Неизвиненото отсъствие на българското образование

Банална истина и уви, порочна практика си остана в България да има официално и паралелно образование. Казвам го в деня, когато десетки родители на зрелостници са изтръпнали в пъти повече от децата си, тъй като се провежда задължителната матура. От една страна, защото се решава бъдещето, от друга - заради потрошените грешни пари за частни уроци, без които е практически немислимо да се завърши средно образование.

Като майка, ангажирана със света на детето си, проявявам жив и непрекъснат интерес от настоящето и бъдещето на българското училище и в частност на средното образование. Следя дискусиите и предложенията за промени в програмата, наясно съм с абсурда на повечето учебници и с всички съдбовни грешки, които напълно отчуждиха учениците от тяхната най-естествена среда, от училищния живот.

Гимназисти в обсадата на свръхизискванията

Децата завършват седми клас, полуболни от стрес и полуграмотни, и всъщност имат право само на формален избор, те посочват една или друга гимназия единствено според чуждия език, който ще изучават. Но редом с него им предстоят свръхизискванията на останалите учебни предмети.

Ако гимназистите решат да се подготвят съвестно, да учат сериозно по всичко и да усвоят включената в програмата до дванайсети клас информация, то биха се превърнали в напълно невротизирани, безпомощни и умствено разфокусирани млади хора, неспособни за конкретни, бързи, прагматични или новаторски решения, в неприложими енциклопедисти без цел и посока.

Затова и учениците не просто са досадени и омерзени, а се отнасят с ненавист към своя враждебен училищен свят и намират десетки начини за самосъхранение, личностно и човешко, за да опазят и различността си, и мечтите си, и достойнството си дори.

Основният грях на българското средно образование дори не е в тоталната му непрактичност, а в пълното незачитане на личността на порасналите и мислещи деца, в опита да бъдат уеднаквени и смачкани, който продължава с пълна сила и с всички средства.

Лесни и/или опасни бягства

Естествено е, учениците да оказват съпротива и да се бунтуват, често незряло и с бягства другаде, в привидно по-лесните уюти на живота. Едно съвсем ново изследване на психотерапевтката Елза Калоянова твърди, че "новите зависимости сред подрастващите са безцелният шопинг в мола, манията по корекции на тялото и пристрастяването към интернет". Напълно обяснимо е при наличието на обществените норми, широко и шумно утвърждавани в днешната българската действителност.

Тя предлага доста къси и тъмни отсечки за реализация, най-вече на агресивните и безскрупулни особи, на политически привилегированата посредственост. Не толерира можещите, не забелязва интелектуалния труд, не инвестира в развитието на хората. Да не би децата ни да не го чувстват и знаят? Напротив, затова и бързат да издържат някакси днешните и утрешни матури и да ни напуснат. Искат да живеят и да се реализират в общество с правила, ценности и хоризонти, издържало зрелостния си изпит.