И аз да се изкажа по темата. Не за да се правя на интересна и да отбивам номера. И не защото професията ми го изисква. Просто съм засегната лично. И не ме е срам да споделя с вас тези толкова лични неща.
Откакто се помня, баща ми работи във ВМЗ - става сутрин в 6:30, взима душ, облича хубави дрехи и се отправя в познатата посока. Застава зад бюрото си и до 17 ч дава чинно своята дан за "благото на родината". Накрая на месеца получава скромно парично възнаграждение, което звучи по-скоро като извинение... "Извинявайте, че работите тук!"
Майка ми също беше част от екипа на завода, докато не претърпя животоспасяваща операция и се наложи да прекрати работа.
Семейството ми никога не е било мега заможно. Но заводските заплати ми осигуряваха по две ходения на море през лятото, хубави парцалки и джунджурийки в ученическите ми години и вкусна храна.
Днес се издържам сама, горда, че поне аз съм отпаднала като "перо" в крехкия заводски бюджет. Днес обаче заводската заплата стига само за тока, водата, хляб и консервите на кучето ни Сахара. Когато я дават, де. Защото от доста време насам баща ми става в 6:30, взима душ, поема в познатата посока, но не получава нищо за това.
Когато се приберем със сестра ми, срещаме усмивки и топлина. Но АЗ виждам - виждам угрижените очи на баща ми, пресилената усмивка на майка ми. Виждам уморените рамене на баща ми, когато мъкне дърва за печката (защото какво ти отопление на ток, бре алооо?) и напуканите ръце на майка ми, броящи стотинките за хляб.
Поводът съвсем да кипна, беше както винаги "крайно интелигентното" изказване на нашия премиер: "Трябва да се съкратят 700-800 души във ВМЗ и тогава ще се реши проблема".
Г-н Борисов, извинявайте, че прекъсвам поредната Ви игра на тенис, но исках само да попитам - за кого по-точно ще се реши проблемът? За тези 700-800 души, сред които може да бъде и моят баща, които утре ще останат на улицата? За хората, които от сутрин до вечер са превивали гръб, за да можете Вие и свитата Ви да се реете свободно из света, да хапвате пържолки и да режете лентички? За хората, които Вие с лека ръка ще пратите на борсата или по-лошо... в гроба?!
Г-н Борисов, канят Ви на много места - да кръщавате бебета, да откривате сгради, да биете първия училищен звънец... Знам, че сте ужасно зает да се пъчите пред камерите и да ръсите дивотии на език, по-достоен за краварка от Чепръчане, но... Моля, когато намерите пролука в претоварения си график, заповядайте на гости вкъщи, в града на патриарха на българската литература Иван Вазов.
В града, чието препитание зависи 85% от предприятието, с чиято съдба Вие и себеподобните Ви се подигравате. Заповядайте да попитате майка ми как намира сили и варианти за днешната вечеря и как баща ми успява да осигури луксове като светлина, отопление и вода в жилището ни.
Г-н Борисов, живеем в 21 век. А на мен ми става неудобно, че когато си отида при мама и тате, имам компютър с интернет, докато познатата ми Мариянка е забравила дори как да си провери пощата.
Знаете ли г-н Борисов, животът на българина не е само магистрали и прерязани ленти. Българинът има нужда от работа. Българинът има нужда от топла храна. И от спокоен сън, а не легло, в което да се върти и да плаче скришом, защото не му го побира умът как утре ще нахрани и изпрати децата си на училище. И не са му нужни сладки приказки от Вашата уста. И вечните Ви войни с бившето правителство.
Покойната ми баба Христина ми казваше, когато бях още ученичка в 5-ти клас :" За нас беше тежко, но за вас ще е още по-зле. Направо не знам как ще се справяте, деца..." Сега разбирам, че е била пророк - знаела е, че един ден Вие ще дойдете на власт!
В Европа сме. А работниците от ВМЗ - Сопот живеят като в страна от Третия свят. Няма да се учудя, ако утре се прибера в родния си град и видя група мъже, въоръжени с пушки, да тръгват на лов - за насъщния. А жените им да събират опадалите по земята плодове. Като в Третия свят.
Майка ми винаги казва - "От всяка безизходица има най-малко два изхода". За тази безизходица, изходите наистина са два - Терминал 1 и Терминал 2 на Летище София. Г-н Борисов, моля съберете свитата си некадърници и изберете един изход. За Третия свят. Там със сигурност са останали повече хора, които можете да ограбите.
Оставете работниците от ВМЗ - Сопот да стават в 6:30, да взимат душ и да поемат познатата посока. Оставете им радостта да стиснат малкото заплата, изплюта от банкомата. Защото ако всички те утре решат да изберат двата изхода на Летище София - на кого ще царувате Вие? Кого ще ограбвате?
Искам баща ми отново да спи спокойно. А майка ми да се смее истински. Искам да не ги мисля какво са яли тази вечер. А да им завидя... Искам бръчките около очите им да са от смях, а не от грижа за насъщния... Ако е удобно.
Държавата - това сме ние.
Део - чела съм не само този , но него подробно - че ми стана интересно , за изпит. Освен това , препоръчително е да се знае резюмето на КСО , ЗЗД и АПК. Разбира се , без да се има за цел удебеляване на точки , а рисуване на мислена стрела. Отговорих ти , но я сега ми кажи - ти защо питаш?
А точната ми позиция е , че ти никога не би бил способен да разбереш ничия , докато пощиш все чужди маймунски задници , докато не тръгнеш от своя , буквалист такъв Айде , лека , че се изнервИх. Каквото и да напиша все ще е повече , и в ущърб на Ванеса ( и собствен - най - вече )
Дайте да не се държим точно така, както ченгетата и мутрите желаят - каращи се, гледащи си в чиниите и завиждащи си. И държавните и частните фирми имат по същество сродни проблеми - умението и хъса на ръководството си. Хъса може да компенсира до известна степен липса на умение, както и обратното, но всичко това дава плодове в почва, която не се разрива всеки ден с различна лопата по нечий кеф. Ние обаче живеем в страна без закони и вината за това е именно наша - ние предпочитаме личността, харизмата, лидера и уж мъдрия политик и ние го превръщаме в закон - него го имаме за закон, а не онова дето го пише в Държавен вестник и справочниците. Хубаво една част от нас не мисли така, но повечето българи точно така виждат нещата - някой да дойде и да ни оправи. Има ли някой, я има и несигурността какво се върти в таз глава-закон и никой, ама никой, дори и най-талантливия и най-нахъсания ръководител не може да направи нищо в такива условия. Няма защо да говорим, че за държавните предприятия това има по-пряко въздействие, отколкото за частните - ако следобедната негативна емоцийка на премиера може да ти забрани стратегия, която следваш години наред, за какво да правиш въобще стратегии? Всички живеем ден за ден и доколкото нещо работи свястно в нашата страна извън сферата на моловете и големите супермаркети, това са шепа дейности изключително упражняавани за и в полза на външни компании и все дейности успяващи трайно да останат извън полезрението на политиците ни. НАшите политици и ченгета са като нас самите - има ли нещо да печели веднага го приемат за вражеско и го разтурят - после ходи се съди, ако нямаш работа. Нямаме ние уважение към труда - само към краденето имаме и туй ни е проблема - не в крадците, а в нашата неспособност да мислим за нищо друго. ИСкаме всичко да се тресе и никой нищо да не може да върши, не че т.нар големи български бизнесмени не са кажи-речи до един мутри и/или милиционери, ама ние им помагаме пренасяйки думите им в отношенията помежду ни. Та какво ВМЗ, какви пет лева? Възможно ли е въобще някой да измисли нещо добро за такъв завод, без да си навлече хиляди врагове дори преди да успее да започне да го прилага? Същото е навсякъде - строи се с европейски и народни пари - половината проекти ошушкват работещите и захранват тарикати, чиято единствена заслуга е способността да спечелят проект на книга, харчат се пари каквито се намерят и се пилеят по ония, които разрешават, дават експертни оценки, оформят документация, но за работа нищо не остава и накрая всичко що е администрация вижда тия неща като места, където има шанс за персонална печалба, но нищо, което е жива истинска икономика не върши работа на такива хора. Успели сме уж демократично устроената си държава да я превърнем в нещо дето е бетер феодален бардак - всеки служител, от който зависи нещо е готов да спира, да ограничава, да координира, но да не допуска нищо да се развива по нормален пазарен начин - в тая сфера те губят контрол и шанс за печалба или сладко преназначение в "оня частен" сектор. Аз много пъти го казвах - България се нуждае от екстремни мерки за разделение на властите и отговорност на държавния служител. Без крайности срещу тези всъщност безделници никой нищо няма да има право да върши. Погледнете го трезво - дори само пълно разделение на законодателната от изпънителната власт ще повиши предвидимостта на порядък. Сега се счита нормално правителството да си ползва парламента като постоянен инструмент за промяна на правилата, това съчетано с масово приеманата идея за добрия цар просто прави обстановката непоносима за каквато и да била друга култура на предприемачество освен далавераджийската - гепи къде свариш и бегай. Президенстска република ли ще ставаме, двукамарен парламент ли ще правим не знам, но ако не разделим тия неща и не направим невъзможно правилата да следват "великите" мисли на малки хора има да страдаме още много много дълго.
skd911, Схемата е ясна още от Костово време: фалирай, продай на правилният човек, забогатей.
Обичайната драма, но за ВМЗ се пишат оди, а когато СДС прати барети да озаптяват хората преди 15 години, когато "шопите" затриха по същия начин "Видахим" и така цяла Видинска област в медиите дума не пророни никой. Затова Ванеса, стягай се за Италия, Испания и за къде ли не, защото Бойко ще продължава да си играе тенис и въобще няма да му пука за теб и семейството ти.
Тук се предлагат се какви ли не утопични идеи за да тръгне тази държавна машина напред, борба с чиновниците, разделение на властите (това са неща, за които трябват векове - айде по-сериозно). Но написалите го забравят, че наистина всичко тръгва от най-горе и не може избирателят да води борбата. Той само може да си избере подходящите управници, които да свършат работата. Не е вярно, че всичко зависи от нас - от нас зависи реално много малко, но пък е особено важно - другият път да изберем добронамерени и компетентни управляващи, които да мислят не само за лобита и 4 години да водят предизборна агитация.
Не отричам гражданското общество - напротив, радвам се, че хората излизат на улицата все по-често за да изразят позицията си. Но за да има ефект то предполага едно демократично управление, което в България не съществува, и пак се връщам на мисълта си, че основното е кой седи в парламента.
Поздравления за коментар 88 на MacAllister. Бях казал някъде, че съм реалист. Относно държавата ни обаче съм песимист, и то голям. За съжаление не вярвам, че нещата ще се оправят. Не и преди да се затрием като нация. Не случайно нашето символ-верую е „Преклонена главица сабя я не сече”. Всъщност цялата поговорка е „Преклонена главица сабя я не сече, но хомот опъва”, но колко от нас знаят продължението? Ето и виц в същия дух: ...Водят двама българи към бесилото,а единият прошепва на другия - Хайде да се опитаме да избягаме... - Ами ,по-добре да си траем,че да не стане по-лошо...
Съчувствам на автора, но да питам баща й какво точно върши на това бюро през целия ден. Защото в условията на капитализъм, предприятие с 3000 служителя би трябвло да изкарва поне 6 милиона месечно, за да може да си покрие разходите. Лесно е да обвиниш Боко, но всъщност проблемът е съвсем другаде.
Понеже някой си е позволил да ми цъкне минусче, ще поясня - Lambordghini, например, имат 831 служителя!
Евала, Дони, страшен пример даде! "Ламборджини" щото имат голямото производство ....