депутати корупционери. Така е - корупционерите са гласувани.
Благородната демократична процедура става оръжие срещу истината и честността. Тя може да блокира и добри за бъдещето действия, несъзнавани от съвременниците. Тези рискове са универсални, затова е измислен буферът с представителната демокрация. Чрез нея суверенът упълномощава хора, които счита за умни, честни и прозорливи, да вземат решения от негово име,
като им поверява отговорност
Излъчва управленски елит. Този елит трябва да управлява добре, макар и невинаги "добре" да значи демократично.
Днес политическият елит в целия свят е дискредитиран, хората все по-масово настояват за различни форми на пряка демокрация. Виждат проблемите в отсъствието й. Но щрака поредният капан. Аристотел смята, че демокрацията вирее в малки полиси, Монтескьо също счита, че републиката може да успее върху малка територия. И това не е, защото върху голямо пространство не могат да се наложат демократични процедури, а защото, за да бъдат ефективни, са нужни взаимно познаване и контрол - преки, не чрез посредничеството на слухове и легенди (в днешно време - медии).
Днес светът е гигантска анонимност, а специално в България царува лумпенизацията. "Да чуем мнението на мнозинството" значи да чуем мнението на чалгата (говоря не за музика, а за ценностна система). Сопата, с която властта (все още) спира благородното инакомислие, става ненужна. На нейно място идва контрамитингът. И не е задължително бъде платен.
Чалгата сее глупост в умовете,
с което става безплатен приятел на уж омразния политически елит. Ние си мислим, че с повече демокрация ще го проветрим. Или пък ще му наложим определена хубава кауза. Той обаче съвсем демократично ще попита в митинг или референдум чалгизираното мнозинство какво мисли по въпроса.
Вече се случва не само в България. Ще става по-често и в бъдеще - на вид е хуманно, демократично, доброжелателно. Нелумпенизираното малцинство ще иска авторитарност при прокарването на идеи, което ще го дискредитира. Мантрата "да чуем мнението на хората" все по-често ще означава злоупотреба. Тя на пръв поглед саботира политическия елит, но на практика му дава още повече права, защото той може да се скрие зад масовата безотговорност. Моята критика не е дали Бойко Борисов чува или не думата на народа, а защо като овластен от суверена политик не взема правилните решения.
Имам чувството, че въпросното малцинство е пропуснало приказките на техните дядовци, как са взели властта - с кръв и как нямало без кръв да я дадат. Сега пък внуците ще я взимат по ненасилствени начини, но диктатурата не е оферта, поне за мен, нито анархията...а какво предлагат или ЗА какво са, това не става ясно... или пък става
Пак ме карате посред нощ да ставам сериозен ;) ама като не мога да мълча ... Казал го е по-умен човек от мен - демокрацията е власт на най-шумните малцинства (Менкен). Мнозинството, дори и много относително такова възниква по индукция от шума на някои малцинства. Писал ги е тия работи по време, когато е имало само вестници и съвсем начинаещо радио и очевидно "шумността" е била нещо, което не може да не забележиш, все пак през 20-те години на 20-ти век дори вестниците не са били ежедневие за всеки и медиите не са били така всеобхватни и всепоглъщащи. Днес шумността има проводници, които могат да бъдат купувани, опъвани и захранвани с шум по избор, докато дори шумно малцинство не е нужно за генератор на социално електричество - ако го няма, винаги можеш да го измислиш и обявиш (малцинството). За пропагандата никога не е било важно толкова какво кажваш, а за какво говориш и във време, когато хората в голямата си част определят легитимността и сериозността на дадени теми и цели направления на мисълта според резонанса им с шума от медиите ... в такова време подобно правило е по-съществено от всякога. Спомняте ли си ACTA? Спомняте ли си всички приказки за авторското право, което според схемите на ония, които "плачат" за ощетените автори биха поставили достъпа до всяка информация в чекмеджето на някаква медия? Сега разбирате ли защо свобода и интелектуална собственост са несъвместими? Не извъртам темата, напротив - авторското право е начина да се затвори порочния кръг на медийната демокрация напълно и завинаги. Това е начина да се легализира силовото ограничение на хората да добиват информация само по "легални начини" - такива, които ги поставят в сферата на влиянието на шума. Това не е майтап работа, не е въпрос на "добре де ама какво ще ядат писателите, певците, актьорите", а е въпрос на много по-съществен избор и ония, които се изкушават да забелязват само парченцата истина омешани в пропагандата е редно да се замислят за цената, която и те и следващите поколения ще трябва да платят - умовете, които няма да съществуват, за да чуят идеи, които не се вписват в медийната политика, липсата на въображение в свят, в който всяка мисъл и идея може да се окаже нечия собственост, която нямаш право да казваш на глас. Ние вървим към тоя свят с големи крачки и дребните проблясъци на управленска наглост, които уж преборваме са само бонбончетата, които да ни вкарат в клетката, без да се усетим. Както и да е, не исках толкова да завивам в единствена посока, но това е част от проблем - най-циничната му част. Днес, когато много хора събират информация по собствен избор, намират развлечение без да им бива връчвано по график или пробутвано на рафтове, днес много от вас усещат разликата между свободния ум и ума граден не от неговия собственик, а от шума на виртуалната медийна тълпа по разписание и програма. Ето това е истинския раздор на днешния ден, не ГЕРБ, не Републиканската или Демократическата партия, не левите или десните идеи, а мисленето извън рамките на предписаните разделения и мисленето в руслото начертано от собствениците на правото да решават какво и кога хората могат да видят, чуят или прочетат. Не е въпрос нито на пряка, нито на представителна демокрация, може би дори няма единствени решения, но каквито и да са те - те могат да бъдат намерени само от хора, които не са ограничени в оценката на събитията и идеите според таблица съдържаща само няколко одобрени от творците на шума категории. Учат ни, че трябва да има общи решения, че е нормално да се налагат някому решенията на други хора, в същото време тия демократично избиращи пътя на всички биват създавани от малцината имащи власт над разпределението на храната за ушите и душите им. Това не е нито демокрация, нито лична свобода, нито дори свястна диктатура - това е просто игра на измамници, които са си повярвали, че постоянното подвеждане на другите може да се нарича маркетинг, PR, имидж билдинг и какво ли не - да се третира като нещо нормално и законно. Е, не е, не е редно да лъжеш наивника при това с намерение да го правиш и него и децата му трайно наивни - възпитани да спазват правила, които ти си измислил и да имат интереси, които на тебе ти отърват. Медиите осраха света и го превърнаха в лъжекрация - царство на масовата измама и подвеждане, където нищо наистина важно не се счита достойно за общественото внимание.
В подкрепа на коментар 3 - разровете се из източниците си за информация и вижте колко хора притежават ВСИЧКИ медии в света.Ако са повече от 10- бира и кифте от мен.
иване, къде се покри толкова време? Свидетели сме на оплитане на две от властите, да не кажа на трите. Всяко общество си има точка на кипене и като му омръзне да търпи и излиза на улицата, превръща се в тълпа и от там вече последиците са непредвидими. Непредвидими за демокрацията в страната, но с пределно ясно бъдеще за управляващата прослойка. Според мен сме се запътили натам с големи крачки.