През 1991 г. Критската транспортна конференция определи, че 5 от 10-те европейски транспортни коридора за Централна и Източна Европа преминават през България. Това са Коридори 4, 7, 8, 9 и 10. Няма друга европейска страна с такива транспортни перспективи.
По време на блоковото разделение на Европа ние развивахме инфраструктура за вътрешна употреба и въпреки новите възможности, това продължи и след 1990 година.
И досега нямаме изградени модерни трансгранични пътни и железопътни връзки със съседните страни. И досега нямаме цяло транспортно трасе от граница до граница, а не от град до град. Подобряването на транспортните връзки София - Солун (изграждането на скъпата магистрала "Струма"), освен че праща софиянци на курорт вместо на нашето Черноморие в Северна Гърция, само по себе си кой знае какви икономически ползи за България няма.
В същото време транспортните връзки със Сърбия (стратегически най-важните за България, тъй като ни дават най-пряката връзка с магистралната мрежа на Централна и Западна Европа), с Македония (политически най-важни за България) и с Румъния (икономически най-важни за България) са доникъде. Като значителен успех, като че ли можем да определим само предстоящото завършване на автомагистрала "Марица", която е важна част от пътя Истанбул - София - Белград.
За 25 г. не се развиха и българските морски и речни пристанища, както и не се направи нищо за развитието на комплексни транспортни схеми за интегриране на пътен, железопътен, воден и въздушен транспорт.
Главният въпрос на стратегическата инфраструктура на България не е проектантски, в голяма степен не е и експертен, а e на първо място политически
Политически, както на държавно равнище като взимане на ясни стратегически решения, така и на взаимоотношенията и договореностите със съседите ни (Румъния, Сърбия, Македония, Гърция и Турция) и на ниво Европейски съюз (доколкото развитието на инфраструктурата на региона ни е стратегически важна за съюза и се финансира основно от еврофондовете).
Да поразсъждаваме какво е "еврокоридор" (понятие, което служеше през целия преход за политическа дъвка на всички, минали през управлението). Еврокоридорът е стратегическа връзка, която обединява транспортно и инфраструктурно, обслужва няколко държави в определен регион и изпълнява важни транспортни, икономически и политически задачи, както за съответния регион, така за цяла Европа, а в нашия случай - други региони и континенти.
На практика не е реализирана нито една междудържавна евростратегическа връзка (с изключение на Дунав мост 2, но този обект, нека си припомним, бе иницииран по време на Югославската криза и югоембаргото, основно като възможност за обходно трасе на Сърбия).
Преди доста години арх. Христо Генчев бе казал, че съвременната история на Балканите е "съпротива на периферията срещу центъра". Това определение най-вече важи за развитието на транспортните връзки в нашия регион.
Нека припомним: Румъния усилено изгражда магистралното си трасе изток - запад (Констанца - Букурещ - Тимишоара - унгарската граница). Гърция изгради магистралата "Вия Егнатия" (Игуменица - Солун - турската граница). Сърбия и Македония изграждат магистрално трасе север - юг по поречието на Морава (дублиращо нашата магистрала "Струма"), усилено работят по връзката Лесковац - Куманово през Гърделичката клисура (аналогична на нашето Кресненско дефиле, но без тринадесеткилометрови суперскъпи и като изграждане, и като експлоатация тунели) и подготвят магистрална връзка от Белград към Егейско море.
През това време никой наш политик не успя да договори до реализация - както с Европа, така и със съседите ни, важни регионални връзки: София - Букурещ, София - Скопие, Русе - Букурещ, Истанбул - Бургас - Варна - Русе. (Последното трасе стартира на ниво преговори, но след това се прекрати.)
Досега единствените "пробиви" бяха магистрала "Струма", която може би следва да се коментира специално, тъй като тя на практика консумира почти целия европейски финансов ресурс на България за програмния период 2014 - 2020 г., а икономическият ефект е основно, че ще праща софиянци по-удобно на море и по празниците в Гърция. Това е магистралата с най-дългия (и най-скъп) тунел - тя продължава в Гърция преобладаващо като четирилентов път, който освен това не е ясно кога ще бъде завършен и пуснат в експлоатация.
Тук сме в странната ситуация без мисъл за перспектива
В момента се изгражда трети мост на Босфора. Той е предназначен основно за товарно движение. Очаква се през него да преминават 1500 камиона на час. Това е трафик предимно транзитен, и то с направление Близък и Среден изток - Централна Европа и обратно. С изграждането на трасето от Капитан Андреево до Калотина (и то като последна отсечка) трафикът през България значително ще се усили.
Това е добре за икономиката, но изисква и подготовка, първата стъпка от която е работа по доизграждането на магистрала "Тракия" между София и Пловдив (а може би и до Стара Загора) с нов габарит - 2х3 ленти. Това на този етап може би звучи еретично, но истинските стратегии много често звучат така. Неотчитането на тази перспектива (нарастването на трафика Истанбул - София - Белград) би ни поставило скоро пак в позицията на "тясно място" в бъдещия истински, значим и печеливш евроазиатски коридор.
Напоследък пак се разшумя за автомагистрала "Хемус". Вероятно защото идват избори. И отново се говори и за трасе София - Варна между Бяла (Русенско) и Велико Търново. Защо ли това говорене ми напомня за съветския параход, който стоял насред морето, без да се движи, защото всичката пара отивала в свирката.
Защо отново не се разглежда вариантът София - Варна, южно от Русе с връзка към Букурещ? Защо не се търси подкрепа за изграждане на трасето София - Букурещ по линия на "Свързана Европа", включително и с втори мост при Русе, а непрекъснато се говори за София - Варна, който е с практически нулеви възможности за европейска финансова подкрепа?
Освен това магистрално трасе София - Русе може да даде шанс за нова ефективност на магистрала "Струма", защото, като част от ново европейско трасе Атина - София - Букурещ - Киев - Балтийско море, ще й даде важно регионално и континентално значение.
Събитията в Украйна предполагат eвропейска подкрепа и на развитието на транспортните коридори през България и Румъния към Украйна
За шансовете, които новата обстановка в Украйна дава на България, също следва да се говори и да се действа. Новата политическа ситуация определя значителна тежест на транспортния коридор Истанбул - Русе - Букурещ - Киев.
С особено внимание следва да се анализират връзките Турция - България - Румъния - Украйна. Естествена част от този коридор би могло да бъде трасето Одрин - Ямбол - автомагистрала "Черно море" - Шумен - Русе. При това трасе значително ще се облекчи транзитното преминаване на Централна Стара планина (Велико Търново - Габрово - Стара Загора), като ще се ползват вече изградени магистрални отсечки.
Освен това може да се докаже важното европейско значение на магистрала "Черно море" като част от един нов източноевропейски транспортен коридор. Към тези транспортни коридори за връзка с Украйна следва да включим и коридор №7, за който отдавна никой не говори (това, да напомня, е река Дунав, коридор, които завършва с важното украинско пристанище Рени). Тук дори няма да споменавам във връзка с река Дунав канала Дунав - Черно море и хидроенергийния комплекс Никопол - Турну Мъгуреле, за да не стане съвсем ерес. Но считам, че и това са истински стратегически обекти. За хора със стратегическа визия. Ако има такива.
