Моят колега Цветан Цветански (не го бъркайте с Цветанов!) онзи ден по телефона ми каза, че е крайно време да изправим българската наклонена кула на PISA.
Когато бяха разгласени резултатите от последния сегмент на международния тест, масово българските медии, а и социалните мрежи изпаднаха в истерия, установявайки, че българските ученици са в долната част на таблицата в света по отношение на онзи елемент от изследването на функционалната грамотност, който е свързан със справянето с житейски ситуации.
Истерия за отдавна познати ни проблеми
Истерията е медицинско състояние на нервна превъзбуда, което се изразява в липса на контрол върху изразяването най-често на негативните емоции. Истериците имат необходимост от внимание, като наред с това са лесно съкрушими - и търсят бързи, но неустойчиви решения на проблемите си.
Това се случи и през последната седмица - мнозина събраха съчувствие за тази поредна трагедия на българското образование, и то без да са пряко свързани с образователната система към момента, но бидейки обществено съпричастни.
В тази "страстна" седмица Министерство на образованието и науката изнесе на пресконференция резултати от едно спорно световно изследване на функционалната грамотност на младите българи, според което те на практика са функционално неграмотни да се оправят с елементарни житейски ситуации, каквато е закупуването на билет от машина, да намерят най-краткия път от една точка до друга и т.н.
Спорно е, защото макар да разчита на щатска методология, в никакъв случай не можем, а и да можем - не бива да си вадим генерални изводи за което и да било поколение. Но бихме могли да направим някои изводи за образователната ни система и качеството на образование, което тя предлага.
Изследването е проведено през 2012 г., като резултатите за по-важните сегменти - езикова и математическа функционална грамотност бяха изнесени в доклад от 160 страници. Още тогава знаехме, че българските ученици на средна възраст от 15 години не се справят с елементарен критически прочит на текст, с елементарни сметки, които биха помогнали в реални житейски ситуации.
Още тогава всеки, който наистина се интересува от проблемите на българското образование, е забелязал за пети пореден път, че българските ученици са жертва на система, която не променя методиката на обучение, а само сменя съдържанието. Този тест се провежда на всеки три години и до момента България е участвала четири пъти - 2000 г., 2003 г., 2006 г., 2009 г. и 2012 г.
С други думи и с помощта на малко цифри, нещата изглеждат така - по математика българските ученици се движат от 2000 г. насам в диапазона между 413 точки и 439 точки в различните години. И ако в българския доклад услужливо ни напомнят, че поради липсата на данни за 2003 г. не може да се направят, видите ли, генерални изводи за тенденциите, то е ясно различима една константа - българските ученици от 2000 г. насам са трайно в долната таблица на функционално грамотните млади хора в света.
Веднага се появяват два особено важни въпроса. Кой носи отговорност за това съвсем нерадостно състояние на българската образователна система? Но по-важният въпрос е какво може да се направи, за да се промени това?
Абсурдната позиция на МОН - екскурзии и нови компютри
Абсурдна бе позицията на МОН, и то на самия министър на образованието проф. Клисарова. Според нея несправянето на учениците в едни примерни житейски ситуации, като закупуването на билет за метрото, се дължи на факта, че много от учениците, които са преминали през теста PISA, не са виждали метро никога в живота си, т.е. никога не са попадали в подобна житейска ситуация, и по тази причина тя, министърът на образованието и науката, предлага да се увеличат екскурзиите до София и да се закупят допълнително компютри за училищата.
Това е напълно съпоставимо със ситуация, при която футболен отбор губи редовно и като мярка се предприема по-често посещение на чужди мачове и закупуване на нови футболни топки, вместо отборът да бъде трениран така, че да успее да спечели мачовете си.
Министерство на образованието има един огромен проблем, който обуславя константно слабите резултати на българските ученици по отношение на функционалната грамотност - там се сменя от десетилетие и половина само ръководният състав, а средният ешелон от т.нар. експерти, които не могат да погледнат по-далече от носа си по отношение на промяната на методиката на обучение, остават несняеми.
Подобни палиативни мерки, каквито са предложените от министър Клисарова, кристално ясно илюстрират как се работи в българското образование - на парче и без визия за бъдещето. Защото посещението на метрото в София няма да промени липсата на способност да се закупи каквото и да било билет онлайн или дори да се изтеглят пари от банкомат. А принципът в задачата с купуването на билети за метрото е съвсем същият.
Защо учат нашите деца?
За да се провеждат каквито и да е реформи в образованието, би било добре ние като общество да си отговорим на един основен въпрос: защо учат нашите деца?
Има няколко възможни отговора: за да ги направим българи; за да ги направим изпълнителна и ефективна работна ръка; за да могат да се справят с образованието и работата си в България, но и в чужбина; за да могат да се справят с живота без помощта на своите родители, учители - и изобщо да се превърнат в самостоятелни зрели граждани.
Към момента българската образователна система като цяло подготвя българските ученици за всичко, без последното. И точно за това би трябвало да сме притеснени. Защото българската идентичност със сигурност се възпитава в училище, но със сигурност не и в 7-ми клас, когато за българските ученици е много по-важно в житейски план да знаят как да четат критично текст, отколкото да се занимават с проблемите на лирическия герой в стихотворението "Майце си".
В този смисъл на българската образователна система й е нужно да направи няколко важни стъпки. На първо място учителската професия да стане привлекателна за младите хора, тъй като (както вече стана дума тук) до 8 години 70% от българските учители следва да се пенсионират поради достигане на пенсионна възраст. Това може да се случи не само с увеличаване на финансовия стимул, но и с предлагане на възможност за кариерно израстване.
На второ място е необходимо да се промени методиката на преподаване, като се отчетат съвременните нужди на учениците и какво в съвременния свят означава човек да бъде реално и функционално грамотен. Това означава подробна и коренна промяна на учебните програми и планове по ключови предмети като български език и литература, математика, биология и опазване на околната среда, физика и т.н., която в крайна сметка да цели възпитаването на социално отговорни и самостоятелни граждани.
На трето място е необходимо отчитането на важността и мястото на модерните технологии в съвременния свят и тяхното пълноценно интегриране в образователния процес. Това включва не само въвеждане на модерните технологии официално в часовете в българското училище, но и въвеждането на интернет-базирани електронни платформи за обучение, в които учителите и учениците да са способни са създават собствено съдържание, без да се страхуват от санкцията на МОН.
Защото към момента дори и най-иновативните учители са заплашени от санкции, ако създаденото от тях съдържание не бъде верифицирано от МОН.
Вместо заключение - за наклонената кула в Пиза и метафорите на българското образование
Стоящата от стотици години наклонена кула в Пиза по особено точен начин се отнася към състоянието на българската образователна система към момента - силно наклонена, държаща единствено върха нагоре гордо, а всичко останало се държи изкуствено да не падне.
Всички успехи на българските ученици по световните форуми, като ученически олимпиади по математика и физика, като състезания на НАСА или европейски конкурси - всичко това е резултат, въпреки нехайството на МОН и въпреки реалната липса на стимул от страна на министерството учителите да работят целенасочено по подготовката на тези така успешни ученици.
Време е да изправим наклонената кула на българското образование.
А дали вие ще се справите с теста за справяне с житейски стуации, можете да проверите тук и после да споделите в коментар под статията къде точно сте се затруднили.
