"Серенада в синьо" в изпълнение на биг-бенда на Глен Милър звучи с припуквания минути преди новините по "Хоризонт". Композицията от 1942 г. е една от най-"съвременните" музикални произведения, които Българското национално радио може да си позволи да излъчва от 1 януари насам.
Това не е машина на времето, а резултатът от най-обикновен търговски спор. Проблемът е, че БНР не успя да се договори с дружеството за защита на авторски права "Музикаутор" и се принуди да спре от ефира си съвременната българска и световна музика.
Конфликтът между двете страни се оказа изненадващ както за слушателите на общественото радио, така и за авторите на музикални произведения, чиито права уж бяха поставени в центъра на скандала.
БНР се оплака, че "монополистът Музикаутор" блокира дейността му, а Министерството на културата директно обвини дружеството в рекет.
От своя страна "Музикаутор" се възмути, че БНР "абсолютно недопустимо противопоставя обществеността срещу композиторите и авторите", както и че по радиото продължава да се излъчва музика без погасени права.
Както винаги, спорът е по-скоро за пари, отколкото за принципи. Проблемът не започва от днес и не се изчерпва само с уреждане на задълженията на БНР, което дори по данни на "Музикаутор" е най-големият платец на авторски права за музикални произведения на радиопазара в България.
Казусът започва още в края на 2014 г., когато изтича 5-годишното рамково споразумение между "Музикаутор" и АБРО (Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори) за тарифите на излъчване на музика в радиосектора.
Споровете кой поръчва и кой плаща музиката продължават до втората половина на 2016 г., когато все пак двете страни се договарят за тарифа.
Радиостанциите* се съгласяват да отделят до 4,4% от рекламните си приходи за плащане на правата на композитори, автори на текстове и музикални издатели, чийто единствен колективен представител е "Музикаутор" (отделни такси се плащат и за правата на изпълнителите и продуцентите, които се събират през ПРОФОН).
Предложението с новата тарифа на "Музикаутор" е внесено в Министерството на културата, както го изисква закона, и е одобрено през ноември 2016 г. с подписа на зам.-министър Боил Банов.
Такава договорка обаче липсва по отношение на БНР, въпреки че ръководството на "Музикаутор" и новоизбраният генерален директор на радиото Александър Велев водят преговори още от юни 2016 г.
Досега БНР плаща авторски права по следната схема: 1% от държавната субсидия (тя е в размер на 41,2 млн. лв. за последните няколко години) + 4,55% от приходите за реклама (общо 1,7 млн. лв. по данни от 2015 г., включително търговска реклама и информационни кампании на държавни структури).
Средствата, които БНР изплаща на "Музикаутор" на година, варират между 431 463 лв. (за 2011) и 487 768 лв. (за 2015 г.).
Претенцията на "Музикаутор" към БНР завишава радикално вноската от страна на БНР - при новата схема, радиото ще трябва да отделя над 1,89 млн. лева само за авторските права на музиката.
Източник: musicautor.org
Дори с по-ниската процентна ставка, БНР плаща на "Музикаутор" почти толкова, колкото целият частен радио-сектор.
Проблемът не е само в мащаба на бюджетите. Проблемът е, че "Музикаутор" има сериозен проблем да събере задълженията си от страна на частните ползватели - включително от големите радиогрупи, както се посочва в последния годишен отчет на дружеството.
Докато БНР с непроменения си държавен бюджет увеличава вноската си с 11,46% от 2014 до 2015, при частните и общински оператори се наблюдава спад със 7,31% за една година - въпреки че при големите оператори и групи приходите от реклама нарастват.
Защо тогава "Музикаутор" скъса договора с най-големия си "лоялен" клиент на радиопазара - БНР?
Аргументът от страна на дружеството: общественото радио би трябвало да се третира равнопоставено с частните станции.
Според тяхната сметка - БНР пълни над 50% от програмата си с репертоара на световните и български музиканти, представлявани от "Музикаутор". За това съдържание обаче отиват по-малко от 500 000 лв, т.е. един процент от общия бюджет на радиото.
От "Музикаутор" дават примери с европейски страни като Италия, Естония, Румъния и Гърция, в които процентът, плащан от обществената медия за авторски права, варира от 2,2 до 5% от държавната субсидия.
Подобно значително преразпределение на бюджет на държавна структура, каквото е БНР, обаче не би трябвало да се случва на закрити преговори, а да премине през сериозен обществен дебат - и то, не между Коледа и Нова година, а още преди началото на бюджетната процедура.
Радио- и телевизионните оператори са сред относително коректните платци на авторските права, при тях вече е възможен и обективен мониторинг на музикалното съдържание чрез софтуер за разпознаване на парчетата.
Най-големи разминавания между задълженията и реалните плащания има при организаторите на концерти, търговските обекти и др., постоянният контрол върху които е практически невъзможен.
Източник: musicautor.org
Въпросът не е само дали БНР се възползва от привилегировано положение в сравнение с частните радиа, не е и само в това дали Музикаутор злоупотребява с позицията си, като лишава националното радио от избор.
Проблемът е и в адекватността на системата за "възвращаемост" на инвестицията в музика, която рядко излиза извън българския пазар.
Проблем е и фактът, че голяма част от самите изпълнители, композитори ,текстописци и техните наследници често не разбират какво се случва с парите им.
През 2014 г. след фалита на КТБ се оказа, че ПРОФОН държи близо 10 млн. лева на депозити с висока лихва. Парите се натрупали от непотърсени възнаграждения на продуценти и изпълнители, макар че по закон организациите за колективно управление на авторски права не могат да реализират печалба и са длъжни да разпределят и изплащат всички събрани средства.
Впрочем, няколко години по-рано музикантите от група "Сигнал" бяха направили страхотен експеримент: бяха платили чинно 5% от приходите за организирането на поредния си концерт под формата на авторски права (общо 3000 лв.), в очакване да разберат колко от тях ще се върнат под формата на... авторски права за композирането, създаването на текста и изпълнението на собствените им песни.
Резултатът? Двадесет и три лева.
* Става дума за ефирни радиостанции, които излъчват между 40 и 60% музикално съдържание.
И какво стана сега? Чичко частник не плаща, затова дай да рекетираме държавното. Бравос!
Така е. Това е модела, схемата на целият ни т.нар. "преход". Т.нар. "бизнес" е основно на държавна хранилка - държавни поръчки, общински и т.н. "Частните" университети и училища - и те си извоюваха пари от бюджета. Иначе врещят до небесата за това колко хубаво нещо било пазара, пазарната икономика и т.н. Само дето такава няма. За "пазар" пък да не говорим. Целият ни т.нар. "едър бизнес" е монополизиран, картелиран отдавна. Строителите на капитализма преди 4-5 века на запад не са могли и да мечтаят за такова нещо - да се самонарекат частници /или да ги назначат за такива/, след което да опоскват бюджета на държавата, пълнен до 75-80% от населението и да реализират тлъсти печалби. И не е нужно да полагат каквито и да било усилия, главоблъсканици, как да устоят на конкуренцията, колко да реинвестират ..... . Изисква се единствено да крещят колко хубаво нещо е пазарната икономика и колко лошо - комунизма. А за това, както е известно не е нужен нито акъл, нито кой знае какво усилие.
Докси, ей това за комунизма накрая, ти провали, иначе смисления пост. Комунизмът и фашизмът се кофти неща, не го ли разбра вече??
Вики, Скъпа моя Вики! Съкровище мое! С какво толкова те плаши комунизма /дето никога никъде не е съществувал/? Това е просто една идея, в която някои са повярвали истински и специално в България са унищожени още преди 09.09.1944 г. Това са били хора идеалисти, скъпа моя, и като такива не са могли да се предпазят от властта. не са знаели как и въобще не са подозирали какво може да им се случи. За това са и избити. След това във властта нахлуват други /включително и дотогавашни партизани/, които използват тази идея, без да вярват искрено в нея. За това винаги ме напушва смях, когато започнат да се позовават на т.нар. "комунисти" след 09.09.1944 г. Такива почти няма! Това са същите хора, които след 10.11.1989 г. пък се изкараха "демократи", "репресирани" от комунизма /дето никога никъде не го е имало/ и пр. Нагаждачество и еничарство, скъпа моя Вики. За това реално става въпрос! Както и да въртим нещата, накрая опираме до изконни билейски и първохристиянски ценности - райзбирайте - до морал. В никакъв случай - евроатлантически. Те са антихристиянски.
Сам Ваймс, Ръсиш грандиозни глупости, направо като за световно. Що така? Всъщност, това си е изцяло твой проблем. А, между другото - кой подпали две световни войни през миналия век, в които, разбира се нямаше убити? Даже се беше повишила раждаемостта.
Докс и Сам Ваймс,ето ви линк в който е ОБЯСНЕНО всичко: www.kultura.bg/bg/article/view11848
Dox- за войните питай майката на 5 ротшилдови братя-чифути:тя отговаря в прав текст аз само ще добавя,че война без пари не се води,а всички тук знаете КОЙ печата парите И не,няма да ги намерите къде се крият...
Ха-ха-ха! Сам Ваймс, Разбира се, че съм способен ясно да формулирам мисъл. Но...., някак си така ми е интересно, да я формулирам с недомлъвки и подмятания. Просто защото не ми харесва отсрещната страна да получава всичко на готово. Сещаш ли се? Не устоявам на желанието да видя как отсреща малко си напъват мозъците. За съжаление това се случва рядко. Обикновено, като не получат готовия, лесносмилаем отговор започват с обиди, квалификации и т.н. От това ми дреме на дедовия, разбира се, но пък се забавлявам. Виж сега, Сам Ваймс - ако наистина си решил да задълбаеш малко в някои понятия, като начало ще ти кажа неща, които може би знаеш, но не си им обръщал внимание, а може и да не ги знаеш. Няма лошо. И така - комунизмът, като идеология е изцяло западен проект. Чел ли си Капиталът на К.Маркс, Сам Ваймс? Ако не си, да знаеш, че и днес този труд се счита за един от най-добрите анализи на капитализма. В него обаче има един интересен момент. Маркс разяснява в подробности механизма на функциониране на промишления капитал. Разбирай - производството на блага, каквито се сетиш. Но, Сам Ваймс, в условията на монетарна система истинският капитал не е този, с който се занимава К.Маркс. Истинският капитал винаги е финансовият, разбирай - банковият. За него, обаче, в Капиталът няма нито дума. Е, споменава се, разбира се, но някак си така - мимоходом, без въобще да му се обръща съществено внимание. Постепенно се налага извода, че пролетарската революция е насочена към промишления капитал, а не към капитала изобщо. А, както знаем промишления /индустриалния/ капитал е този, който се интересува от леене на метал, от изпилване, от бичене на дъски, от заваряване, от шлифоване, от огъване на ламарини и пр. и пр. Докато другият се интересува само от едно - даване на заеми срещу лихва. И колкото повече поводи за това - толкова по-добре. До 20-те години на 20-ти век нещата вървят в общи линии по план. Тогава обаче се пръква един, дето обърква сметките - Сталин. Нарочно спирам до тук. Само ще вметна, че до 5-ти, 6-ти век лихварството в Европа е било забранено и се е считало за престъпление равносилно на убийство. Освен Исляма, Християнството също заклеймява лихвата. Постепенно, обаче, лихварската дейност лека полека е легализирана, като хорото повежда Ватиканът. Нещата са изключително сложни и заплетени, Сам Ваймс. За това и нямат прост отговор. Това, което е ясно, обаче, е че се изисква много четене и мислене върху прочетеното.
Сам Ваймс, Я по-добре иди и пусни едно тото. И дано да спечелиш, че напоследък много ми се краде и мародерства, а вече не остана какво.