В представите на много националистически партии в Европа, продължаващата икономическа криза е потвърждение на всичко, което те отстояват като позиции: че политиките по въпроса с емиграцията трябва да бъдат реформирани, че процесът на европейска интеграция трябва да бъде обърнат и че националните идентичности трябва да бъдат запазени.
Въпреки че тези убеждения са трудни за налагане предвид сегашното състояние на европейска интеграция, Европа отдавна е предпазлива към националистическите партии, и много страни са въвели избирателни системи, които целенасочено маргинализират тези групи. И все пак те ще бъдат важни като обект за наблюдение в рамките на развитието на европейската криза.
Икономическата нестабилност задълбочава националистката реторика
Продължаващата икономическа криза в ЕС подложи на обстоен критичен анализ европейската финансова система. Досега видимите недостатъци в тази система са добре документирани - и голяма част от тези данни, разбираемо, се концентрират върху икономически и финансови проблеми.
Но икономиката и финансите не съществуват във вакуум. В Европа, както и на много други места по света, няма как икономиката да бъде разделена от политиката. Факт - икономическата криза поражда сериозни политически събития из европейския континент. Едно от тези събития е именно ролята на националистическите партии, които - предвид кризата, придобиха усещане за признание.
Епизодите на икономическа нестабилност имат тенденция да предизвикват националистически дискурс. Но в настоящото състояние на европейска интеграция може да се окаже трудно за което и да е правителство в Европа да кодифицира много от позициите, отстоявани от националистическите партии - като емиграционна реформа, противопоставяне на икономическа интеграция или защита на това, което те приемат за национална култура.
Това обаче няма да ги спре да продължават да изразяват опасенията си - или чрез представителство в съответните национални парламенти, или чрез улични демонстрации, въпреки че функционират механизми за маргинализация на тези групи. Следователно, доколкото европейската икономическа криза продължава да подхранва националистическата идеология, очаква се напреженията, породени от глобализацията и социокултурните й ефекти да бъдат важен елемент от европейската политическа сцена в следващите години.
Национализмът като европейска традиция
Идеята за национализма в Европа не е нищо ново. Това е естествен косвен резултат от географията на континента, създала затворени общности, които в продължение на векове са били изолирани една от друга. В тези общности е било изградено дълбоко усещане за принадлежност към родната им земя, наравно със също толкова дълбоко недоверие към "външните".
Подозрителността на националистическите партии е постоянен фактор през последните 200 години, но след Втората Световна война, която показа на европейците колко разрушителни могат да бъдат такива партии, Европа започна да институционализира по-общоконтинентално усещане за принадлежност, кулминиращо в създаването на Европейския съюз (ЕС).
В замяна на колективната идентичност ЕС предложи просперитет и перспектива за мир. Когато Европа беше богато и безопасно място, тази размяна имаше отклик сред европейците. Но влошаващата се икономическа криза отслаби основите, на които се крепи този обществен договор.
В контекста на XXI век, национализмът би могъл да бъде приеман за набор от идеи, които защитават "националната идентичност" на една страна от заплахите на злоупотребата със сили, привнесени от глобализацията. За много европейци това се изразява в поне две форми: емиграция и загуба на национален суверенитет в полза на институциите на ЕС.
Защита на "националната идентичност"
Като контрамярка на тези видими заплахи, няколко партии в Европа се опитаха да защитят националните си идентичности. В Западна Европа основната опасност, свързана с емиграцията, е ислямът. Повечето националистически партии подчертават корените на континента в християнството и оттук - неговата несъвместимост с мюсюлманските традиции и вяра.
Много събития демонстрират тази съпротива на пълното възприемане на исляма като религия, включително отхвърлянето на строителство на минарета в Швейцария и възходът на антиислямската реторика от вече покойния Пим Фортуйн и Герт Вилдерс в холандската Партия за свобода.
В Източна Европа, основният проблем е присъствието на малцинствено население, особено роми/цигани. Унгарската партия "Йобик" е предупреждавала за ръста на "циганската престъпност" в страната, а "Модьор Гарда", парламентарната фракция на "Йобик", организира изпълнени с насилие демонстрации, носейки униформи във военен стил и фашистки регалии от Втората световна война.
Подобни партии често критикуват това, което смятат за злоупотреба на малцинствата с принципите на "социалната държава". Шведските демократи например твърдят, че социалната държава е изложена на риск от изчезване заради наплива на емигранти, докато "Атака" в България критикуват етническите и религиозни малцинства в страната, особено турци и българомохамедани, че имат твърде големи привилегии.
Борба против членството в ЕС и разширяването му
Отхвърлянето на ЕС, от друга страна, приема няколко форми. Като общо правило всички националистически партии смятат, че съответните страни отстъпват твърде много от суверенитета си на европейската общност. Организации като Партията на свободата в Австрия и датската Народна партия са демонстрирали многократно противопоставяне на присъединяването към ЕС и разширението му, докато швейцарската Народна партия се стреми да държи Швейцария въобще извън съюза.
Други партии приемат членството в ЕС, но отхвърлят разширяването му. За тези партии включването в него на Турция, мюсюлманска страна с над 70-милионно население, е основен аргумент срещу разширението.
Практически всяка европейска страна позволява на националистическите партии да участват в някаква степен във вътрешната й политика, но някои държави имат по-дълги традиции в подкрепата на националистически групи от другите.
Швейцария е един от примерите за това; в последните федерални избори на три пъти националистически партии са събирали средно 28% от народния вот, като швейцарската Народна партия е водеща сред тях.
След Швейцария идва Франция, където "Национален фронт" трикратно е получавал около 14% от гласовете в президентските избори в последните години. Холандия, Австрия и Дания демонстрират подобни резултати от около 12-13%, докато Финландия бележи ръст в подкрепата на националистически партии в последните две избирателни кампании.
На други места в Европа, в страни като Италия, Унгария и България има достатъчно силна подкрепа за тези партии, за да постигнат умерено присъствие в законодателната власт.
Спънки пред представителството
Обществената подкрепа обаче не винаги се равнява на достъп до националния парламент. Краят на Втората световна война - и впоследствие разпадът на Съветския съюз - осигуриха на европейските страни възможността да променят някои аспекти на политическите си системи.
Това доведе до избирателни системи, които се стремят да спрат устрема на екстремистки партии към властта. Включително чрез механизми за повишаване на избирателните прагове за влизане в парламента и многобройни турове на изборите.
Повечето европейски системи са въвели система на пропорционално представителство в парламента, където процентът от гласовете, който получава една партия, определя процента на депутатските мандати, които тя ще получи в парламента, стига да постигне повече от определения минимален праг.
Страни като Дания, Холандия и Испания имат нисък избирателен праг - под 3% - което означава, че е относително лесно да се постигне парламентарно представителство там. Други страни като Чехия, Словакия и Полша имат по-високи прагове, надвишаващи 5%.
Британският и френският парламент са особено труднодостъпни за малки партии. В тези системи депутатските мандати не се разпределят на пропорционален принцип; вместо това те се предоставят на кандидати, които печелят мнозинство в едномандатни райони. Като допълнение към това, Франция има система с два избирателни тура, които отсяват по-малките партии.
Тези две системи имат забележими последици. Френският "Национален фронт" надмина 15% от народния вот през 1995 г. и 2002 г. Това би осигурило значимо присъствие в парламента в почти всяка друга европейска държава; във Франция партията няма парламентарно представителство.
По подобен начин във Великобритания британската Партия на независимостта (UKIP) е относително малка, но 3.1% от гласовете, които тя получи в изборите през 2010 г., биха й осигурили няколко мандата във Финландия или Португалия. UKIP обаче няма представители в британския парламент.
Макар на теория да е вътрешен въпрос, национализмът създава главоболия в целия ЕС
Ниските избирателни прагове може да се смятат за рискови, тъй като позволяват на периферни партии, включително националисти, да имат достъп до властта. Същевременно те принуждават масовите партии да коритират своите политики, за да привличат гласовете от по-малките групи, така че точно тези проблеми, които правят националистическите групи популярни, започват да навлизат в масовия дискурс.
От друга страна, последиците от програмите на националистическите партии биха могли да прехвърлят границите на конкретната държава и да породят проблеми и със съседни страни, и с евробюрокрацията.
През юли Дания заплаши да въведе нови форми на граничен контрол, за да предотврати "трансгранични престъпления". До голяма степен това решение бе взето под натиск от датската Народна партия - която не е член на управляващата коалиция, но има сериозна подкрепяща кабинета група в парламента.
Различните нива на народна подкрепа, която тези партии имат във всяка страна, и конкретните характеристики на всяка избирателна система затрудняват предсказанията дали националистическите партии ще се превърнат в по-значими елементи на европейската политика с развитието на икономическата криза.
Въпреки това едно остава сигурно: напреженията, породени от глобализацията, и начинът, по който националистическите партии продължават да реагират на тези напрежения, ще бъде важен за проследяването на въздействието им върху европейския политически пейзаж.
*Заглавието е на Webcafe.bg. Оригиналното заглавие е "Европейската криза е плодородна почва за националистите".
Зашев Някой ден може да те изучават в учебниците така......ама дано да е с тия сбъднати предсказания обаче, а не за подвизите с комшийката
свинчо, ясно, резеняче си. не ти ли е обидно да ти викат свично?
Знам, че не ме питате, но ако ме питате, за мен и национализма и глобализацията са опростенчески настройки за мързеливи умове. Ако приемем поне отчасти сериозно наивните съвремени напъни да се изкара днешната държавност и националност като нещо различно и по-развито от онази в миналото, тогава би било доста примитивно да считаме каквито и да било ксенофобии и ксенофилии за основоположни фактори, тяхното логично място е в следствията, не в причините. Само, че нека се отрека сам - всичко това изисква да приемем сериозно напъните на тесногръди папконосци да погледнат на съвремието като на нещо по-осъзнато и като цяло по-разумно от средновековието и древността например. Фактите са обаче, че тия хора, както и кажи-речи всички онези попаднали в позиция с влияние са просто лаици, които събрании заедно действат също толкова разумно, колкото и стадо маймуни. В рамките на съвремената политика и въобще масови публични прояви човек може да се нагледа до повръщане на "велики" напъни и теории родени от мозъци заклещени в развитието си около някакъв частен случай, който бива генерализиран без никакво понятие как се генерализира. Това важи и за нарочените за световни заговорници и за дребните пешки зад бюрата на съвремената демокрация. Всъщност живеем във време на възвеличаване на "социалните" умения в смисъл на приемане на индивида от обществото и пълно пренебрежение към аналитичните умения. Демокрацията само задълбочва проблема, тъй като дори разумен човек се налага да говори за неща, които знае, че са абсолютни глупости само и само да си осигури някаква чуваемост с надеждата, че от там насетне може да дръпне някоя смислена струна, но това не може да се случи. Не е достатъчно да си умен, трябва и да си инат и индивидуалист, за да издържиш на социалния натиск да се разсъждава на безсмислени, но приети от масите или малките затворени общества теми - това ни е в гена от много милиони години и да му се противопостави човек никак не е лесно. Не мога да си овеня акъла, но за ината мога смело да твърдя, че е най-големия, който съм засичал и въпреки всичко и аз приемам да говоря на език, на който нищо смислено не може да се каже, защото иначе няма кой да те чуе. Корзибски, чийто герб съм си турил на профила тук, се е опитвал да го каже по много начини само, за да остави предимно "последователи", които изживявате иначе умните му приказки като корен на поредното нещо, с което да се чувстваш различен сред еднакви. Просто това е човешко, само че има и една забележка под линия, такова общество не може да съществува особено дълго и ние си изяждаме кредита с огромна скорост. Повтарял съм го хиляди пъти, зад всичките ни велики приказки днес седи същото примитивно същество с примитивни интереси и разбирания, движено предимно от неосъзнат социален инстинкт. Та какво за национализма? Евреите сами стават катализатор за поникването му у другите народи през средновековието и биват мразени от резултата, във всички общества се получва разслоение и периферни групи, само че ние предпочитаме да се нахъсваме срещу ония, които са различни и по генетичен признак, а причината за съществуването им е колкото в тях, толкова и в нас, а въпроса трябва ли да ги има е неадекватен, защото прескача цялата тема за принципите на обществата ни - такива едни принципи, че дори (уж) еталоните на нашата култура не могат да изградят обществен организъм без купища метастази. Враг ли са ни циганите? Нима те са организирани с цел да превземат нашата култура, държава, че трябва да се надигат величави националистки лозинги? Мен би ме било срам да считам за враг примитивно живеещи люде, също толкова, колкото да считам за враг уличните кучета. Да но ето има партии, има хора, които се вземат насериозно борейки се срещу враг, който дори няма представа, че е такъв. Какво да ги правим, трябва ли да правим нещо, може ли дори приложени прилежно днешните "цивилизовани" правила да имат смислено въздействие срещу тях и впрочем как да дефинираме "тях" - замисляме ли се затова или само си чешим езиците за национализъм, интеграция и тям подобни вечно страхувайки се да задълбаем темата? Ако са опасни несвойствените подобщества защо е така, не е ли слабостта, която ги превръща в опасност проблем на нашето общество - такъв дето само по себе си няма нищо общо с тях, но те са онези, които най-лесно се възползват от него. Дали въобще идеите за власт, демокрация и свобода са съвместими във формите, които не смеем да осопорим? Ей това повдигам като въпрос - смеем ли да се замислим или само ще предлагаме уж решения, които да чешат егото ни там където го сърби? Глобализацията и уеднаквяването в световен мащаб несъмнено способства за задълбочаване на всеки проблем причинен или стимулиран от традицията за обществено приемливи начини на разсъждение и теми, в този ред на мисли определено се налага да застана на страната на ония, които й се противопоставят (на глобализацията), но и обратното - деленето и манията за чистота е просто първосигнална реакция на проблеми, които не е задължително да имат нещо общо с това, което ни говори инстинкта. Може би просто не трябва да се правим на богове, а да живеем естествено и да ориентираме ръководството на обществата ни в посока цивилизована съпротива (не борба) на крайностите, вместо да го правим източник на такива...
Ах да, колкото до Брейвик, за съжаление аз намирам случая за естествен и логичен. Самия Брейвик може би е краен и също толкова безумен, колкото противниците си, но важното е, че говорим за противници и избора на цел, колкото и да е цинично е напълно точен, защото е срещу противници - подрастващото поколение възпитавано да продължи политиката на безумно единство и толерастия (да съгласен с това понятие) без оглед на фактите. Не са ли това оръжия в процес на създаване? От гледна точка на Брейвик - да и са военна цел, а не невинни граждани. Проблемът е защо винаги се навиваме да одобряваме кретени - били те като Хитлер или в другата крайност. Вината за подобни неща е в нас - в нежеланието ни да погледнем обществото си трезво и рационално, ако не бяхме такива, никога нямаше да има Брейвик. Ето сега трябва да преживеем болката от разпада на административен напън за континентална империя и единна култура, за да разберем, че обединението не може да бъде самоцел, ще минем мъчително и бавно от префърцунените но наивни мечти за справедлива и чиста Европа до бавното разцъфване на стария егоизъм и национални и лични интереси без зачитане на другите и пак няма да осъзнаем, че всичко това се случва, защото налагаме на хората нещо, което се мисли за "единствено правилно" ... от някои. Няма единствен път, няма единствена култура, ако човек пази интересите си вместо да кредитира с тях безумни начинания поне има шанс за естествен баланс, но ако приемеш, че онова, което на теб ти се вижда добро за единствено добро винаги настъпваш нечии пръсти и в крайна сметка великия поход за Европейска и световна демокрация се оказва просто клапан, който пуска на свобода иначе ограничените "имперски" индивидуални избилици на по-голяма сцена с далеч по-плачевни последствия. Републиката, разделението на властите и прочие не е свято и чисто решение, а споразумение между вълци (и емблемата им такава на тия дето са го започнали) и както казват в някои култури, ако правиш правилното нещо по неправилните причини рано или късно ще кривнеш от пътя.