Най-богатият американец стъпи на подиума и обяви война на националните образователни системи. Според него гимназиите са се превърнали в отживелица и "ограничават" и дори "съсипват" животите на милиони американци всяка година.
Ситуацията е направо "позорна". С тези думи Бил Гейтс, който дори не е завършил колеж, се изправи пред Националната асоциация на щатските губернатори, за да търси реализация на своя план, който при това е подкрепен със солидните 2 милиарда долара от собствените му средства.
Образованието няма да се подобри само с пари
Речта на Гейтс от февруари 2005 e ключов момент от инициатива, която по-късно прераства в дългосрочна кампания за подобряване на качеството на образованието, стартирана от богаташи без значим опит в образователните политики. Факт, който кара много критици да ги определят като "клуба на милионерчетата".
Техният принос към градските училища е толкова голям, колкото и егото им - и банковите им сметки. Председателят на борда на Microsoft - Гейтс, компютърният магнат Майкъл Дел, инвеститорът Илай Броуд и семейство Уолтън - собственици на веригата Walmart, съвместно са вложили около 4.4 милиарда долара в образователната реформа чрез частните си благотворителни фондове.
Въпросът е дали тази огромна сума е постигнала целта, на която те, наравно с учителите, администраторите и учениците са се надявали?
В първия по рода си анализ на усилията на тези милиардери, Центърът за обществен интегритет разкрива процента на завършилите ученици и изпитните резултати в 10 от най-населените градски райони на САЩ, активно подпомагани от четиримата богати филантропи.
Резултатите, макар и смесени, представляват обезкуражаващо доказателство, че сами по себе си парите не могат да подобрят отчаяното състояние на градското образование. След всички милиони, похарчени за реформи, се оказва, че 9 от 10-те разгледани училищни района не съответстват на най-доброто ниво, а процентът на завършилите ученици е с 10 пункта по нисък от средния за съответния щат.
Което не означава, че градските райони не са реализирали никакви съществени ползи благодарение на дарените им средства.
Реална полза от повече пари има - но не в очакваната насока
Добрите новини са, че много училища действително са подобрили състоянието си, и то с по-бързи темпове от останалите, които не са получили помощ. Това само по себе си е доказателство, че милиардерите са вложили парите основателно.
Но тези постижения не са достатъчни, за да запълнят празнината между бедните училища в централните градски райони на САЩ, в които се е изсипала по-голямата част от парите, и тези в селата и предградията.
"Много неща, които правим, не се получават", признава Броуд, завършил държавно училище в Детройт и държавния университет на Мичиган. Той е забогатял от изграждане на домове и финансови услуги, но признава, че не могат да се справят с критиките, отправени към тях.
Въпреки парите, процентът на завършили ученици в повечето американски градове бележи спад - в Оуклънд той е паднал с шест единици, в Хюстън се наблюдават същите равнища на спад, макар че като цяло за Тексас завършилите ученици са намалели само с 2%.
Нивото на оценките във Вашингтон също е ниско, въпреки че се наблюдава общо подобрение в езиковите и математическите познания на учениците. Лос Анджелис, който години наред е надвишавал средната за САЩ успеваемост, сега стои стабилно на едно и също ниво, без никакви знаци за прогрес.
Милиардерите вече не са толкова уверени, че такива програми работят
Увереността, с която е била подплатена гореспоменатата реч на Бил Гейтс през 2005-а, започва лека-полека да се изпарява. Но милиардерите не се оттеглят от сцената - те единствено сменят своите инструменти, след като са усвоили ценния урок за своите ограничения.
"Много е трудно да разпространиш добрите образователни практики. Когато започвахме да финансираме училищата, се надявахме на по-бърз ефект", споделя Вики Филипс, директор на отдела за образование във фондацията на Бил и Мелинда Гейтс. "Това, което научихме обаче, е, че единственото нещо, което се разпространява бързо в училищата, са вирусите сред децата."
Гейтс вече се е отказал от двумилиардната си кампания за гимназиите и се е съсредоточил предимно върху намаляването на размерите и числеността на училищата за сметка на по-ефективното образование. Броуд пък е натиснал бутона "пауза" на програмата си за обучение на училищни директори и се е преориентирал към началните училища, обучението на администратори и подобряването на изпълнението на преподавателите.
На свой ред, в избраните от милиардерите райони за подпомагане ентусиазмът за получаване на финансова помощ се замества постепенно от намаляващи очаквания. "Фондациите очакват рязко развитие, но това просто не е реалистично" твърди Хей-Син Томъс, бивш директор, взел участие в разпределянето на предоставените от Гейтс средства за щата Оуклънд, преди магнатът да се откаже от кампанията.
Дори и с наличие на пари, спънките изникват от неочаквани места
От друга страна, бизнес-титаните, навлезли в сферата на образованието, са успели да убедят американските училища по някакъв начин, че ще имат огромна полза от направените дарения. Целта на милиардерите е била да се създаде инициатива за подобряване на състоянието на училищната среда чрез навлизането на иновации. На някои места идеите им са проработили, но заедно с тях са се появили и непредвидени усложнения.
Едно от тези места е Ню Йорк, който е получил общо 270 милиона долара от четиримата милиардери - и е успял да постигне завидни резултати: процентът на завършилите ученици се е повишил от 37 пункта през 2002 до 55 до 2007 г., като продължава да расте. Очевидно числата се движат в правилната посока, но начинът, по който се е стигнало до тях, буди възмущение у някои преподаватели и родители.
Данните сочат, че миналата година едва четвърт от завършилите ученици в щата Ню Йорк са били готови за колеж, което на практика означава, че макар и да са завършили официално, те не са получили достатъчно качествено образование.
Подобни неуспехи вероятно са се оказали притеснителни за хора, постигнали величие в бизнес-средата. Въпреки това, милиардерите не се чувстват напълно обезкуражени.
"Нашата роля е да поемаме рискове, които властите не могат да си позволят да поемат... Хората се чудят на моята мотивация", заявява смело Броуд. "Фактът, че не се впечатлявам от критиката или неуспехите, ми помага много... Дори и част от високите ни очаквания да не се реализира, не се отказваме. За да помогнем на учениците и образованието да се развиват, трябва да бъдем смели и да пробваме нови и нови неща".
