Ако има нещо, по което си приличат България и Франция, то със сигурност това са решенията на избирателите. Ако през 2012 г. на президентските избори французите гласуваха за социалистите, то на местните избори тази година им показаха, че вече не ги харесват.
У нас също се получава смяна на леви и десни на всеки следващи избори. Ако за френските социалисти местният вот беше сигнал за липсата на доверие във властта, то за българските изборите за Европейски парламент ще бъдат знак дали се справят.
След като взеха властта през лятото, от представители на Коалиция за България се чуха идеи за предсрочни избори след европейските, но към този етап такъв вариант не се очаква.
Остават по-малко от два месеца преди провеждането на изборите, при които предизвикателствата пред българските социалисти ще бъдат много. Според последното проучване на Сова Харис БСП ще получи 21,9 на 100 от гласовете, докато ГЕРБ – 20,6 процента. Алфа Рисърч обаче дава преднина на ГЕРБ (виж в дясно).
Грижата за малките
Когато преди парламентарните избори БСП обеща „грижа за малкия“ едва ли са предполагали колко пророческо ще се окаже то. След като не спечели изборите, но се сдоби с правителство, на партията й се наложи да се грижи за по-малкия си коалиционен партньор – въпреки всички зулуми на Волен Сидеров, той трябваше да бъде гледан като цвете в саксия.
Ако за евроизборите е ясно, че БСП ще се бори с ГЕРБ за по-високия брой места, то грижата за този вот ще бъде при "малките" - партиите около бариерата.
Това каква ще бъде избирателната активност ще определи кои от партиите ще успеят да вкарат свой евродепутат в Брюксел. Ниската избирателна активност би работила в интерес на малките партии, отчитат различни социологически агенции. Към момента най-сигурни изглеждат шансовете на Реформаторския блок и "България без цензура" да спечелят по един мандат, докато АБВ се върти около бариерата.
Докато партията на Николай Бареков се движи между лявото, дясното и центъра според желанията на целевите избиратели, то вотът за Реформаторите и АБВ би бил опозиционен – сваля доверие от големите БСП и ГЕРБ. След като през лятото протестите помогнаха на блока от десни и центристки партии да спечели доверието на избирателите, днес те могат да разчитат на 5.1 процента според Алфа Рисърч и едва на 2.8 на 100 от избирателите според Сова Харис.
Политологът Димитър Димитров и бившият шеф на „Информационно обслужване“ проф. Михаил Константинов се обединяват около прогнозата, че Реформаторите със сигурност ще получат едно място в европарламента, но силите им няма да стигнат за две. И ако това е ясно, то въпросът дали движението на Георги Първанов ще премине бариерата, е спорен.
АБВ успя да отцепи от БСП важни фигури като Ивайло Калфин, който ще води листата на движението. Не е ясно обаче как ще се отразят на движението събитията в Крим. „Възможно е колебливата позиция на БСП по въпроса да отблъсне русофилския електорат и да го прати в ръцете на АБВ", казва Михаил Константинов.
Изстиващото място на „Атака“
След като избра да бъде „фикус“ (по думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов), Волен Сидеров остава без особени шансове за европейския парламент. Той се опита да използва ситуацията в Украйна, за да привлече на своя страна русофилите, но към момента няма особени шансове за успех. Алфа Рисърч и Сова Харис дават на „Атака“ около 2 на 100 от гласовете.
При ниска активност шансове за влизане в европарламента може да има и някоя националистическа формация, казва социологът Живко Георгиев. Той не се ангажира с конкретни прогнози за вота, но очаква събитията в Крим да се окажат тласък за националистите. Според проф. Константинов обаче желаният от „Атака“ рускофилски вот може да попадне също при НФСБ, Бареков или друга партия, защото този вот се разсейва.
Според Алфа Рисърч НФСБ продължава да обира вота на националистите.
Темата „Бареков“
Със сигурност „България без цензура“ на бившия журналист, настоящ проектополитик Николай Бареков ще има свой евродепутат. Въпросът е дали ще има и втори. И ако за коалиционния партньор на социалистите ДПС се очакват двама или трима евродепутати в европарламента, то Бареков би могъл да размести схемата.
До момента той работи в полза на управляващата партия, взимайки на килограм депутати от ГЕРБ и обирайки протестен вот. Михаил Константинов прогнозира два мандата за партията на Бареков, като един е сигурен. Въпросът е каква ще бъде мобилизацията на избирателите.
Алфа Рисърч отбеляза лек спад на доверието към новата партия заради имотните скандали около Николай Бареков. Партията обаче запазва влияние в малките населени места, до които явно тези скандали не достигат, и при липсата на сериозна конкуренция в тях може да възвърне позициите си.
Няколко думи за големите
Ясно е, че в основата на изборите за европарламент ще бъдат двете най-големи партии – БСП и ГЕРБ. Според проф. Михаил Константинов и Димитър Димитров ГЕРБ ще има с едно място повече от БСП. Социологът Живко Георгиев не се наема да даде точна прогноза, защото въпросът за него е каква ще бъде избирателната активност.
Ако е ниска, то изборите ще се превърнат в премерване на твърдите електорати на партиите, казва той. И ако е очаквано тези две партии да получат по 4-5 сигурни места, а ДПС – две или три, то не е ясно колко от малките парти ще влязат в европарламента.
„От опит знаем, че 20-30% от гласуващите решават в последните 15 дни от кампанията дали да гласуват и за кого да гласуват", казва той, а според него това е радикално променя цялата прогноза за изборите. А тъй като кампания още няма, не знаем и всички кандидати, коалиции и независими кандидати, защото още не са се регистрирали.
По думите му засега е ясно единствено, че има 5-6 политически формации, които ще се борят за поне един европейски мандат - БСП, ГЕРБ, ДПС, България без цензура, Реформаторски блок, АБВ. Той отказва да се ангажира с конкретна прогноза за разпределението на местата за евродепутати по партии, защото още не е започнала предизборната кампания.
Тези прогнози могат да се променят във времето, тъй като до изборите има още почти два месеца. Ако на парламентарния вот през 2013 г. предизборна изненада бяха костинбродските бюлетини, този път решаващо може да се окаже международно събитие. Според Димитър Димитров малко вероятно, но не и невъзможно, е влошаване на ситуацията в Украйна, което би оказало въздействие и върху гласуването за Европейски парламент.
