Една фирма контролира по-голямата част от пазара на горива в България. За първи път миналата седмица финансовият министър Владислав Горанов призна нещо, което всички от отдавна знаем.
"След приватизацията на "Нефтохим" огромно количество активи, изграждани преди като един обект, попаднаха в патримониума на едно търговско дружество. Не виждам лесен начин това да бъде променено", заяви Горанов и на практика призна, че държавата, макар и не под управлението на ГЕРБ, е виновна за ситуацията и на практика е безсилна да направи нещо по въпроса.
Руската компания има силно присъствие във всеки един от секторите на пазара на горива - от рафинерията в Бургас, през данъчните складове, до продажбите на дребно в бензиностанциите.
Това на практика монополно положение с над 30% пазарен дял е резултат най-вече от действията на държавата.
Стигна се до абсурдната ситуация, в която малки вериги с по няколко бензиностанции продават дизела и бензина на цени, много по-ниски от тези, предлагани от големите компании.
В това няма никаква икономическа логика, тъй като колкото по-голям е пазарният дял и обемът на продажбите на едно дружество, толкова по-големи икономии от мащаба реализира то.
С други думи разходите - административни, за внос, за покупка на горива и т.н. в една малка верига от бензиностанции са по-високи спрямо оборота, а това означава, че и цените трябва да са по-високи или нормата на печалба - много по-ниска.
Въпреки това средната цена на обикновения бензин е 1,80 лв, а в малки бензиностанции се продава на нива от около 1,60 лв. за литър.
Разликата беше двойно по-голяма преди два месеца.
При дизела положението е подобно. "Лукойл" го продава за около 1,73 лв. на дребно, по данни на Fuelo, а в малки бензиностанции горивото може да се намери на цени от 1,55 лв. за литър.
Цените на горивата в България са паднали на най-ниските нива от 2009 година насам, докато цените на петрола на международните пазари се намират на 11-годишно дъно.
Сорт Брент, който е референтен за Европа, Близкия изток и Русия, се търгува за около 35 долара за барел от началото на февруари, а през януари падна до 27,83 долара за барел.
Единственият държавен орган, който може да санкционира частната компания за нейните търговски практики, е Комисията за защита на конкуренцията.
Какво показва секторният анализ на КЗК за пазара на горива?
Забелязва се идентичност в ценовата политика на пазара на търговия на дребно, прилагана от дружествата: "Шел България" ЕАД, "Ромпетрол България" ЕАД, "Еко България" ООД, "ОМВ България" ООД, "Петрол" АД, "НИС Петрол" ЕООД и "Лукойл България" ЕООД, отличаваща се с продължително задържане на цената на дребно на високи нива и липсата на навременна и адекватна реакция спрямо понижението на цената на едро и производствената цена, което "би могло да е в резултат на антиконкурентни практики - картелни споразумения".
От КЗК обръщат специално внимание на руската компания.
Според тях "Лукойл Нефтохим Бургас" е задържал цената на автомобилните горива, предназначени за местния пазар, по-висока в сравнение с предлаганите от дружеството цени за износ при равни други условия.
В КЗК дори признават, че върху определянето на производствените цени на петролните продукти в България могат да влияят и непазарни фактори, чрез които "Лукойл Нефтохим Бургас" да извлече допълнителни икономически ползи предвид специалното му положение на изявен лидер на пазара на производство и внос на горива в България.
КЗК също така е установила наличието на административно-правни бариери пред доставчиците на горива на националния пазар, свързани с функционирането на данъчни складове в страната.
Основен проблем в сектора е, че голяма част от доставчиците не притежават собствени данъчни складове, поради невъзможността да отговорят на законовите изисквания за изграждане и регистриране на такива, както и поради недостатъчен финансов ресурс.
Условията за отварянето на такъв склад включват уставен капитал от 500 хиляди лева и гаранции до 30 милиона лева за дължим акциз.
С други думи законът дава легална възможност на големите играчи да контролират цените на пазара и да ограничават вноса и така да запазват пазарното си положение и високи норми на печалба.
Само че от 7 години "Лукойл Нефтохим Бургас" работи на загуба. Годишният консолидиран отчет на руския собственик "Лукойл" за 2015 година все още не е публикуван, но данните за 2014 година показаха рекордна загуба за българското дружество от 532 млн. лв.
Това означава, че компанията не е плащала данък върху печалбата си, тъй като не е реализирала такава.
През 2014-та "Лукойл България" - поделението за търговия с горива, също отчете загуба на стойност 33 млн. лв.
Как е възможно дружеството с най-голям пазарен дял, с най-големи приходи и със затворена верига на производство и продажба, да реализира загуби, поддържайки сравнително високи цени, докато останалите големи играчи на пазара отчитат печалби?
Въпросът за счетоводните практики на българските поделения на руската компания определено се нуждае от отговор от страна на държавните институции в България.
Подобна ситуация в Румъния доведе до сериозна реакция.
През миналата година държавата конфискува активи на "Лукойл" за близо 2 млрд. евро. Тук трябва да се подчертае, че въпреки наличието на собствен добив на петрол, цените на дребно на дизела и бензина в Румъния са доста по-високи от тези в България.
Дали и в България може да се очаква подобна реакция на властите? Малко е вероятно.
Говорейки за възможността за картел при търговията с горива, финансовият министър Горанов изрично подчерта, че "частната собственост е неприкосновена".
В момента КЗК е подела производства срещу "Шел България" ЕАД, "Ромпетрол България" ЕАД, "Еко България" ООД, "ОМВ България" ООД, "Петрол" АД, "НИС Петрол" ЕООД и "Лукойл България" ЕООД за картелно споразумение.
И срещу "Лукойл Нефтохим Бургас" АД за злоупотреба с господстващо положение на пазара.
Какво ще е развитието на тези производства? От КЗК трябва да докажат безспорно наличието на картел, така че решението им като антимонополен орган да не падне в съда.
Това, което е очевидно за всички в България, съвсем не е толкова видно за държавата и съдебната система.
Все пак, въпреки че отчита счетоводни загуби от дейността си в страната, "Лукойл" е най-големият данъкоплатец заради косвените данъци - акцизи и ДДС. Това положение на компанията е създадено от държавата още с приватизационната процедура на "Нефтохим".
Дори обвиненията на КЗК за картел при търговията с горива да бъдат доказани, промяната на господстващото положение на руското дружество в България ще отнеме години и то само ако през цялото това време държавата съумява да гарантира наличието на конкурентен пазар.
