Живеем във време на световноизвестни готвачи.
Където и да се обърнете тези дни, поне един повелител на кухнята ще ви се набие на очи. С тази разлика, че те вече не забъркват само мусака или пиле марсала по телевизионните студия, още по-малко се концентрират единствено върху дебелите книги с рецепти.
Звездните готвачи водят кампании за здравословно хранене, издават бестселърови мемоари, стават прототипи на сериали и... дори се месят в глобалната политика.
Ето много кратък обзор на най-интересните примери.
Еди Хуанг не е само собственик на хипстър ресторанта BaoHaus в Ню Йорк. С излизането на книгата му Fresh Off the Boat през 2013-та Хуанг се превърна в истински културен феномен.
Fresh Off the Boat (или нещо като "Току-що слезли от лодката" на български - има се предвид новодошлите имигранти) разказва за живота на тайванско семейство на готвача в САЩ. Голямата мечта на баща му е да има каубойски ресторант и това неизбежно води до стотици малки и големи сблъсъци с американската мейнстрийм култура.
През 2015-та правата върху историята много бързо бяха закупени от телевизионния канал АBC и превърнати в комедиен сериал. Заради честността и необичайния поглед към Америка Fresh Off the Boat се радва както на популярност сред зрителите, така и на одобрението на критиците. Сериалът дори е смятан за малка културна революция на телевизионния екран, където американците от азиатски произход почти напълно отсъстват.
Единственият недоволен, изглежда, е самият Еди Хуанг, който публично се оплаква, че сериалът Fresh Off the Boat позамазва проблемите на интеграцията.
Но фактът, че той може да критикува собствения си сериал и това да не навреди на бранда му, говори колко голяма вече е икономическата стабилност на компанията му.
Наскоро Хуанг издаде втора книга Double Cup Love ("Двойна чаша любов") за пътуването си до Китай и преосмислянето на корените и културната принадлежност. Ревютата не са толкова възторжени, но пък той е канен да я промотира по всички медии.
На Том Коликио, създател на популярния ресторант Gramercy Tavern в Ню Йорк и бутиковата верига Craft, не му стига да е познат на масовия зрител като съдия в американското издание на Top Chef.
Чрез неправителствената организация Food Policy Action той иска да поведе цяло социално движение за по-добро използване на хранителните ресурси.
Коликио дори бе поканен да свидетелства по проблема в американския Конгрес наскоро. Food Policy Action е един от най-гласовитите лобисти за промяна на сегашните правила за поставяне на срокове на годност, защото според организацията те не съдържат истинската информация колко дълго всъщност могат да се ядат продуктите.
Привикванията на различни експерти в комисии в американския Конгрес обикновено не е никаква новина, но посещението на Коликио бе отразено от малки и големи медии.
Но вероятно най-политически активен е готвачът Антъни Бурдейн.
Неговата книга "Поверително от кухнята", издадена в САЩ през 2000 година, стана световен бестселър заради неподправения поглед за кулисите и острата критика срещу ресторантьорската индустрия.
Бурдейн се превърна в селебрити и водещ на цял ред предавания, размиващи границата между кулинарията, културата и политиката.
Епизодът на No Reservations от 2006-та, сниман по случайност в Бейрут точно когато избухна поредната Израело-ливанска война, си остава телевизионна класика. Той болезнено реалистично представя какво е да се окажеш по средата на конфликт, в който не си замесен и не разбираш.
Барак Обама, който е фен на шоуто на Бурдейн Parts Unknown по CNN, дори участва в епизода за Виетнам.
Неизвестно как готвач и президент се оказаха в Ханой по едно и също време и отидоха да хапнат заедно в местен ресторант. По петите ги следваха тайните служби и разбира се, телевизионен екип. Епизодът, за който са си наточили още отсега зъбите както кулинарните критици, така и републиканците - ще бъде излъчен през септември.
В България нивото е по-скромно, но и тук имаме звезди, боравещи еднакво умело както с черпака, така и с известността.
Дуелът на класически майстор-готвач Иван Манчев и самобитния Таньо Шишков ще остане в историята като една от най-добрите публични кампании, пропагандиращи домашното и здравословно готвене (заедно, разбира се, със супер успешната рекламата на Lidl).
За да си дадете сметка колко необичаен е днешният звезден статус на готвачите, ето задачка:
Опитайте се например да си спомните (или изровите в интернет) кой е човекът, измислил популярната рецепта "Бьоф Строганоф". Най-много да откриете, че май е бил френският главен готвач на граф Строганов - Андре Дюпон. Сигурни източници липсват, а още повече липсва информация кой всъщност е бил въпросният Дюпон.
До съвсем скоро малко готвачи изглеждаха достатъчно важни, за да влязат в публичното съзнание с имената и рецептите си.
Днес звездните повелители на кухнята обаче внезапно блесват, когато започват да дефилират по телевизиите. Масовата медия обаче изисква умения, които са малко по-различни от просто добрата техника с ножовете.
Всъщност дори не е нужно звездните шефове да знаят как да не пресекат соса и кога е точният момент за суфлето - нали затова има монтаж.
Обаянието, интелигентността и пробивността са истинските качества, които се търсят при телевизионните готвачи.
Съответно хората, които наистина се справят на екрана, често имат биография, надхвърляща кулинарното училище, дори и когато са завършили въпросната школа с успех.
Джулия Чайлд, известна у нас главно като героинята на Мерил Стрийп от филма "Джили и Джулия", и до днес е стандарт в САЩ що за интересна и интелигентна личност трябва да е медийният готвач.
Само че погледнете каква необичайна биография има тя. По време на Втората световна война Чайлд служи на висока позиция в Office of Strategic Services, предшественика на ЦРУ - и едва после се записва в най-престижното кулинарно училище Le Cordon Bleu.
Марта Стюарт е завършила престижния Bernard College и първата й кариера е на брокер от фондовата борса. Еди Хуанг всъщност е адвокат. Колкото й да се прави на лошо момче, Антъни Бурдейн също е възпитаник на американската интелектуална фабрика Vassar College.
Естествено е тогава готвачите звезди да имат интереси и амбиции далеч над ресторантските кухни. И дори мнение по близкоизточния въпрос и кубинското ембарго.
Разбира се Джулия Чайлд, като знаменитост отпреди дигиталната ера, може само да мечтае за влиянието и комерсиалния успех на наследниците си. Техните появявания в традиционните медии днес се мултиплицират от социалните мрежи и стигат едва ли не до всеки.
Може би най-важната причина готвачите да станат толкова известни обаче се крие в самото време, в което живеем.
Днес къде, какво и как ядем се е превърнало в съзнателен начин на живот, направо в интелектуален избор.
Вегетарианците, веганите, хранещите се изключително безглутеново и феновете на чистите био продукти често променят и нагаждат цялото си ежедневие съобразно хранителните си предпочитания.
Само си помислете за манията около лимеца например.
Когато първо взе да нашумява, бяха употребени многобройни часове и милиарди пиксели в bg-mamma, за да се открият магазините, където го продават.
Сега лимец има във всеки себеуважаващ се супермаркет, също и готов хляб направо в хлебарниците, но пък много хора искат още по-чисти и истински продукти. И са готови да инвестират време и енергия в създаването им.
Новите дебати са как да се мели лимецът на зърна и дори дали да не си засадим няколко декара на село.
Желанието да контролират какво и как ядат накара точно двама от моите американски приятели, по професия университетски преподаватели, да си насадят, независимо един от друг, редове с домати в задния двор.
Във Facebook те пускат почти любовни снимки, на които се вижда как стръковете растат, за да може всички без градинки да им завиждаме.
Щом от всекидневна нужда храненето се превърна в начин на живот, тогава съвсем логично и кулинарията се разви от ниша, до културен феномен.
А онези, които успеят да уловят предпочитанията на големи групи хора, ги чака успех и влияние далеч отвъд кухнята.
