Какъв ли щеше да е резултатът, ако в Македония се беше състояла анкета дали Скопие трябва да подкрепи София за членство в Европейския съюз?
Сигурно почти същият като този в анкетата на Webcafe.bg, където на въпроса: "Трябва ли България да подкрепи Македония за членство в ЕС?", от общо 1551 гласували (до 18.30 ч на 5 ноември) 66.5% (1031) отговарят с "не".
Сякаш това внушително мнозинство от 2/3 от гласувалите до един е повярвало, че стане ли член на ЕС, Македония ще има териториални претенции към нас. А всъщност е точно обратното - една държава става член на общността, след като е уредила тези въпроси със съседите си и никой от тях няма такива претенции, както, впрочем, и тя самата.
Независимо от близо 43-те хиляди македонци, които имат българско гражданство. Заради работата в Европа, висше образование, по-евтино закупуване на кола, не от патриотични подбуди.
Въпреки Гоце Делчев, Пейо Яворов, Димитър Талев, Охридското езеро, цар Самуил, "Македонско девойче", тиквешкото вино... Колкото ни събират, толкова ни разделят.
Братя по омраза. Това са българи и македонци днес. За радост на бившите удбаши от тайните служби на Югославия и на бившите от бившата ДС. Колкото повече омраза, толкова повече бизнес за тях - и за стратезите на Велика Албания.
Познато, нали. По същия начин, нападайки се, се легитимират и утвърждават едни други ДПС и отявлените български националисти. "Баня баши", Балканската война - колкото по-близо до изборите, толкова повече поводи. Клипчета с ромски деца, вършещи дивотии, които едва ли осмислят... Ако няма искри, за какво са ни пожарникарите?
Толкова е лесно да се разпали омраза на територия, където война може да избухне и от псувня между балканци от различни етноси/вери. В 2012 г. на Балканите никой на никого не прощава. Като че ли е останало нещо, което да не може да си простим с Македония след век раздяла и преди това няколко века обща история.
Спорим за няколко гроба и ДНК от нечии кости. Теми, които не вълнуват нито 20-годишните македонци, нито 20-годишните българи. Вместо да ги почитаме заедно, без менторски тон и "тънки червени линии", "брилянтен" замисъл на българската дипломация. И какво, ако Македония ги прекрачи - ке се биеме или... Колко смешно (и някак комплексарско) да издевателстваш над по-малкия и слаб от теб, защото наоколо друг по-слаб няма.
Ето, македонската преса отбелязва "гръцката реторика" на Бойко Борисов, който в интервю за гръцкия вестник "Етнос" "советува македонската Влада да гради инфраструктура, а не да прави споменици".
Всъщност, премиерът ни говори съвършено умиротворително, като казва да оставим историята на историците, и ако Скопие иска българската подкрепа за членство да започне да решава проблемите по европейски начин, с почит и уважение към историята и мисленето на другите.
"Ако аз бях премиер на Македония, щях да оставя историята на историците да си доказват кой има право и кой не, и щях да почна да правя инфраструктура, пътища, жп линии, ще направя най-доброто, на което съм способен, за да има добри отношения със съседите в региона..."
Общи празници може да има
А гробовете могат не само да разделят, но и да събират. На последната Задушница, на гробищата в струмишкото Ново село, беше отдадена почит на загиналите там български войници по време на Първата световна война. Утрински вестник цитира думите на българския посланик в Скопие:
"... Ние го поддржуваме патот на Македонија кон НАТО и ЕУ, но како што кажавме не по секоја цена, бидејќи има работи кои треба да ги објасниме, треба заеднички да ги определиме и да одиме напред. Значи, црвени линии нема. Има желба од наша страна ние заедно да ги одбележиме тие датуми кои не зближуваат, бидејќи знаете дека многу нешта во нашата историја, во нашата култура, во нашите народи, кои се многу блиски, најблиските би рекол,има нешта кои можат да не зближат. Ќе ги усогласиме работите кои ќе ги празнуваме, важно е да има желба, рече амбасадот Петков.
Покрај официјалните претставници на бугарската држава, почит на војниците им оддадоа и претставници на бугарски клубови и здруженија од Македонија."
Значи, црвени линии нема...
Да живее Македония и България! (Коста Паница)
