Крушите от сорта Rocha изглеждат като нетипично оръжие, но тези сочни жълти сладки плодове сега са полезно ново попълнение в арсенала на Владимир Путин, докато той прави всичко по силите си да подкопае решимостта на Запада по въпроса с инвазията в Украйна.
Износът на ябълки и круши е от решаващо значение за местната икономика в района около западното португалско градче Бомбарал. Русия от години е от най-важните пазари за производителите там. Или поне беше - докато Путин не забрани европейските земеделски продукти в отговор на санкциите от Запада.
Сега цените са се сринали до рекордни нива и оцеляването на фермерите е изложено на риск.
"Повечето от фермерите не могат да плащат дълговете си към банките и не могат да купуват торове или горива. Ситуацията е отчайваща, хората са изгубили надежда", казва Антонио Мария Мартинс, който е мениджър на земеделската кооперация в Бомбарал.
"Хората тук се питат как това може да се случва заради проблем, който става толкова далеч, чак в Русия?"
Много фермери из цяла Европа си задават същия въпрос.
Брюксел прогнозира, че забраната на внос на хранителни продукти от Европейския съюз, наложена от Путин в началото на август, би причинала на европейските фермери загуба от около 5 млрд. евро.
Бойкотът също така засегна селскостопански продукти от САЩ, Канада, Норвегия и Австралия, но санкциите "око за око, зъб за зъб" нанасят най-тежък удар по фермерите в ЕС - почти три четвърти от забранените продукти се изнасят от 28-те страни-членки на Евросъюза.
"Ситуацията засяга пряко милиони фермери в ЕС", заяви еврокомисарят по селското стопанство Дачиан Чиолос по време на спешен дебат в Европейския парламент миналата седмица.
"Изправени сме пред европейска криза".
Забраната провокира озлобление в ЕС, като страните спорят помежду си за дяла от компенсациите.
Някои политици се оплакват, че фермерите плащат цената за неразумното провокиране на Путин от правителствата им чрез санкциите на ЕС, наложени на руския финансов, енергиен и отбранителен сектор - в отговор на военната интервенция на Москва в Източна Украйна.
"Външната политика на ЕС не може да залага на карта интересите на европейските фермери, които заслужават мирни и отговорни отношения с Русия", заяви в Европарламента Пабло Иглесиас, лидер на бързо трупащата популярност крайнолява испанска партия "Подемос".
В занимаващия се с отглеждане на плодове регион около Бомбарал около половината от добивите на круши са за износ.
Сортът Rocha, специфичен за региона, е високо ценен и в Бразилия, Великобритания и Франция, които са сред основните външни пазари. Миналата година около 10% от крушите са се доставяли за Русия, казва Мартинс от земеделската кооперация на Бомбарал.
"Проблемът не е само, че сме отрязани от Русия",
обяснява той по време на обедна почивка в огромния склад за опаковане на плодове на кооперацията. "Всички други също са отрязани оттам, така че имаме круши от Белгия и Холандия, които нормално отиват в Русия, но сега заливат нашите пазари в Европа. Това сваля цените на всички. Същото се случва с ябълките от Полша".
По негови думи, португалските фермери в момента получават под 14 евроцента за килограм от техните круши - спад от 25 евроцента на килограм миналата година. Допълнително проблемът се усложнява от факта, че руският бойкот на европейските фермери идва след години на слаби добиви и дълга икономическа рецесия в Португалия.
"Хората са гневни - те са поставени по средата на двете противопоставящи се страни", казва Давиде Кордейро от земеделската кооперация Frutalvor в близкото градче Калдас да Раиня, което е изнасяло доста продукция за Русия преди забраната.
"Не е лесно да отглеждаш нещо и изведнъж да установиш, че не няма какво да правиш с вече събраните добиви", казва той. "Това е много сложна ситуация и тя болезнено засяга целия селскостопански сектор."
Не само износителите страдат.
Еризете Гамейро е дребен производител, който продава отглежданите от самата нея круши, ягоди и мускатово грозде на пазара в Торес Ведрас, на няколко километра южно от Бомбарал.
"Вижте, продавам за 40 евроцента килограма", казва тя. "Миналата година продавах за двойно повече. Качеството им е невероятно добро, но дори и на тази цена не успявам да ги продам."
В отговор на ембаргото на Путин, ЕС реагира бързо, като създаде фонд на стойност 125 млн. евро, който да помогне на най-засегнатите производители на плодове и зеленчуци. Чиолос бе принуден обаче да прекрати плащанията след пик от оплаквания на полски фермери, които според Брюксел са надвишавали многократно нивата на загубите им.
Португалските фермери казват, че още не са получили нищо от тези компенсации.
Износът от страната на забранените хранителни продукти за Русия е бил на стойност 12.5 млн. евро. Въпреки че ефектът от тези загуби е много сериозен на местно ниво, те са направо незначителни в сравнение с 1 млрд. евро, които губи Литва, или 850 млн. евро, които забраната от Путин причинява на полските фермери.
Чиолос също така е заделил 23 млн. евро от еврофондовете с цел подпомагане на европейските износители, за да диверсифицират износа си на плодове и да се пренасочат от Русия към други международни пазари, но с толкова голям излишък от плодове на пазарите, износителите не са големи оптимисти.
"Трябва да търсим нови пазари, но не е лесно", казва Кордейро. "Всички се опитват да направят същото и има твърде много предлагане в момента. Разглеждаме САЩ като вариант, но наистина е трудно".
Междувременно други страни бързат да се възползват от изключването на Европа, за да доставят продукцията си на руския пазар.
Разнообразни страни - от Бразилия през Мароко до Пакистан, се опитват да лансират стоките си като алтернатива за руските потребители.
Турция, кандидат за член на ЕС и съюзник от НАТО, вбеси мнозина в Брюксел, след като висши представители на страната заявиха, че тя може да удвои миналогодишните си доходи от продажби на хранителни продукти, равняващи се 1.3 млрд. евро, като замести блокирания износ от Европа.
Този опортюнизъм засилва страховете сред европейските фермери, че бойкотът на Кремъл надали би имал дългосрочен ефект и ще ги затрудни да си върнат изгубените пазари.
Чиолос казва, че ще търси подкрепа от европейските правителства, за да увеличи кризисното финансиране за най-засегнатите фермери. "Готови сме да похарчим за тази цел 2-3 милиарда евро, ако страните-членки отпуснат парите", заяви той пред Европарламента в Страсбург.
Само че закъсалите за средства финансови министри от Европейския съюз далеч не изгарят от желание да платят повече. Проблемът им е, че ако не овладеят нарастващото недоволство сред селскостопанските производители, правителствата из Европа може да изгубят и без това оскъдната обществена подкрепа за санкциите срещу Русия.
