Когато не можеш да спечелиш войната със сила, идеологията се превръща в безценно оръжие, а всяка грешка на противника трябва да се оползотворява. Владимир Путин знае принципите на тактическото позициониране и се възползва от тях във всеки удобен момент. А най-сладките му победи над Запада са завоювани заради слабостите и противоречията в самия Запад.
Представяме ви пет знакови фигури, които с обещания за пари, власт и подкрепа за поувяхналото лично достойнство избраха Русия пред собствените си нации. И го направиха така, че за никого да не остане съмнение в решението им.
Путин и Берлускони - майсторите на жанра „хляб и зрелища". Живото доказателство, че в големия бизнес всичко е лично. Политиците, които владеят идеално един общ език - езикът на властта, парите и тестостерона.
Приятелството между двамата процъфтява от първите дни на Путин в Кремъл. Италия е първата задгранична дестинация на новоназначения руски президент, а година по-късно Берлускони връща жеста с визита в курортния град Сочи.
Дъщерите на Путин - Мария и Екатерина прекарват цяло лято с дъщерята на Силвио - Барбара, която говори руски език.
Берлускони е един от малкото световни лидери, удостоени с честта да пренощува в Кремъл. Отвръща на високото внимание, като кръщава леглото в една от спалните си "Креватът на Путин" („онзи с перденцата" - по думите на компаньонката Патриция Д'Адарио, чието „гостуване" в имението на Берлускони беше запечатано на аудио-запис, изтекъл по италианските медии през 2009 г.).
Берлускони се възхищава на мачисткия, решителен и авторитарен стил на управление на Путин, в представите на Берлускони двамата управляват по един и същи начин. А култивираната лична връзка между Путин и Берлускони има капиталовата равностойност на енергийни договори за милиарди.
В това число - проектът „Южен поток", чиято оригинална цел е директното снабдяване на Италия с руски газ. През 2006 г. „Газпром" открива идеалният партньор в лицето на италианската компания Ени, в чийто московски офис работят повече служители, отколкото в италианското посолство (според Джулия Йоф, кореспондент на Foreign Policy в Русия). А довереното лице на Берлускони - Бруно Ментасти-Гранели - контролира 1/3 от компанията, избрана за доставчик на руския газ в Италия.
В края на миналата година Путин помогна на Берлускони да поизтупа имиджа си, пострадал след осъдителната присъда по делото за данъчни измами. Между срещата с папа Франциск и договарянето на пакет от търговски съглашения, Путин намери време да се види със „скъпия си приятел Силвио" в римското му имение. В списание „Chi" (собственост на самия Берлускони) дори беше публикувана фоторепортаж, запечатал момента, в който двамата политици си играят с белия пудел Дуду на приятелката на Берлускони.
Бившият германски канцлер Герхард Шрьодер ще пази вечно силни спомени от своя 70-ти рожден ден. В разгара на руско-украинския конфликт - тъкмо когато Москва анексира Кримския полуостров и в момента, в който Западът най-после реагира със санкции срещу Русия - Шрьодер отпразнува юбилея си в Юсуповския дворец в Санкт Петербург в компанията на Владимир Путин и отбран кръг от приятели и колеги от „Газпром".
Шрьодер лично посрещна руския президент на входа на имението, а снимката на тяхната прегръдка обиколи цял свят и предизвика силни критични реакции срещу „предателската" постъпка, сред които „безвкусица" е сред най-леките обвинения.
„Защо докато нашите момчета са в руския затвор на хляб и вода, Шрьодер празнува с шампанско и хайвер в двореца?", възмущават се политическите му опоненти от Германия, които напомнят, че по същото време про-руските сепаратисти държат като заложници германски дипломатически наблюдатели.
Не за първи път Шрьодер е обвиняван в продажничество заради близките си отношения с Владимир Путин. През 2005 г. - само няколко седмици преди края на мандата правителството на Шрьодер одобрява държавна гаранция в размер на 1 млрд. евро за разходи, покриващи изграждането на газопровода „Северен поток".
Малко след като Шрьодер излиза от политиката, той е назначен в борда на директорите на едноименната газова компания, с което разпалва продължителна дискусия с обвинения в конфликт на интереси. Моралната проблематика на кариерното му решение се допълва от факта, че управляващият директор на „Северен поток" Матиас Варниг е бивш агент от Щази, тайната политическа полиция на ГДР.
Немското издание „Фокус" припомня, че приятелството между Шрьодер и Путин започва през лятото на 2000 г. на среща на Г-8. Сближават се, защото и двамата стоят леко встрани - английският им не е особено добър. Бившият офицер от КГБ Владимир Путин обаче владее отличен немски и Шрьодер най-после среща някого, с когото да може да си говори.
Путин бързо намира слабото място на Шрьодер и се възползва максимално от него. Германският държавник, наричан The Audi Man заради четирите си брака, няма собствени деца. Но на 60-годишна възраст той и съпругата му Дорис осиновяват две руски сирачета от Санкт Петербург - Виктория и Грегор. Процедурата протича изключително бързо и безпрепятствено благодарение на помощта от Владимир Владимирович.
Малко след това Путин сбъдва още една съкровена мечта на Герхард Шрьодер, като му осигурява информация за баща му Фриц, загинал на Източния фронт като войник от Вермахта по време на Втората световна война само няколко месеца след раждането на Герхард. През 2004 г. Шрьодер за пръв път стъпва на гроба на баща си.
Така че в скандалните демонстрации на горещи другарски чувства няма нищо случайно, Шрьодер е поредният трофей в колекцията от световни политици на Владимир Путин.
Герой, патриот, дисидент, предател. Бившият сътрудник на американската Агенция по национална сигурност и на ЦРУ - Едуард Сноудън - избра Русия за своя втора родина по неволя. Той предизвика сериозен международен скандал, след като предостави на медиите поредица от строго секретни материали на американското разузнаване, разкриващи тайни програми за подслушване в огромен мащаб.
Част от изтеклите документи засягаха методите на американското правителство за подслушване на германския канцлер Ангела Меркел, с което се сложи началото на тежкия дипломатически конфликт между Германия и САЩ.
САЩ издаде заповед за арестуването му по обвинения в държавно предателство, а на Сноудън му се наложи да прекара 39 дни като обитател на московското летище Шереметиево, където пристигна с директен полет на Аерофлот от Хонконг. Надеждата му да избяга в Латинска Америка обаче, се оказа илюзорна. През август Сноудън поиска временно убежище в Москва, а наскоро пожела престоят му да бъде удължен с още една година.
В последното си интервю за руските кореспонденти на The Guardian Сноудън разкрива, че се опитва да свикне с живота в Русия - в контраст с прогнозата на бившия шеф на ЦРУ Майкъл Хейдън, според когото Сноудън никога няма да напусне Москва и ще приключи дните си "изолиран, отегчен, самотен, депресиран и алкохолизиран".
"Не живея в условията на абсолютна тайнственост. Водя достатъчно открит живот, но същевременно не искам да бъда знаменитост. Не зная добре руски език, все още се уча. Смятам да прочета „Братя Карамазови" на Достоевски", казва той.
Владимир Путин не можеше да си мечтае за по-интересна находка, по собствените му думи - "като непоискан коледен подарък". Сноудън може да обърне залозите в борбата между Запада и Русия, като разпали вътрешни конфликти между европейските страни и САЩ.
Няма официална информация за среща между президента и беглеца, но през април Сноудън взе участие в годишната телевизионна пресконференция на Путин, с което си навлече тежки критики, че легитимира властта в Кремъл.
Сноудън признава, че включването му в PR-събитието на Путин е било грешка. Признава още, че е напълно вероятно да се намира под наблюдението и на американските, и на руските тайни служби. В същото време, той твърди, че по никакъв начин не сътрудничи с руското разузнаване. Но съмненията на критиците му остават в сила - волно или неволно, той се превръща в оръжие в ръцете на Кремъл.
Актьор, винопроизводител, ресторантьор или "россиянин" по свое желание. След горчива и шумна разправия с френските власти за прогресивното данъчно облагане на богатите и след като в момент на нервен изблик френският премиер Жан-Марк Еро го нарече "жалък човек", Жерар Депардийо реши в своя полза уравнението за приноса на гражданина към държавата. По-скоро - в полза на друга държава - Путинова Русия и нейния 13% плосък данък.
Обидата се превърна в показно унижение на неблагодарния Запад, в което Депардийо съучастничи с охота. Мечешки прегръдки с Владимир Путин, театрално връчване на чисто нов руски паспорт, съчетано с напъхването на "Жора Депардиев" в гигантска рубаха.
Един месец по-рано френският актьор се появява във видео-клипа към песента "Небо молчит" на Гугуша - най-голямата дъщеря на узбекския диктатор Ислам Каримов, "мафиотската принцеса", изявяваща се като поп-звезда. Рамзан Кадиров го нарича "големия приятел на чеченския народ", а когато Депардийо пристига в Грозни, се настанява в огромен апартамент, подарен от чеченското правителство.
Звездата на френското кино стана лице на швейцарски луксозни часовници под названието "Гордея се, че съм руснак". На циферблата лъщи двуглавият орел на Руската федерация от чисто злато.
"В Русия няма дребнавост, тя е пълна с велики чувства. И зад тези чувства се крие велико целомъдрие. Във вашето величие аз никога не се чувствам сам", откровеничи той в благодарствено писмо до Владимир Путин, когато той издава президентския си указ за руското гражданство на Депардийо. Оттогава няма случай, в който Жерар да пропусне да спомене руския президент с добро във всяка своя публична проява.
"Доверявам се на този човек в политически план. Той прави всичко за Русия, заради Русия. Уверен съм, че Русия няма никакво желание да "разтвори вратите към хаоса" в Украйна", безкритично анализира политическата ситуация Депардийо - иначе силно взискателен към отношението на държавата спрямо гражданите си.
Опорна точка на Москва в София, православният интерпарламентарист, громителят на западните колониални антихристи...
През 2012 г. Волен Сидеров и цялата парламентарна група на "Атака" се явиха на крака на Владимир Путин по повод 60-годишния му юбилей.
Официален повод за пътуването били организираните от Държавната Дума "интерпарламентарни игри", депутатите не получават командировъчни пари от 41-то НС и отиват на собствени разноски - "за да демонстрират своето отношение".
Сидеров подари на Путин плакет на Народно събрание, значка на „Атака" и книгата си "Основи на българизма".
Волен Сидеров е българският високоговорител на държавната руска идеология. Това, което в БСП не смеят да си помислят, "Атака" крещи публично. Докато Украйна се разпада заради необявената война с участието на руски "опълченци", Волен Сидеров громи правителството в Киев като "фашисти, неонацисти и екстремисти".
Само два дни след като 298 души от пътническия полет MH17 на Малайзийските авиолинии намериха смъртта си на полетата край Донецк, след като самолетът им беше поразен от съветска ракета, Волен Сидеров намери начин да защити Путин и проруските сепаратисти в Украйна, като обвини САЩ в тежка конспирация.
Сидеров отрича да е получавал пари за политическата си дейност от Русия (а и това би било не просто непатриотично, а и незаконно), но Кремъл стимулира активно дейността му по алтернативни канали.
Предизборната кампания на "Атака" започна през април в Москва и завърши през май в НДК с концерт на любимите музиканти на Путин - група "Любе", Олег Газманов (автор на скандални шлагер "Сделан в СССР") и Йосиф Кобзон, народен артист на Съветския съюз и депутат в Думата от 25 години насам.
Дори слоганът за европейските избори "Давай за "Атака" беше взет назаем от песен на Любе - "Нас ни избиват, но ние оживяваме и отново в атака се хвърляме. Давай за живота, давай, братко, до края".
За "Атака" краят може да дойде съвсем скоро, но топлата връзка на Волен Сидеров с Москва няма да се охлади.
