Мило мое хлапенце, Дядо Коледа не е реален човек, не живее в Лапландия, и няма специална шейна, още по-малко пък летящи елени. Не той оставя коледните подаръци под елхата, а и те не са направени от джуджетата му, понеже и джуджета няма.
Много е странно, че ти го казвам така директно и то точно по това време. Някак си по би ме разбрал, ако беше лято и ти ядеше сладолед на плажа. И както захапваш фунийката с онова твое върховно съсредоточение, аз да ти изтърсвам новината. Тъдъдъдъмммм!
Май нямаше да се изненадаш толкова, дори щеше да оправдаеш някои свои основателни съмнения, за които си ме питал. Но сега е много неподходящ момент. Сега е краят на годината, а ти само преди няколко дни му писа писмо. Какво ще стане с желанията ти, а? Това ли се чудиш? Или ти е по-странно, защо толкова дълго татко ти твърдеше точно обратното, поощрявах те да чакаш белобрадия старец и ти разказвах за благородната му мисия. Пък после изведнъж - бум, такава личност нямало.
Какво се случва с този свят?!
Първо математиката става все по-трудна, после сладкото разваляло новоизникналите зъби, а сега и това. Още малко и ще кажа, че Батман е измислица, розови пантери не се раждат, а и аз не съм най-силният човек на земята с уникалната способност да свалям температура с поглед (както ти много добре знаеш и затова не се плашиш от проклетите настинки).
Добре де, да не се отплесваме. Засега нека се задоволим само с липсата на Дядо Коледа. Огромният въпрос е, защо, след като ние, големите, очевидно знаем това, продължаваме да се държим детински и ви лъжем, а после разрушаваме приказната кула, която най-благородната ни лъжа е сътворила.
Не можахме ли да ви го спестим или пък да започнем с нещо по-безобидно урока си по житейска искреност, ами трябваше точно с убийството на Дядо Коледа да си изцапаме ръцете. Прощавай, не се говори така, ама се ядосах за нещо.
Знаеш ли, ние, възрастните, сме много особени хора. Искаме да вярваме в доброто, но не можем, ако не го облечем в костюм. Няма значение, дали ще е черна броня с ушички и наметало, трико с паяк на гърдите или просто полицейска униформа. Обичаме маскарадите и това е.
Дори когато очакваме от някого да направи нещо хубаво и полезно за нас, очакваме да е с костюм и вратовръзка. А после се сърдим, че костюмът не бил истински. Така сме направили и с Дядо Коледа. Облекли сме доброто с червена вълнена дреха, нахлузили сме му шапка и ботуши и сме му залепили брада. Ако не е маскирано, не ни върши работа.
И вас, хлапетата, ви учим на това. Уж дрехите не правели човека, ама май баш те го правят. И в един момент си оставаме само с тях. После се сърдим на дрехите, че това в тях не било реално. Нямало супергерои, нямало вълшебници и дори онези чичковци по телевизията, които режат ленти и плискат менчета, всъщност са най-обикновени лъжльовци, ако ги разопаковаш.
Сега разбираш ли, защо и Дядо Коледа не е реален човек? Той е само обвивка, в която някога сме сложили доброто, за да ни е по-лесно да го намерим, когато имаме нужда от него.
Но, мило мое хлапенце, искам много точно да ме разбереш. Това, че Дядо Коледа не е реален човек, не значи, че доброто не съществува. О, напротив. Има го. Фактът, че все се опитваме да го облечем в костюм, само доказва, колко ни е страх да не измръзне и да не изчезне съвсем.
Затова ви лъжем и вас, макар че вие най-добре знаете, че от дрехите нищо не зависи. И това, че няма да дойде белобрад старец с елени и шейна не значи, че човек не трябва да прави добрини. Защото те не остават незабелязани, повярвай ми, никога не остават незабелязани. Дори в нищо да не са облечени.
Мима: " Старият ни християнски празник е просто неподходящ вече, все пак християнството призовава към сдържаност, смиреност и отричане от земни блага (точно обратното на пищния и разточителен дядо Коледа)." Чакай малко. Не искам да ти се противопоставям, но времената се менят, без да се отричат ценностите, разбира се. Ако непрекъснато отричаме "земните блага", тогава защо е нужно образованието, стремежа към професионално усъвършенстване и съпътстващия го просперитет с естествен финансов еквивалент? Това - първо. Второ - в динамичното ни ежедневие толкова ли е лошо да се съберем с най-близките си за едно-две денонощия за да се видим , порадваме, споделелим , почерпим и разменим подаръци?
Много ми хареса написаното! Моята версия е, че има Дядо Коледа и Сънчо. Сигурно и те носят Prada … и дано не са ми забравили подаръка. хахах, за дядо Великден не бях чувала.
Децата стават все по-умни от нас. http://www.youtube.com/watch?v=uxNrWVKX9WI
@паяче, ! Посланието е много силно... Аз това отдавна съм го направил в къщи ( с енерго спестяването на max).
Живеем в прекалено циничен свят и мисля, че малко топлина, била тя и измислена, няма да навреди никому. Веднага се сетих за малката Вирджиния: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B0_%D0%BB%D0%B8_%D0%B4%D1%8F%D0%B4%D0%BE_%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3F Попаднах и на същото нещо миналата година в кафето: http://www.webcafe.bg/id_352684886_Da_ima_Dyado_Koleda
Навечерието на Нова Година. Дядо Мраз стои насред къщата си и грозно псува. Снежанка прегорила манджата. Джуджетата - пияни, не щат да работят. Всеки момент трябва да се тръгва да се разнасят подаръци, а торбата стои празна. Елените осрали целия двор, счупили оградата на обора и избягали. В целия този хаос Дядо Мраз се оправя сам-самичък, с един единствен помощник - едно малко ангелче. Ангелчето обаче цяла сутрин се мотае, а уж е излязло за малко само да донесе една елха... По едно време вратата се отваря, ангелчето влиза с елхичката на рамо и вeсело пита: - Къде да я сложа тая елха? Оттогава е традиция на върха на новогодишната елха да стои едно малко ангелче...
Паяче, относно първото, не винаги образоваността и професионализмът водят до положителни финансови изменения (както и невинаги това е целта). Аз като учих не съм пресмятала колко пари ще взимам после, а исках да работя нещо което да ми е приятно и в което да се чувствам полезна. А за второто, какво общо има дядо Коледа въобще с второто - колкото по-често се събирате семейно, толкова по-весело и по-добре. А дядо Коледа е една куха обвивка, лишена от съдържание. Даже в първоначалния му вариант смисълът е бил хората да си разменят подаръци (да се зарадват един друг), което е много по-хубаво от непознат, който се пъха през комина и поставя подаръци под елхата. Обезличава се цялото човечество в полза на един червен костюм. Авторът все пак греши, под костюма на политика поне има личност, под този на Коледата няма нищо (кухо, празно, лишено от смисъл).
Миме, за първото - не винаги, но е желателно, иначе какъв е смисъла? То е ясно, че всеки иска да се занимава с каквото му е приятно, но малко са щастливците, които си плащат сметките с хобито си / естествено, че хиперболизирам/. Второто - не са много възможностите да сме често с любимите си и най-важни за нас хора. Но винаги сме заедно на Коледа. За кратко. И гледаме да е пълноценно и силно кондензирано. Като преминат празниците, си вадя по малко да си разреждам и преживявам отново.
Не виждам толкова да е голяма беда, че светският символ на Рождеството е нахиленият дебел, красив , червенобузест Дядо Коледа. Отдавна сме подвластни на комерсиализирани фетиши.Това прави ли ни по-лоши? Т.е. точно това ли ни прави по-лоши? Срещу всичко ли да се борим?
Относно дядо КОЛЕДА Не лягам и не ставам с "Отче наш" на уста. В случая е важна мярката. Нелепо е да караш 40 дни на варени картофи и печени ябълки, освен ако не си клиент на д-р Емилова, защото, видите ли, трябва да се пречистим за раждането Му. Нелепо е и да търчиш като обезумял по молове и хипермаркети с желание да изкупиш всичко що е блестящо, модерно и вкусно според теб. Знаете ги онези запъхтени, с облещени лица и дълги списъци в ръцете. Не че и аз не съм била такава. Празниците са дни за почивка, не за преяждане. За срещи, не за препиване. За сближаване, не за зариване с подаръци. Именно динамичното ни ежедневие изисква душевен пост. Понеже обикновено сме като пренавити пружини, лесно скачаме в двете крайности. Горе – долу, бяло – черно. Делници и празници са мутирали в поредица от дни за оцеляване, но не физическо, а социално и материално. Бързо се палим, лесно спорим. Трудно е да се уцели златната среда за едно умерено, спокойно и сплотено прекарване на каквито и да било празници. Съществува ли дядо Коледа, джуджето Хаяско или Батман? Е що пък не! Ако не можеш с лекота да се вдетиниш и да се изкефиш на нещо, което ти носи душевен комфорт, 3 водки вършат същата работа.
Ех, Драго, порасна и ти значи. Не ми стигат ръцете да приготвям отвари за проглеждане за болни очи, добре че си служа с магия, та да е по-лесно Нямало било Дядо Коледа, шейна и елени - брей, че самонадеяни станали това хората. От носа си по-далече не виждат, тръгнали в нашия свят да се бъркат, тц, тц, тц ... И тъкмо много да ти се ядосам /Драго, тебе кой те овласти да объркваш съзнанието на децата, като не я разбираш магията,м?/, прочетох, че аха да кажеш, че и розови пантери не се раждат и че си нямал способността да сваляш температура с поглед - тук вече много се смях, но добродушно. Та, да ти разсея заблудите. Дядо Коледа си има и си е истински, толкова колкото и носа ти /пипни си сега носа, да се увериш, че е реален, щото и него не го виждаш, освен в огледало, но вашият свят и за огледалата нищо не знае/. Онзи ден пихме чай /джуджетата са заети, няма ни горещ шоколад, ни някоя от на леля напитките, джуджешка им представа за гостоприемство/ и си говорихме за разни неща - Гандалф вече много време търси помощник, една от пролетните феи пък настоява за удължаване на пролетта /феите поначало са малко капризни/, Сънчо иска нов плащ, понеже една от звездите му е сърдита и категорично отказва да се качи на стария /ето, утре и нея трябва да уговарям/, иначе казано - имахме теми за разговор. Основно обаче си говорихме за порасналите и как да ви помогнем. Ние с Дядо Коледа и друг път сме водили този разговор, както можеш да предположиш. Как да накараме порасналите да видят, че магията е навсякъде? Как да им втълпим, че зъбите не се развалят от сладкото, но просто трябва да се измият /за да не остава ТВЪРДЕ много шоколад за Чук и Пук, знаеш ги, почукват зъбките, за да остъргват сладкото, а след тях - разни кариеси, гингивити и други такива неизмити и страшни думи/? Как да разберете, че зад всяко човешко велико откритие, зад всеки стих, който ви кара да настръхнете, зад всяка усмивка и зад всяка целувка стои най-чистото вълшебство? Как да осъзнаете, че не съществуват такива неща като трудни задачи по математика или пък невъзможни неща? Как да ви накараме да спрете да разбивате нашия свят, за да не изчезне и вашият? С всяка такава статия, Драго, с всяко дете или голям, които се опитвате да заслепите /защото искате децата да са слепи като порасналите/ нашият свят изчезва, но, уви, изчезва и вашият. Защото сме свързани, Драго. Вашият свят се развива, тогава когато някой повярва в невъзможното, както вие го наричате - имате странната способност първо да го отречете този човек, после да го осмеете, но добре, че като край все пак се движите, ние от другия свят затова и не се намесваме твърде много. И с всяка вяра в невъзможното, нашият свят също се раздвижва, защото някой е повярвал и е прогледнал, разбрал е най-голямата истина. Че няма невъзможни неща и че най-силната магия е вътре в самите хора, само трябва да повярвате. Но тази магия не изключва вълшебния свят, не, точно тя е, която е нужна. Такива неща, Драго, си говорихме с Дядо Коледа ... И реших поне една отвара да приготвя, малко поне дано помогне в проглеждането. п.п. За отварата, знам, че искаш да питаш - по-късно, докато спиш, защото ако си буден, като всеки пораснал ще поискаш листче какво съдържа отварата, а аз съм само по приготвянето, не съм писар, обикновена вещица съм п.п. 2. На стареца няма да казвам за статията ти, в тебе има надежда все още, разбрах го, когато прочетох, за погледа и температурата. И понеже съм в добро настроение, макар да имам работа, правя ти подарък - ако имаш съмнения в погледа си, не е, защото е невъзможно, а защото все повече забравяш как точно трябва да погледнеш, точно, когато е наложително. Но докрай няма да забравиш, бързам да те успокоя, то е от уменията, които всеки родител има - е, за всеки са различни
Чели ли сте разказа на О Хенри - "Даровете на влъхвите" ?
Паяче, на последния ти въпрос нямам отговор - не знам.
не на този последен, на предишния последен...
Току що се сетих за него, препрочетох си го и пак се разревах, както всеки път когато му чета края.