Осигуряването на достатъчно храна, вода и енергия, които да позволят на всеки човек на света да води нормален живот, е чудовищно предизвикателство. Енергията е необходимост, а не лукс - без нея не може. На планетата в момента живеят 6.7 милиарда души и над 50% от тях са струпани в големи общности. Тези цифри се очаква да нараснат до съответно 9 милиарда и 80% в следващите години от новия век, така че завръщането към свят, който разчита на силата на човешките и животинските мускули, не е възможна опция.
Предизвикателството е в това да се осигури достатъчно енергия и същевремено да се намали зависимостта от изкопаемите горива, които днес осигуряват 80% от енергията ни. В намаляващ по значимост ред другата част от енергията идва от горене на биомаса и отпадъци, от ВЕЦ, АЕЦ и накрая от други източници, като последните дават под 1% дори взети всичките заедно. Намаляването на изкопаемите горива се налага както за да избегнем сериозни промени в климата, така и за да отложим момента, когато изчерпването на изкопаемите горива ще ги направи невъзможно скъпи.
Това ще бъде изключително трудно. Сценарий на Международната енергийна агенция, който включва прилагането на всички вече договорени национални политики и обявени съглашения за спестяване на енергия и намаляване използването на изкопаеми горива, показва увеличаване на консумацията на енергия с 35% в следващите 25 години, като фосилните източници се увеличат с 24% спрямо сегашната им консумация. Това се дължи почти изцяло на консумацията в развиващите се страни, където стандартът на живот за щастие се подобрява и населението бързо расте.
Този сценарий, който предполага огромно увеличение на ядрената и добиваната от водата и вятъра енергия, със сигурност няма да се реализира напълно. Той дори може да се провали изцяло, ако - както мнозина очакват - добивът на петрол (който е предвидено да се увеличи с 15%) се увеличи повече и по-бързо от следващите 25 години. Трябва да успеем да намалим значително повече търсенето му - чрез по-добро планиране и промени в начина ни на живот, повишаване на енергийната ефективност и чрез повишаване и използване на всички други възможни алтернативни източници на енергия.
Това няма да е евтино. В след-петролната ера ще е невъзможно да се мине без огромния принос на слънчевата енергия (което изисква намаляване на себестойността й и подобряване на начините за съхранението и преноса й), ядрената енергия (което означава ядрени реактори от ново поколение с бързи неутрони и/или торий, когато уранът започне да се изчерпва) и ядрения синтез (изключително привлекателен по принцип енергиен източник, на който обаче няма да можем да разчитаме поне до средата на този век).
За съжаление, при сегашния процент на инвестиции в развитието и експлоатацията на нови енергийни източници, светът ще разчита основно на изкопаеми горива дори и след 25 години и няма да е подготвен да се справи без тях.
Крис Левелин Смит е бивш генерален директор на CERN и член на борда на ITER, световен проект за ядрен синтез, работи по енергийни теми в Оксфордския университет.
