Пълзящият тоталитаризъм на политическата коректност отново оголи зъбите си и отхапа поредно парче от свободното слово в Западния свят. Този път жертва на цензурата бе футболната легенда и пакостлив пияница Пол Гаскойн.
Преди дни той бе осъден на Острова за използването на „заплашителни думи". „Престъплението" на Гаскойн? По време на шоуто „Вечер с Газа" в Улвърхамптън миналата година бившият спортист се обръща шеговито към чернокож охранител и му казва
„Би ли се усмихнал, защото не мога да те видя?".
Глупавичка шега, но криминално деяние? Постъпка, достойна за шумно дело?
Западният свят е тръгнал по мрачните коридори на диктатурата на добрите намерения. Съдиите и много от медиите бяха решили да унижат публично Газа, да го дадат за пример на останалите и да изпратят кошмарно послание: някои шеги ще струват скъпо във всеки смисъл, така че внимавайте и си затваряйте устите.
Гаскойн трябваше плати 2000 паунда като наказание и беше разнасян по съдилищата по изключително показен начин. И през цялото време на никой не му правеше особено впечатление, че това е криминално дело за изговаряне на шега. Безвкусна, но напълно безобидна колекция от думи.
Някой бе изчислил, че глобата на Газа излиза точно по 222 лири на дума. Това също трябва да е червен сигнал за онези потенциални престъпници, решили да разтеглят своят политически нечувствителен хумор в по-дълга реч.
По време на процеса, който по своята сюрреалистично-кошмарна природа напомня на „Процесът" на Кафка, особено силно се проявява съдия Греъм Уилкинсън. Той казва на Гаскойн, че не е „приемливо да се смята, че думите му били някаква форма на шега". Абсурдът е, че репликата на Газа е точно това. И със сигурност не трябва да е работа на британските съдилища да определят кои точно шеги са приемливи.
Официалната криминализация на хумора може да се смята за тежко падение от гледна точка на традицията на либерална Англия - една от държавите с най-могъщ и здравословен принос в утвърждаването на свободата на словото и индивида.
Островът доскоро беше известен като пространство на хумора, иронията и традицията на the stiff upper lip, според която не се държиш като писклив ревльо, ако някой нарани чувствата ти.
Вместо страните от Третия свят или диктатури като Турция и Русия да стават по-отворени към плурализма и провокативния хумор, държави като Великобритания започват да напомнят на режимите, които преследват, съдят и затварят хумористи заради техните неудобни шеги.
Този брутален цивилизационен регрес е мотивиран от господстващата доктрина на политическата коректност. Идеята е да се проектира общество, в което критиката и хумора насочени към малцинства и „защитени групи", трябва да се криминализира и изкорени от новата социално справедлива утопия. Която всъщност си е най-варварска анти-утопия.
„Расово нечувствителната" шега на Гаскойн предизвестява мрачни тоталитарни времена в Свободния западен свят. Колумнистът Брендън О‘Нийл коментира, че страна, в която съдии решават кои форми на хумор са приемливи, не е свободна страна.
Съдия Уилкинсън завърши унижението на Газа, който от години се лекува от алкохолизъм, с думите :
„Живеем в 21 век - или пораснете или си затваряйте устата".
Според О‘Нийл тези слова улавят тираничната природа на държавното преследване на неудобна реч. Но най-злокобното нещо, изговорено от съдията, твърди О‘Нийл, е това: „Ние трябва да изпратим послание, че такива думи няма да бъдат толерирани в 21 век".
Един от изводите е, че Гаскойн е употребен за целите на публичния линч заради своята популярност. Западният свят трябва да се опомни - по върховете му е пълно с хора, които са готови да подпишат смъртната присъда за свободата на словото.