Всички сме наясно с представата за Поколението Z (или Gen Z), родените между 1997 г. и 2011 г.: либерални защитници на социалната справедливост, които се борят за правата на малцинствата.
Реалистична ли е обаче тази представа?
Очакванията за изборите за Европейски парламент показват, че крайната десница на континента ще постигне най-добрия си резултат досега, а социологичните проучвания показват, че вотът за партиите в този сектор ще дойде от гласовете на младите избиратели в Европа.
Въпреки че доскоро се говореше за това как именно те са в центъра на борбата срещу климатичните промени, а "Петъци за бъдеще", вдъхновено от Грета Тунберг, се превърна в разпознаваемо и уважавано движение по целия свят, днес все повече представители на Gen Z застават на страната на крайнодесните и популистки партии.
И то при все, че същите тези партии се обявяват остро срещу Зелената сделка на Европейския съюз (ЕС) и всякакви други подобни екологични инициативи.
На последните парламентарни избори в редица държави, включително Португалия, Швеция, Холандия, Италия, Финландия и Франция, екзитполовете показаха как хората под 30 години съставляват ключов сегмент от вота за крайните националистически и евроскептични партии.
Същата е ситуацията и с германската "Алтернатива за Германия", която очаква младежите да са тези, които ще подсилят резултата ѝ на вота за Европейски парламент.
Проучване на екип от учени, ръководен от водещия изследовател на въпросите на младежта Симон Шнецер, показва, че цели 22% от германците на възраст между 14 и 29 години заявяват, че биха гласували за "Алтернатива за Германия" - два пъти повече в сравнение с преди само две години.
За сравнение резултатът на Зелените тук пада с 1/3 за този период.
Според нидерландската психоложка Катрин де Врис една от причините за това избирателите от Поколението Z да се ориентират към крайнодесните формации се крие във факта, че самите партии вече не изглеждат толкова екстремни и крайни.
"Тези партии са тук вече от известно време, а младите смятат, че формациите на статуквото са имали своя шанс. Системата не се е подобрила за младежите, така че нека другите да пробват", обяснява тя пред "Гардиън" логиката на това преливане към консервативните формации.
Самият Шнецер коментира в своето изследване, че една от причините за това обръщане към крайното дясно идва от усещането за несигурност, което се наложи от пандемията насам.
"Изглежда, че пандемията от коронавируса остави младите хора раздразнени относно способността на държавите да се справят с бъдещето, което се отразява в чувство на дълбока несигурност", се казва в доклада към изследването.
Колега на Шнецер - Клаус Хурелман, който също участва в проучването, коментира, че хората в 20-те си години сега са изправени пред несигурност за личните си финанси, професионалния си път, както и за здравния сектор и целия социален ред.
Така климатичната криза бива изместена като водеща тема от инфлацията, икономиката и бедността, включително бедността сред по-възрастните хора.
"Можем да говорим за ясно изместване надясно сред младото население", коментира Хурелман.
В момента крайнодесните партии в Европа поставят акцент върху тези теми, като те дават и лесни отговори на въпросите на Поколението Z.
Перфектен пример за това се видя в Португалия, където националистическата партия "Чега" ("Стига" - от португалски - б.р.) взе 48 мандата в парламента, увеличавайки представителството си над четири пъти в сравнение с предишния парламент.
Нейния лидер Андре Вентура даде приоритет в кампанията на това да бъдат "ухажвани" младите хора в страната, обяснява политологът Антонио Коста Пинто пред Euronews.
Затова и според него посланията на партията бяха ориентирани към проблеми като младежката безработица, ниските средни заплати и слабата икономика, която не може да поеме тепърва навлизащите на пазара на труда образовани професионалисти.
Според експертите крайната десница успя до голяма степен да привлече вниманието на тийнейджърите и хората в 20-те си години заради присъствието си и в социалната платформа TikTok.
Последните изследвания показват, че масово Поколението Z предпочита именно социалните медии като основен източник за информация, избягвайки традиционните медии.
Затова и много политици използват приложения като TikTok в опит да достигнат до умовете и сърцата на тези млади избиратели.
По този начин партиите получават и друг бонус - техните послания не са филтрирани от масовите медии, което позволява разпространението на всякакви твърдения.
Така много младежи се оказват плодородна почва за "лесните" отговори и решения, които крайното дясно предлага на проблемите с финансовата несигурност - достатъчно е човекът във видеото да звучи достатъчно убедително и логично. И дадения политик да е избрал достатъчно модерна фонова песен, за да стане клипът вирусен.
Този ефект се подсилва и от усещането за социално изключване, което много представители на Gen Z изпитват по отношение на политиката.
Конкретно в България политическата криза, в която страната се намира от 2021 г. насам, допълнително спомага за подобни усещания сред младежите.
Едно изследване на базирания в Братислава тинк-танк Globes върху нагласите сред страните от бившия Източен блок показва, че у нас над половината от хората между 19 и 24 години биха предпочели да управлява силен лидер, за да може да се излезе от настоящата криза на несигурност с липсата на ясно парламентарно мнозинство.
Тези крайнодесни залитания проличаха и покрай ескалацията на напрежението с бежанците през март, когато протестът срещу чуждестранните мигранти у нас беше организиран именно от младежка националистическа формация.
Тийнейджъри бяха намесени и в нападенията срещу чужденци в центъра на София.
Но дори това да са само отделни случаи, засягащи не толкова голям брой млади хора у нас, тенденцията е налице - Поколението Z става все по-консервативно във възгледите си.
