Номинираният за "Оскар" Тим Хедърингтън и известният фотожурналист Крис Хондрос загинаха в Либия на 20 април, докато отразяваха боевете в разтърсвания от престрелки и бомби град Мисрата.
Според медиите са пострадали и двама други фотожурналисти. "Единственото, което е известно, е, че Хедърингтън е бил ударен от ръчна противотанкова граната заедно с неколцина други," обяви Кати Сейпол от Cathy Saypol Public Relations. "Изключително много скърбим за него."
Журналистите са били в района на фронтовата линия на края на улица "Триполи" в западните покрайнини на Мисрата, когато гранатата се е взривила, казва жител на града, който от съображения за сигурност предпочита да се идентифицира само като "Мохамед". Групата журналисти е пътувала с бунтовническите сили, твърди той.
Отразяващ събитията от фронтовата линия - с цената на живота си
Последната публикация на Хедърингтън в Twitter е била във вторник: "В обсадения либийски град Мисрата сме. Безразборен обстрел от силите на Кадафи. Нито следа от НАТО." Британецът, живеещ в Бруклин, получи номинация за "Оскар" тази година за "Restrepo" - документален филм, който той режисира заедно с журналиста Себастиан Юнгер. По покана от Panos Pictures той също така е снимал и в Афганистан преди две години.
Сп. "Vanity Fair", за което 41-годишният Хедърингтън е бил фотограф, го описва като "много уважаван от своите колеги заради смелостта и другарското си отношение".
Обективите на фотожурналистите често стават мишена за правителствените сили
41-годишният фотожурналист Крис Хондрос пък е получил смъртоносни травми на мозъка, съобщава в. "New York Times", чийто репортер е бил в болницата. Работодателите на Хондрос от Getty Images коментират, че са "дълбоко натъжени" от кончината му: "Крис никога не е стоял настрана от фронтовата линия, като е отразявал най-големите световни конфликти през изключителната си кариера, така че работата му в Либия не беше изключение. Подкрепяме неговото семейство и годеницата му, които научиха тази тъжна новина. Той много ще ни липсва."
Роденият в Ню Йорк от родители емигранти Хондрос печели през 2005 г. златен медал "Robert Capa" от Презокеанския пресклуб на Америка за отразяването на събитията в Ирак. Той е бил сред финалистите за наградата "Пулицър" през 2004 г. в категорията за актуални новини за "въздействащото и смело отразяване на кървавите промени на режима в Либерия."
Сред пострадалите е и британецът Гай Мартин, също работил за фотоагенцията Panos - той е получил рани от осколки в таза и е подложен на операция в сряда вечерта, като по сведения на New York Times състоянието му се подобрява. Мохамед е коментирал, че Мартин е в критично, но стабилно състояние. Най-леко ранен е Майкъл Кристофър Браун, чието ляво рамо е пострадало от осколките.
Журналистите в Либия са изложени на особено голям риск
Телата на Хедърингтън и Хондрос са били върнати в Бенгази от кораба на Международната организация за Миграция "Ionian Spirit", докаран за евакуация на цивилното население от Мисрата. Мартин и Браун засега остават в болница в Мисрата, съобщиха от организацията "Human Rights Watch".
Прессекретарят на Белия дом изрази опасения за безопасността на журналистите в Либия. "Либийското правителство и всички правителства по цял свят трябва да предприемат стъпки, за да предпазват журналистите, вършещи тази жизненоважна работа," гласи изявлението от президентската администрация на САЩ.
Хедърингтън има многогодишен опит в отразяване на кървави конфликти
Хедърингтън е прекарал осем години в Западна Африка и е отразявал социални и политически проблеми по цял свят, като е най-известен с работата си по конфликта в Либерия. Той става световна знаменитост заради "Restrepo", който хроникира десанта на взвод американски войници в долината Коренгал в Афганистан.
Според уебсайта му той е проявявал интерес към "създаване на разнообразни форми на визуална комуникация" и работата му е обхващала "многоекранни инсталации, изложби на постери и медийно съдържание за изтегляне на портативни устройства."
"Филмът се концентрира върху отдалечен преден пост от 15 души, наречен "Restrepo" по името на лекаря на взвода, загинал в бой. Той се смята от американските военни за един от най-опасните," разказва сайтът на филма. "Това е изцяло експериментален филм: камерите никога не напускат долината; няма и интервюта с генерали или дипломати. Единствената цел е да бъдат накарани зрителите да се почувстват сякаш изживяват 90-минутен десант. Това е война в абсолютния й смисъл."
Извън военната проблематика основните му интереси са били човешките права
Според биографичните материали на сайта на "Restrepo", Хедърингтън е отразявал военни конфликти и проблеми на човешките права в продължение на повече от 10 години. "Той беше единственият фотограф, който е живял зад вражеските линии по време на либерийската гражданска война през 2003 г. - престой, който кулминира във филма "Либерия: нецивилизована война" и книгата "Дълга история частица по частица: Нов разказ за Либерия", както и в работата му за "Human Rights Watch" при разкриването на масовите убийства на цивилно население на границата на Чад и Дарфур през 2006 г., отразена в документалния филм "Дяволът пристигна на гърба на кон"," гласи биографията му на сайта.
През 2006 г. той временно оставя камерата настрана и поема поста на разследващ в комитета по санкции спрямо Либерия към Съвета за сигурност на ООН, съобщават от "Human Rights Watch". Хедърингтън е печелил през 2007 г. наградата на World Press Photo за отразяването си на кампанията на американските войски в Афганистан за сп. "Vanity Fair".
"Restrepo" е неговият режисьорски дебют и за него той получава наградата на журито на фестивала "Сънданс" през 2010 г. Хедърингтън е носител и на много други награди. Последният му филм "Дневник" е "изключително личен експериментален късометражен проект".
"Restrepo" беше любим проект на Тим. Той изключително много съчувстваше на младите войници, които снимаше," разказва анализаторът от CNN Питър Бъргън. "В крайна сметка филмът не само се оказа най-добрият документален образ на войната, който съм виждал досега, но е и един от най-добрите военни филми в историята, като достига епичното ниво на филми като "Апокалипсис сега" или "Пълно бойно снаряжение". Той е и прекрасно заснет, като разкрива отличния усет на Тим за композиция на кадъра."
Либийските власти не щадят медиите на фронтовата линия
"Шокирани и натъжени сме от вестта, че нашият колега Тим Хедърингтън е загинал, и отправяме най-искрени съболезнования към семейството и колегите му," каза Робърт Махоуни, зам.-директор на американския Комитет за защита на журналистите. "Либийският конфликт се оказва изключително опасен сюжет за отразяване."
Преди новините за последните жертви, от Комитета за защита на журналистите са документирали повече от 80 нападения над представители на медиите от избухването на политическите вълнения в Либия. На уебсайта има списък с нападенията над журналисти от 16 февруари насам. В един шумно отразен инцидент четирима представители на "New York Times" са били отвлечени и освободени миналия месец, като за времето на плена им те са били подложени на побои и малтретиране.
След смъртта на Хедърингтън говорителят на бунтовниците Джалал ал Галал разпространи изявление, според което "Това вече не е удар на режима на Кадафи по либийския народ, а удар на Кадафи по целия свят. Той не щади никого, нито жени, нито деца, нито журналисти. Това вече е война на всички."
Атаките на властите в Мисрата ще бъдат квалифицирани като военно престъпление
Боевете в Мисрата - северозападен град с население около 300 000 души - са се превърнали в символ на конфликта на поддържащите и противопоставящите се на Кадафи сили, като кръвопролитията и разрушенията там са по-тежки от тези в другите либийски градове. Много от наблюдателите коментират, че градът заприличва на босненския град Сараево, подложен на атака от сръбските сили по време на войната през 90-те години.
Офисът на Върховния комисар на ООН за човешките права Нави Пилай обяви вчера, че някои от либийските правителствени атаки срещу Мисрата биха могли да бъдат квалифицирани като международни престъпления. В изявлението се заявява, че ООН заклеймява "многократната употреба от либийските правителствени сили на касетъчни бомби и тежко въоръжение в опита им да си върнат контрола над обсадения град Мисрата", както и че "подобни атаки над гъсто населени градски райони, водещи до сериозни жертви сред гражданското население, биха могли да бъдат смятани за международни престъпления."
Журналистът от лондонския в. "Times" Джеймс Хайдър твърди, че лоялистките сили извършват безразборен артилерийски обстрел и техни снайперисти избиват хора от високи сгради в града. По негови думи той е виждал простреляно 10-годишно момче, което е било в кома. Според него журналистите в подобни условия поемат пресметнат риск.
"Такова е естеството на работата ни," коментира военният кореспондент, отразявал конфликти в Афганистан, палестинските територии, Израел, Грузия и други страни. "Винаги е опасно и винаги сюжетите ни са важни. Налага се да балансираме между отразяването на събитията и безопасността си."
Respect!
Да би мирно седяло не би чудо видяло. Какво ни занимават с фотографи продали си задника на еврейските медии. Ако либийски фотограф отиде в Афганистан да види какви ги вършат американските нашмъркани латиноси няма ли да му се случи случка
Единствените,които мрънкат сте вие, отегчени от живота си хорица. Най-малкото, защото тази статия е 3 пъти по-интересна и важна от изцепките на бат ви Бойко,Станишката и сие олиогофрени. Фотожурналистиката и трудна и много специфична професия и много малко хора го разбират и оценяват това за съжаление. Не е въпроса някой да се конкурира с някого или колко добре или зле е написана някоя статия....важно е посланието - това е същината. И ако въпросните "фотографи продали си задника на еврейските медии" не ходеха в тия страни да им стрелят по задниците и да постват материали нито един вас захлюпени злобари нямаше да знае кво става там. Не че ви пука,българина е егоистично копеле... А на автора искам да благодаря,защото малко такива материали се публикуват,а има хора които ги ценят. Било то и некролози на чужденци...всеки случай за някой хора е по ценна от болшинството чит-чат и това прави уеб-кафето различно от Блясък