Нека бъдем честни - почти всяко добро дело, което в момента се прави в името на борбата с климатичните промени, всъщност е непродуктивно.
Промяната в индивидуалното поведение сега не е полезно действие, тя само разсейва обществото от по-важни неща.
Опцията големите бизнеси да закупуват "въглеродни ваучери" е като картата "Излез от затвора" в играта Монополи.
С нея нефтената индустрия и други компании, които допринасят за глобалните изменения в климата, успокояват съвестта си.
Така вината се прехвърля от реалните причинители на проблемите с околната среда към такива, които са напълно измислени, а действията се изместват от полезни към напълно излишни. Да се фокусираме върху поведението на отделния индивид е грешка, която в крайна сметка всъщност допринася за глобалното затопляне.
Можете да си направите една проста сметка и ще установите, че дори и всички благожелатели на света да сменят крушките си с флуоресцентни и енергоспестяващи, да престанат да пътуват за ваканциите си и да сменят клечките си за уши с картонени - нищо от това няма да промени ситуацията, що се отнася до въглеродните емисии.
А и индивидуалното поведение всъщност не е причината за глобалното затопляне.
Най-големите причинители на вредни емисии са тежките индустрии, транспортните компании и някои от електрическите централи. Да се откажеш от летенето със самолет, докато огромни камиони на бензин и дизел обикалят световните магистрали, все едно вървят на газирана вода, е безполезно.
Приносът на тези, които отказват да летят със самолет, е незначителен и е напълно засенчен от далеч по-сериозни проблеми.
Борбата с климатичните промени изисква системна промяна, колективни действия и съдействие между отделните институции, искат или не. Трябват законодателни промени в някои от индустриите, които най-много замърсяват - енергийната, хранителната и транспортната, защото е очевидно, че те не искат сами да предприемат необходимите стъпки.
Изискват се категорични мерки към Китай и Индия, които бързо настигат САЩ по консумация на ресурси и които нямат намерение да се откажат от удобствата на Запада.
Нека прегледаме някои числа.
25 на сто от парниковите емисии в глобален мащаб идват от производството на електричество. Ако изключите лампата, когато излизате от стаята, ще има ли някаква разлика? Не. В краткосрочен план спестената електроенергия се връща обратно в електропреносната мрежа.
Дори и в дългосрочен план няма значение дали всички са си изключили светлините. Потреблението може да намалее малко, но наистина много малко.
Какво би помогнало? Ще има огромна разлика, ако производството на електроенергия премине от изкопаеми горива към възобновяеми източници като слънчева светлина и вятър.
Така трябва да се борим с глобалното затопляне - с колективни решения на колективни проблеми. Но това изисква колективни и правителствени мерки и сериозен план за заетост на работниците, засегнати от промените.
Да вземем втори пример.
Транспортният бранш е отговорен за 14 на сто от емисиите на вредни газове. Означава ли това, че е най-добре да се откажете от следващата си ваканция, както сериозно предлагат някои от екоактивистите? Разбира се, че не.
Първо, комерсиалните полети са отговорни само за 7 процента от всички вредни емисии. Колите допринасят за 42 на сто от тях, а камионите - за други 41 на сто.
Решението в тази област е очевидно - да се вдигнат стандартите за ефективност на горивото, да се повишат данъците за по-неефективни превозни средства, да се спре третирането на SUV като обикновени коли, след като те са по-близо до камионите.
Да се субсидират хибридните и електромобилите и да се наблегне на политики за местно производство, за да се избегне транспортирането с камиони, също е прекрасна идея.
Какво да кажем за страните на Изток?
Резонно ли е да очакваме от държави, които тепърва откриват удоволствието от комерсиалната авиация и възможностите на средната класа, да се откажат от това? От друга страна, ако Китай и Индия не се откажат от пагубното си поведение, какъв е смисълът ние да се лишаваме от дребни удобства?
Има още редица примери за това как без колективни усилия индивидуалните действия са напълно безсмислени. Защо тогава някои хора толкова държат на тях?
Най-вече заради собствена утеха и успокоение. За хората, които се интересуват от климатичните промени, те са стряскащо реални и заплашителни. Екоактивистите осъзнават, че светът на техните деца ще е в пъти по-лош от техния собствен и ще е изпълнен с климатични бежанци и етнически сблъсъци заради тези огромни мигрантски потоци.
Към това ще се прибавят глобален недостиг на хранителни стоки, изчезването на цели видове земеделски култури и екстремни метеорологични събития. Трябва да се направи нещо, нали?
Да променим собственото ни поведение ни кара да се чувстваме силни, дори благородни. Светът може и да отива по дяволите, но аз върша каквото трябва.
Именно тези лишения ни карат да си мислим, че правим нещо значимо. Жестоката истина е, че това е дълбоко непродуктивна илюзия.
Именно фокусирането върху индивидуалното поведение прави борбата с климатичните промени толкова противоречива в общественото пространство. Както казва Елизабет Уорън пред "Си Ен Ен", да говорим за електрически крушки, сламки и чийзбургери е точно това, което индустрията иска.
Например 70 на сто от парниковите емисии в САЩ идват от три източника - добив на електроенергия, използване на изкопаеми горива и мащабни строежи.
Ако се променят начините за добив на енергия, американците ще могат да използват колкото си искат пластмасови сламки и клечки за уши. Пък и сламките замърсяват океаните, а не въздуха.
Да, колективната промяна е трудна.
Тя изисква много повече от това хората, които се определят като загрижени за климата, да се затварят в собствени балони, в които всички използват платнени торби.
И най-вече се изисква прагматизъм над утопизъм, а изглежда в момента повечето "прогресивно мислещи" са алергични именно към прагматизма.
Планетата обаче няма време за личните ни предпочитания.
