Евровизия 2017. Великолепно представяне на Кристиан Костов от името на България. Красива песен, прекрасно пеене, хубава визия. Качествено свършена работа от една шепа хора - 2-3 втори майки за Крис от телевизии и продуцентски компании, няколко професионалисти, вложили сили и много желание, и още към 10-ина ентусиасти, според които със страшно много усилия ще се спаси корабът на загасващата българска публика.
Конкурсът за песен минава. Българският участник блести на сцената, стопява ни сърцата, сгрява премръзналите ни души, пръска енергия, но печели португалчето...
От 1964 година Португалия участва в конкурса и представя себе си като кътчето в Европа, което не бива да се забравя. Най-добрият им резултат досега е бил преди 21 години, когато през 1996 година завършват шести.
Излизат със семпла, нежна песен, вдъхновена от португалската кансао, разчитат на скромно представяне, изпращат момче, което вярва, че музиката за бърза консумация трябва да се раздели с властелинския си пост.
Дали защото пак не спечелихме или просто такова ни беше настроението в този ден - у нас се изви цунами от негативни коментари по адрес на победителя. В официалните страници на нашия кандидат, из социалните мрежи, в коментарите под статии във вестници, в лични постове до приятели и неприятели - изляхме своите нощни гърнета през отворените прозорци на десктопа си в тази топла майска вечер по пеещото момче от Португалия.
Наблюдавайки този среднощен кошмар, си мисля, че ние не бива да печелим този конкурс. Не че нямаме талантливи хора! Имаме. Имаме много! Но в пъти повече разполагаме с бездарни мрънкалници, които нищо не подхващат, които чакат наготово и имат изисквания до небето, но за сметка на това пък умения, удрящи дъното на Мъртво море. А точно от тези хора, като публика и народ, се очаква да бъдат домакини на конкурса при евентуална победа на един от талантите ни...
Ето и 5 причини, поради които не бива да печелим и не бива да ставаме домакини на Евровизия (поне в следващите 20 години).
1.Всички разбираме от музика, дали разбираме от друго е под въпрос
Хора, които не могат да четат ноти, не разполагат и с един оригинален диск в музикалната си колекция, потапят се в музиката само ако отпред са сервирани ракия и салата, разчитат смартфона да замести креслото в концертната зала и диригентската палка, не разбират разликата в звученето на френски шансон, италианска канцоната и португалска кансао. Такива хора определиха песента на победителя като „гнусна", „олигофренско виене", „тъпа", „без ритъм", „малоумна".
Изпълнителят беше наречен „брадат козел", „палячо", „човек с психични отклонения", без някой да е изгледал дори едно интервю с него или да е потърсил причината публиката и журито да го харесат толкова много.
При евентуално домакинство, целият свят ще разбере колко сме способни да охарактарезираме някого само според яда си - ще излеем тонове коментари по облекло, бради и мустаци, ще се мултиплицира всяка наша домакинска дума в пространстовото и после до живот няма никой да стъпи отново при нас.
2. Знаем Европа само като име, същността й е непозната за нас.
„Не сме длъжни да разбираме 50 езика, да пее на английски - като нашето момче". Един от най-безумните коментари, който прочетох, беше за португалския език, на който е изпълнена песента победител.
Да разкриеш невежеството си относно европейските езици така безсрамно говори за тотално непознаване на материята. Португалският език е 6-ият майчин говорим език по света, а ние заявяваме на над 220 милиона души на планетата, че не желаем да научим поне една думичка на техния език - „амар" (любов).
Ако спечелим и станем домакини догодина, с какви очи ще учим гостите да казват „здравей" и „наздраве", щом пристигнат за конкурса?
3. Всички разчитаме на българските емигранти, но само когато става дума за ядене, пиене и песни.
Покажете сега колко сте българи - крещяха постове в социалните мрежи, сякаш Евровизия е тест за твоята принадлежност. Вместо да разчитаме другите европейски страни да ни забележат и харесат, разчитаме самички да се харесаме и да докажем с гласуване, че сме велики.
Може и да сме се държали като прасета пред туристите по морето миналия сезон, но ние не разчитаме на техните спомени от България - искаме емигрантите да се докажат като българи. Не разчитаме на репутацията си из Европа - дори и да са ни хващали в престъпления, да са ни съдили, екстрадирали, да сме блъскали в немското метро, да сме клали в Гърция, какво от това?
Важно е българските емигранти да се докажат с голямото яко гласуване. Не искаме да гласуват на избори, нито разчитаме на тяхната връзка с родината. Но за конкурса за песен - те са основният ни коз. При едно наше домакинство - ще очакваме голямото чудо - да спечелим втори път, на родна земя, нека ги бием и мачкаме в Европа с емигрансткия вот както те ни бият и мачкат със закони, наказания и изисквания.
4. Само ние имаме право на мнение, другите - не.
Когато станем домакини и стигнем до инфарктния момент с гласуването, трябва ние да кажем как да се случи това, защото другите нямат право на мнение - музикално или политическо. Трябва ние да посочим бъдещия победител и останалите милиони зрители да се съобразят с нас и изберат точно същото. Не се разрешава на по-възрастни хора, фенове на конкурса от самото му създаване, да речем, да имат мнение и да изберат нежна, тиха песен.
Единствено и само ако у нас се проведе този конкурс, той ще е некорумпиран, ненагласен, няма да се знае нищо предварително и най-накрая ще изберем всички правилната песен.
Освен това като домакини ние ще затвърдим позициите си, че конкурсът не е читав - ще има слаб интерес, половин България няма да гледа.
5. Добрите купони ги завършваме с бой.
Имам искрени съмнения, че ще се справим чисто технически с домакинството. В Арена Армеец вече сгафихме веднъж по изборите, като задушихме хората, имаше припаднали, а ако се викат линейки - знаете, там е по-деликатно дори и от португалската победа. Тия екипи и фенове, дето ще дойдат, ако ги качим още от летището по таксита и автобуси, може и да си изгубят гласовете хората, за да спорят за глоби и тарифи. Дори и да се справим с това и цивилизовано да опазим гостите си, гложди ме съмнение, че няма как толкова голям купон да не завърши с бой.
Аналог на Вера Сердючка ще намерим, не е като да нямаме зевзеци, но ако пуснем нашия сред публиката, може и до изяде някой ритник. Ако сме недоволни от резултатите, може да предизвикаме на изпроводяк участниците за по една гонка - ако не ги бием на песни, да ги утрепем поне на шосето.
Ще се разчуем по целия свят с необуздания си нрав и вместо да спечелим от Евровизия, ще загубим.
