До мозъчната смърт и обратно

13-годишната Джахи Макмат беше обявена за изпаднала в състояние на мозъчна смърт след усложнения по време на рутинно вадене на сливици. Нейният случай повдигна нови въпроси около това какво разбираме под „мозъчна смърт" и дали не е време да преразгледаме правилата, според които медиците решават кога има шанс за възстановяване и кога - не.

По време на операцията, сърцето на Джахи спира и мозъкът й остава без кислород. Тя изкуствено е поддържана жива, но според законите в 50 американски щата, пациентите с мозъчна смърт се смятат за починали. Лекарите и калифорнийски съдия са на мнение, че момичето, настанено в детска болница в Оукланд, няма шанс да се върне в съзнание. Въпреки това, родителите му се борят срещу плановете животоподдържащата система да бъде изключена.

В случаи като този (или при 8-годишната кома на бившия израелски премиер Ариел Шарон и тежкото състояние на шампиона от F1 Михаел Шумахер), всички искаме да знаем ясно дали пациентът е в съзнание и страда и дали ще може да се възстанови като пълноценен човек.

Редките, но съвсем истински случаи, когато се събуждат мъже и жени „отписани" от лекарите заради мозъчна смърт или невъзвратима кома, само правят тези въпроси още по-важни.

Не е черно и бяло

Науката зад самата идея за съзнанието не борави само с черно и бяло. Например, както отдавна са забелязали философите, ние даже не можем да го дефинираме: знам, че съм в съзнание, но как мога надеждно да определя, че ти не си робот или зомби - даже и да мога да наблюдавам процесите в мозъка ти? Кое е белег на съзнанието - осъзнаването на заобикалящата среда, реакцията на дразнение? Може би е нещо по-голямо. Кога едно бебе става съзнателен човек? Котката ми в съзнание ли е? Никой не знае.

Едва в последно време започнахме да разбираме как упойките действат на съзнанието - и даже сега, в 1 от 10 000 случая пациенти се събуждат от болката, изпитана на операционната маса. Анестезиолозите не са в състояние да открият навреме проблема и да увеличат дозата.

Гласовете ви чувам

Знаем едно със сигурност: съзнанието не е нещо, което или го има, или го няма. Скорошно изследване показа, че при определена доза упойка пациентите не реагират на щракане, но продължават да разпознават думи. Това показва, че възбудимостта на мозъка не е обвързана с обективни фактори като силата на звука. По-скоро той регистрира значението на чутото - маловажни звуци като щракането не се обработват заради действието на медикамента, но продължаваме да сме нащрек за думите.

„Вероятно името е най-яркото възбудително средство, което можем да чуем. Можем да го разпознаем даже в шумна стая на коктейл", коментира професорът по неврология в Масачузетс Емъри Браун. Той посочва, че преди операция винаги пита пациента как е свикнал да му казват, за да може екипът при нужда да предизвика реакция в мозъка по време на интервенцията.

Подобни изводи бяха направени и по време на изследването на мозъчната активност на изпадналия в кома бивш израелски премиер Ариел Шарон. Макар той да не се е будил от 2005 г. насам, неговият мозък работи нормално според апаратурата в моментите, когато чува гласовете на близките си.

Дали това означава, че политикът (чието състояние се влоши през последните дни) е по някакъв начин в съзнание? Може би, както посочва и професорът по анестезия и неврология д-р Никлъс Шиф. Според него съзнанието трябва да се разглежда не като състояние, а като спектър с множество нива, които по никакъв начин не се изчерпват с наличие и липса.

Съзнанието не е заключено на едно място

Невролозите вече разбират, че съзнанието не е изцяло свързано с конкретна част от мозъка. Макар някои от тях да са по-важни от останалите, пациентът не губи автоматично съзнание, когато точно определен център спре да работи. Това става по-скоро когато няколко региона изгубят връзка един с друг. На колко места трябва да се прекъсне контактът преди оставането в съзнание да стане невъзможно? Специалистите търсят отговор на този въпрос.

Всичко това означава, че намирането на надежден индикатор за най-крайната форма на безсъзнание (мозъчната смърт) всъщност е доста трудно. Макар да има ясни случаи (липса на всякаква активност в мозъка за дълъг период от време), по-често се случва решението да е доста по-трудно.

При пациентите в кома, например, се смята, че колкото повече време са в безсъзнание, толкова по-малък е шансът да се събудят. Даже и това има своите изключения - хора се възстановяват след години, прекарани в безсъзнание.

Най-трудното решение

Цялата тази несигурност прави случаи като този с малката Джахи още по-голямо предизвикателство, но и дава нови надежди на близките - уви, често напразни. Множеството възможни развития и твърде ограниченото познаване на човешкия мозък усложняват процеса на вземане на решения от страна на медиците и със сигурност прави някои случаи твърде скъпи от емоционална и икономическа гледна точка. Най-малкото защото в момента няма как да знаем дали сме постъпили правилно, като сме разрешили да изключат системите.

От друга страна, когато мозъкът работи нормално, ние не си даваме сметка колко сложен е той. Когато възникне проблем, представата ни за случващото се е твърде опростена. Разбирането на съзнанието като нещо сложно може да ни помогне да разберем как травмите и заболяванията му влияят и, в крайна сметка, да повиши шансовете даден пациент да бъде изваден от състоянието на кома и да се върне към живота.