Ще се лее кръв. Рекламите на двата таблоида, които са от днес на пазара, са разбиващи. "Всеки ден" идва с пожар и огньове, "България днес" - със срутваща се тухлена стена.
40 стотинки за 32 страници с много снимки и по-малко текст. В сила и за двете издания. Друго? Със сигурност и двете ще обичат много, ама много, и премиера Борисов, и вицето му Цветанов. Изобщо ще си приличат по любовта, ще се различават по мразенето... А може би не.
Конкуренцията на жълтия вестникарски пазар у нас става твърде ожесточена. На другия никаква я няма. То май и друг няма. След като някой е решил да инвестира пари в още издания с повече снимки, "проверени" сензации и малко текст, то значи ли, че липсва критична маса хора, които биха си купили един сериозен аналитичен вестник - в случай че се появи? Най-вероятно.
Избраната дата за старт на пазара - 4 юли, беше обявена от издателите на "България днес", Вестникарска група България, като дата на раждане на независимата българска журналистика.
Звучи като във вица за Бойко Борисов, който, като се появил на бял свят, отрязал сам пъпната си връв и казал: "Открих Бойко Борисов!"
Датата на американския национален празник, 4 юли, едва ли говори нещо на повечето от потенциалните читатели, които биха си купили един от двата таблоида. А дори и да говори, какво общо има денят, в който 13 колонии в САЩ отхвърлят британската корона, с един БГ таблоид?
Издателите на "Всеки ден" не заложиха на американския празник. Просто решиха да правят конкуренция в движение, като се пуснат и те в жълтия мейнстрийм на 4 юли. Обявената им цел е "затвърждаване на позициите на медийната група" на Ирен Кръстева и Делян Пеевски. Разбирай, "Монитор", "Телеграф" и пр.
Какъв разцвет на вестникарския пазар по времето на ГЕРБ! В навечерието на две години от изборната им победа на 5 юли 2009 г. и близо 4 месеца преди изборите.
Дръзки новини, истински разследвания. Това обещава "България днес". "Всеки ден" обещава микс между по-леко и по-сериозно. Може би сандвич от "Макдоналдс" със салата от рукола, чедър и кедрови ядки.
Двата таблоида, освен астрални близнаци, имат и общо родословно дърво - "Уикенд", най-продаваният седмичник у нас. Той беше създаден от двама души - Недялко Недялков и Мартин Радославов. По-късно Недялков продаде своите 50% на "Нова медийна група" и напусна, а Радославов остана. И двамата пък са работили в началото на журналистическата си кариера във в. "Труд".
Истина без дегизировка или литературна журналистика
Кой обаче ще е истинският жълт вестник? Този, който ще работи наистина така, както е бил създаден преди стотина години от един знаменит американски журналист от унгарски произход - Джоузеф Пулицър? Пулицър основава първия жълт вестник в Америка - "Ню Йорк Уърлд", който пише за онова, за което не е прието да се говори в доброто общество...
Това са все истини, които по онова време не са били лъскани като ваксаджийчета от усърдни пиари до степен, която прехвърля границата "почти истински", не са били разреждали с опровержения и последващи статии в концентрация 1: 100 или 1000. Така че когато читателят отпива, истината вече има вкус на лимонада.
Да, същият Пулицър, чието име носи най-престижната награда за журналистика - получават я предимно хора, разкрили някоя гадост от машинарията на властта. Като например знаменитото разследване "Уотъргейт" на двамата журналисти от "Уошингън поуст", принудило президента Никсън да подаде оставка.
Какво разбираме тук под жълта журналистика? Някои я разбират като литературна журналистика, при това в твърде пошъл вид - измислят се имена, герои, факти. От подхвърлена реплика се прави статия, от публикации на други колеги, умело или несръчно компилирани, материал. Други я разбират като рушене на табута и изваждане на бял свят на неудобни и/или предпочитани да се премълчават неща.
Жълта новина ли е например луксозната къща на Батко - "168 часа" снима и разкри къде живее неосъденият още бивш висш държавен чиновник, заради който през 2008 г. бяха спрени европейски фондове за България. Жълта е според критериите на Пулицър, не е жълта - според тези на жълтото в БГ.
Има и друг момент - ако ще се родеем с американската независимост. Жълта по Пулицър или жълта по Уилям Рандолф Хърст? Защото първото означава как живеят бежанците в Бусманци и къде са депата за дрога в Люлин 5, а второто - кой политически противник е хомосексуалист например.
Главният въпрос е кой ще контролира информацията? Защото на всеки мислещ с главата си, а не с първите страници на таблоидите, колкото и да им се иска на някои издатели, е ясно, че медиите подават контролирана информация.
За да е почти добре информиран, човек трябва да разполага с бекграунд и да чете няколко издания - някои от тях само за да се ориентира накъде духа вятърът в някои среди. Същите ориентири са необходими и за сърфиране в Интернет. Иначе ще се нагълташ с твърде много вода.
А другият въпрос е колко различни ще са "другите" вестници. Какво пък - за тях остава пряката реч. Каза, заяви, посочи, отбеляза, отсече еди-кой-си. И интервюта, то се знай. В добрите западни вестници интервютата не са любим жанр. И повечето се преразказват, когато ги има. У нас още се кльопат, макар че сутрешните тв гастроли обезсмислят същите глави да говорят и в пресата.
Но какво ще им остане и колко сериозни ще станат... Криминалетата, убийствата ще ги има и при "сериозните", и при "жълтите". Сензационни обвинения - пак. Обиколките на фолк звездите - най-вероятно да. Тогава? Ще е наистина добре, ако появата на таблоидите постави като проблем съдържанието на "другите" вестници. И намали здравословно пряката реч в тях.
Може пък някой от сериозните да разработи тема и за друг имотен, не само Батко. Някой от властта. Например Андрей Иванов, председателя на СОС. В смисъл много ми е любопитно лично на мен каква е формулата за успеха на г-н Иванов. Нека сподели и той, и журналистите. Вероятно е супер умен и предприемчив човек - с толкова много имоти, а е почнал с едни две милиционерски ръце... (Баща ми е с инженерни, обаче за измазването на селската вила платих аз.)
Така че вестниците умряха, да живеят вестниците.
