Смартфоните вече са замесени в изключително много неприятни ситуации - автомобилни катастрофи, нарушен сън, загуба на емпатия, проблеми във взаимоотношенията. Изглежда е по-лесно да изброим нещата, които смарт-технологиите НЕ прецакват, отколкото тези, на които са навредили. Обществото като че ли достига пик в критиките към дигиталните устройства.
Въпреки това нови изследвания показват, че един основен проблем остава незабелязан.
И той е свързан с развитието на децата, но не е това, което си мислите. Вместо за вманиачените по екраните малки деца, би трябвало да сме загрижени заради разсеяните им родители.
Да, родителите сега имат повече време очи в очи с децата си, отколкото което и да е друго поколение в историята. Въпреки драстичното увеличение на процента жени на трудовия пазар, майките в момента прекарват повече време в грижа за децата си, отколкото са го правили жените през 60-те години.
Но взаимодействието между родител и дете все по-често е непълноценно и дори граничи с псевдо-ангажиране.
Родителите постоянно присъстват в живота на децата си физически, но са по-малко емоционално обвързани с тях.
Да се твърди, че употребата на компютри и мобилни устройства от родителите е недооценен проблем не означава да се омаловажават преките рискове, които екраните представляват за децата: много данни потвърждават, че доста типове прекарване на времето пред екрана (особено свързано с бързи или изпълнени с насилие образи) вреди на мозъка на децата.
Сега децата в предучилищна възраст прекарват повече от 4 часа дневно пред екрани. От 1970-а насам средната възраст на ранна "редовна" употреба на екрани е намаляла драстично.
Някои от по-новите интерактивни игри, които играят децата на телефони и таблети, може и да са по-безобидни от гледането на телевизия (или YouTube), тъй като по-добре имитират естественото игрово поведение на децата. И, естествено, много отлично функциониращи възрастни са преживели затъпяващо детство, пълно с гледане на огромни количества анимирани боклуци.
И все пак, никой реално не оспорва пропуснатите възможности за малките деца, залепени за екрани: времето пред електронни устройства е време, което не се прекарва в активно опознаване и изследване на света и в изграждане на връзки с други хора.
Но въпреки всички приказки за времето пред екраните, прекарвано от децата, изненадващо малко внимание се отделя на употребата на екрани от самите родители, които сега страдат от нещо, което технологичните експерти и то преди повече от 20 години наричат "трайно частично внимание".
Това състояние е вредно не само за родителите, то вреди и на децата.
Новият стил на комуникация на родителите и децата нарушава древна емоционална система на общуване, в основата на която е отзивчивата комуникация. Намираме се в непозната територия.
Експертите по развитие на децата имат различни названия за двувалентната система за размяна на сигнали между възрастни и деца, която изгражда базовата архитектура на мозъка. Джак Шонкоф, педиатър и директор на Центъра по развитие на децата към Харвард, я нарича стил на комуникация "подаване и връщане"; психолозите Кати Хирш-Пасек и Робърта Мичник Голинкоф описват "разговорен дует".
Гласовите модели, които родителите навсякъде възприемат при комуникацията с бебета и малки деца, се характеризират обикновено с висок тембър, опростена граматика и преувеличен ентусиазъм. Въпреки че този начин на говор е уморителен за възрастните, бебетата не могат да му се наситят. Не само това: едно изследване показва, че бебетата, изложени на този интерактивен, емоционално отзивчив стил на говор знаят двойно повече думи на 2-годишна възраст, отколкото тези, които не са били изложени на него.
Развитието на децата е съотносително, ето защо при един от експериментите 9-месечни бебета, които са били обучавани няколко часа на мандарински китайски от жив човек, са можели да изолират специфични фонетични елементи от езика, докато друга група, която е преминавала през същото обучение чрез видео, не е можела да го стори. Все повече изследвания потвърждават значението на разговорите.
Езикът е най-важният определящ фактор за училищни достижения и ключови за тези добри езикови умения са разговорите в стил "подаване и връщане" между малките деца и възрастните.
Проблемът възниква, когато емоционално отзивчивата система на общуване между деца и възрастни, която е толкова важна за ранното усвояване, бива нарушена - от текстови съобщения например или от бърз преглед на Instagram. Всеки, който е бил бутнат от зазяпал се в смартфона си водач на детска количка, може да свидетелства за разпространението на този феномен.
Една от последиците от такива ситуации е описана от икономист, проследил възхода на травмите при децата, когато смартфоните са станали масово разпространени. Регион по регион, с нарастване на употребата на смартфони са се увеличили и визитите на деца в спешното отделение.
Тези констатации са привлекли сериозно медийно внимание за рисковете, които поражда разсеяното родителство, но по-бавно осмисляме въздействието от него върху когнитивното развитие на децата. Малките деца не могат да усвояват информация, когато нарушаваме потока на разговора като вземаме мобилните си телефони или гледаме текста, който преминава по екраните.
В началото на това десетилетие учени в Бостън тайно са наблюдавали 55 родители да се хранят с едно или повече деца в ресторанти за бързо хранене.
40 от тези родители са били погълнати от телефоните си в различна степен, някои до степен напълно да игнорират децата. Не твърде изненадващо, много от децата са започнали да се опитват да привлекат вниманието на родителите като опити често са били игнорирани.
Последвало изследване е поставило 225 майки и техните около 6-годишни деца в позната среда и е записвало на видео комуникацията, докато всеки родител и всяко дете са получавали храна, която да опитат. По време на периода на наблюдение една четвърт от майките спонтанно са използвали телефона си, а тези, които са го правили, са имали осезаемо по-малко вербална и невербална комуникация с детето си.
Още един внимателно подготвен от научна гледна точка експеримент, този път проведен в региона на Филаделфия, е проверявал ефекта от употребата на смартфони от родителите върху усвояването на език от децата. 38 майки и техните 2-годишни деца са били отведени в стая.
На майките е било казано, че трябва да научат децата си на две нови думи (blicking, което означава "отскачане", и frepping, което означава "разтърсване") и им е бил даден телефон, така че учените да могат да се свързват с тях от другата стая. Когато майките са били прекъсвани с обаждане, децата не са усвоявали думата, иначе са я запомняли бързо.
Като ироничен завършек на това изследване, учените се е наложило да "изключат" седем майки от анализа, защото те не са вдигали телефона, с което "са нарушили протокола." Браво на тях!
Няма спор, че никога не е било лесно да се постига баланс между нуждите на възрастните и децата, камо ли желанията им, и е наивно да си представяме, че децата някога могат да бъдат неотклонен център на родителско внимание.
Родителите винаги са оставяли на моменти децата да се занимават с нещо самички - "шляене насам-натам с лодка", както е в паметната фраза от "Шумът на върбите", или просто безцелен престой в детска кошара. В някои аспекти времето пред екрани на децата от XXI-ви век не е много по-различно от помощните средства, на които всяко поколение възрастни е разчитало, за да имат децата занимавки.
Когато родителите нямат кошарки, където да бъдат децата, настъпва хаос. Скорошната биография от Керълайн Фрейзър на Лора Инголс Уайлдър, авторката на "Малка къща в прерията", описва изключително импровизирания родителски стил на бащите и майките в пограничните територии през XIX в., които са поставяли бебетата на отворените вратички на печките, за да им е топло и са ги оставяли уязвими за "всякакви инциденти, докато майките им са се опитвали да се справят с конкуриращите се за времето им задължения".
Самата Уайлдър си спомня разнообразни почти гибелни инциденти с малката й дъщеря.
В един момент тя е спряла да се занимава с домакинските си задължения и видяла две препускащи понита да подскачат над главата на малкото момиче.
Липсата на внимание от родителите от време на време не е катастрофална и може дори да изгражда устойчивост, но хроничната разсеяност е нещо коренно различно. Употребата на смартфони се свързва с познати характеристики на пристрастеността: разсеяните възрастни стават раздразнителни, когато се прекъсва употребата им на телефон; те не само пропускат емоционални сигнали, но всъщност дори и ги разчитат погрешно.
Отсъстващият емоционално разсеян родител може да се разгневи по-бързо, отколкото ангажираният, като приеме, че детето се опитва да бъде манипулативно, когато на практика то просто иска внимание.
Краткото, целенасочено отделяне от детето естествено е безвредно, дори полезно и за родителите, и за децата, особено когато децата стават по-големи и имат нужда от повече независимост. Но този тип отделяне е различно от липсата на внимание, която се проявява, когато родителят е с детето, но предава чрез неангажирането си посланието, че детето е по-малко значимо от един имейл.
Майка да каже на децата си да отидат да си играят или баща да каже, че трябва да се концентрира върху задълженията си за следващия половин час са напълно разумни реакции на конкуриращите се изисквания и нужди на живота на възрастен.
Това, което се случва сега обаче, е възходът на непостоянното и непредсказуемо внимание, определяно от нотификациите и привличането на смартфоните.
Изглежда сме изпаднали до най-лошия възможен модел на родителство - постоянно да присъстваме физически, с което спъваме самостоятелността на децата, но само на пресекулки да присъстваме емоционално.
Решаването на проблема няма да е лесно, особено като се има предвид, че той се утежнява от драстични промени в образованието. Повече от всякога малки деца се намират в някакъв тип институционално обучение и грижа и скорошни тенденции в обучението в ранна детска възраст запълват много от класните стаи със строго вървящи "по сценарий" уроци и скучно, едностранно "учителско говорене." В такава среда децата имат твърде малко възможности за спонтанни разговори.
Донякъде добра новина е, че малките деца са отлично подготвени да се борят за това, което имат нужда от възрастните, както повечето от нас откриват първия път, когато разсеяният ни поглед се привлича от две упрекващи ръце.
Малките деца правят много, за да привлекат вниманието на разсеяния родител, и ако не променим поведението си, те ще се опитат да го сторят за нас.
Можем да очакваме да виждаме много повече истерични сцени, когато сегашните малки деца стигнат до училище.
Но в крайна сметка децата може и да се откажат да опитват. Нужни са двама за комуникация и изследвания от сиропиталища показаха на света, че има граници на това, което бебешкият мозък може да постигне без наличието на желаещ партньор за общуване. Реалността е, че всъщност не знаем доколко децата ни ще страдат, когато не се ангажираме с тях.
Естествено, родителите също страдат от сегашната ситуация. Много от тях са изградили ежедневния си живот около невъзможната идея, че винаги ще са налице - винаги работещи, винаги възпитаващи децата, винаги достъпни за съпруга си и за родителите си, и за всички, които може да имат нужда от тях, докато същевременно остават информирани за новините и помнят на път към колата да купят тоалетна хартия.
Те са в цифровия еквивалент на центрофугата на пералнята.
При тези обстоятелства изглежда по-лесно да фокусираме тревогите си върху времето пред екрани на децата, отколкото да обърнем внимание на нашето собствено.
В психологически план, това е класически случай на проекция - защитно изместване на собствените грешки върху относително невинните други хора. И що се отнася до времето пред екрани, повечето от нас е добре да разчитат на такива проекции.
Ако можем да овладеем нашата "техноференция", както я наричат някои психолози, е вероятно да открием, че можем да направим много повече за децата си - независимо от качеството на обучението им и броя часове, които им посвещаваме.
Родителите трябва да си дадат разрешение да се откажат от задушаващия натиск да бъдат всичко за всички. Оставете детето си в кошарката! Пропуснете визитата на детското футболно игрище, ако усещате, че ви идва в повече. Нищо няма да се случи на детето ви. Но когато сте с детето си, оставете шибания телефон.
