След бума на моловете, следващият голям хит у нас е бумът на партиите. От бизнес гледна точка приликите са много.
Например в това, че новите проекти (освен ако не се ползват с огромен финансов ресурс) се целят пазарни ниши. Повечето от тях удрят по ГЕРБ и Бойко Борисов като формациите на Бареков, на Николай Цонев, на бившите гербери Емил Димитров и Мирослав Найденов. От което неизбежно следва изводът, че лидерът на ГЕРБ страхува много - след като смятаха да сложат Делян Пеевски начело на ДАНС.
Протестите срещу скъпия ток през зимата родиха мантрата, че всички досегашни политически сили и техните лица не стават и трябва да бъдат заменени от организации на обикновени граждани, за да... управлява народът.
В резултат, на предсрочните избори се появиха какви ли не невероятни борци за "пряка демокрация", "гражданско участие" и прочее, развели като знаме по някое от лицата на народния антимонополен гняв.
Социолозите вещаеха на партиите на протеста 14%, те едва взеха 0.7%, но в бизнеса е така - риск печели, риск губи. Сега предричат 6 до 8% на Николай Бареков - но те вещаеха и сигурно парламентарно бъдеще на Меглена Кунева и нейното "Движение "България на гражданите", а те останаха извън "Съединението прави силата".
Партийните предприемачи и рискови инвеститори си го знаят и затова градежът кипи и сега, когато властта отново се е разклатила и предсрочният вот леко се подава на хоризонта. Впрочем, всички нови играчи са се базирали център-вдясно. Очевидно никой не смее да нагази в "препиканата" от БСП територия.
Търсим инвеститори
Политическите ООД-та се създават с ясната идея, че няма да донесат промяна в държавата, а просто ще добутат един кръг от лица до ролята на парламентарен балансьор, притежател на депутатски места, ползвател на държавна субсидия или поне на платен статист в предизборната пиеса, който размива нечий вот (най-често десен или протестен).
Не е за пренебрегване факта, че някои личности просто искат да институционализират влиянието си чрез политически проект. По принцип спорни личности, от тези със съмнителна слава, както се казва - бизнесмени като Христо Ковачки, политици като Мирослав Найденов, бизнесмени-политици като Емил Димитров.
Класически пример е партия "Ред, законност и справедливост" с лидер Яне Янев - тръгнал от земеделците, стигнал до консерваторите и първи яхнал популистката кауза за нова Конституция още след парламентарните избори през 2009 г. Янев, който редовно вадеше скандални документи и информации за политици. От доста време добрата му информираност просто секна.
Отношението му към ГЕРБ се промени на 180 градуса за времето на мандата - от уволнение до подкрепа, окачествена от някои депутати от БСП като пуделска.
Доста по-адекватно се ориентираха от "Модерна България" на бившия царски депутат Борислав Цеков. Институтът за модерна политика (ИМП) на Цеков имаше интересни прояви, докато ГЕРБ бяха на власт. ИМП саботираха опита на други граждански организации да направят по-прозрачен избора на членове на Висшия съдебен съвет през 2012 г. и така кадровият орган на съдебната система беше съставен по угоден на управляващите начин.
С началото на зимната протестна вълна, хората на Цеков развяха знамето на пряката демокрация и направиха социологическо проучване, според което влизат в парламента. Това в крайна сметка не се случи, но по-късно бившият царски депутат, основател и на "Новото време", беше един от дейните участници в казионните граждански дискусии за нов Изборен кодекс.
Впрочем, в Обществения съвет към Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс имаше и представител на една друга неизвестна партия с известно лице - "Нова алтернатива" на бившия военен министър Николай Цонев, който беше зрелищно арестуван, съден по няколко обвинения за злоупотреби и в крайна сметка оправдан.
Там беше и Божидар Томалевски (известен с артистичния псевдоним Дарио Томалети) от ПП "Другата България", който се яви и на летните протести #ДАНСwithme.
Нищо лично, всичко е само бизнес
БАСТА събра бившия земеделски министър от правителството на ГЕРБ Мирослав Найденов, ексдепутата и бизнесмен Емил Димитров - Фаса и доскорошни съпартийци на Бойко Борисов. Найденов и Димитров бяха забъркани в почти всеки по-голям лобистки скандал между 2009 г. и 2013 г.
Скоро след падането на ГЕРБ от власт, двамата захапаха ръката, която ги хранеше. С учредяването на БАСТА стана ясно, че всъщност нямат нищо против да работят с Бойко Борисов, стига да се раздели с определени хора от обкръжението си като Цветан Цветанов и Искра Фидосова например. ИФата вече не е в ръководството на партията и се върна към кантората си на нотариус в Монтана.
Наблюдатели определят БАСТА като функция на бизнеса на Емил Димитров. Подобни са проектите на аптечния бос Веселин Марешки (който стигна до балотаж на предишните избори за кмет на Варна) и този на Христо Ковачки (неговият "Лидер" успява, благодарение на хилядите заети в предприятията му, на втори поредни парламентарни избори да събере над 1 процент от гласовете - и взема субсидия).
Нищо лично - просто бизнес. Идеологията е за цвят. Което пролича и във временната коалиция "Ярешки" между Либералния алианс на Марешки и консервативната партия на Янев.
Близки срещи с третия вид
Българският политически пазар предлага невероятно разнообразие, почти като в "Магазин за 1 лев". Има всякакви вариации.
Претенденти за експертност и "тежест", внесени отвън. Това направиха в съставената от икономисти, банкери и бизнесмени партия "Република БГ", които напролет се обявиха за "Отворена платформа за честно и справедливо управление".
Друг вариант да влезеш в подялбата на баницата като извънсистемен играч е популизмът да надминава висотите на Яне Янев, обещанията да летят високо в небесата - и да биеш по Бойко Борисов. Пример: "България без цензура" на Николай Бареков.
Лидерът й отказва да бъде принизяван до нивото на "някакви пудели като Яне Янев, Волен Сидеров и т.н." и декларира, че иска да бъде "незаобиколим фактор" (израз, употребяван често от ДПС) в следващия парламент.
Реалният ефект от действията на "България без цензура" обаче е, че обслужват реваншистката кампания на настоящата власт с атаки срещу ГЕРБ по всички фронтове, а самият Николай Бареков е доста галантен в изказванията си за ред политици от БСП, ДПС, Реформаторския блок и даже "Атака" (която "претърпяла сериозно развитие в последните години, включително и идеологическо"). Дали защото носи на лидера й В.С., който оглавява парламентарната комисия "Антикорупция" сигнали срещу Борисов?
Социологическите проучвания напомпват анаболно формацийката, превръщайки я в сериозен кандидат за присъствие в 43 НС. Вероятно и това е направило Николай Бареков привлекателен съюзник за ВМРО и свързваните с Алексей Петров борци срещу скъпия бензин от "Сила". (Помните ли как Бареков громеше Петров?) Знамената на двете организации често могат да се видят на напоително отразяваните прояви на "България без цензура".
Питбули
За вота на гражданите ще се борят и политически сили, които искат промяна, при това радикална. Агресивният ултраконсервативен национализъм вирее изключително добре на българска почва.
"Атака" като феникс възкръсна от пепелта на семейните скандали и разпадащата се парламентарна група в предния парламент, за да се превърне в ключов за оцеляването на сегашния кабинет фактор.
В същото време, ниският стандарт на живот и страхът от нелегалните имигранти помпат националистическия балон.
На него се качват не само такива като "Атака", идентичната с нея като строеж и идеология НФСБ (която в момента е по-близо до ГЕРБ) или пък ВМРО (които действат заедно с "България без цензура").
Нови играчи като Националистическата партия на България ясно се обявяват срещу чуждите граждани и чуждите НПО-та у нас без да са част от нечий политически конгломерат и единствено пренаселването на тази ниша гарантира, че някоя подобна организация няма да се добере до парламентарната трибуна, подобно на гръцката "Златна зора".
Имаме ли избор на изборите?
На теория, даже и утре да има избори, българската политическа сцена предлага партии за всеки "кеф" - кеф ти либерални, кеф ти консервативни; кеф ти такива от лидерски тип, кеф ти граждански движения; кеф ти познати лица, кеф ти напълно неизвестни.
Съмнителният им блатен вкус обаче отблъсква.
Бившият премиер Иван Костов доста добре описва капана: "Кой е този разумен човек, който ще си остави работата, кой е този интелигентен експерт, който ще напусне добре платеното си място в частния бизнес и ще отиде да изпълни един обществен дълг, срещу който ще бъде оплюван десетки години впоследствие? Как ще се намерят сериозни, смислени, отговорни хора, които са решени да направят тази саможертва?".
Действително, у нас интегралната бюлетина е дълга до земята, но зад високопарните наименования и номера липсват лицата, които искат да внесат промяна. Има само професионални кандидати за власт, политпредприемачи с мечта следващото управление да виси на тяхното "за" и тук-там по някой озъбен питбул за (черен) цвят - или размаханата опашка на някой пудел.
Блатото е дълбоко. На кого да вярваме...
