Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Нито ще забравим, нито ще простим

Всяка власт гледа на себе си като единствено правилната Снимка: Явор Николов
Всяка власт гледа на себе си като единствено правилната

Всяка власт гледа на себе си като на единствено правилна. Затова не само се опитва да се задържи колкото може повече управленските си позиции, но е убедена, че след нея настъпва ретроградна ревизия и неизбежен апокалипсис.

Поради тази причина в очите й несъгласните винаги са банда безумци. Те или не разбират разумните благородни ходове (вършени включително и в тяхно име), или ги разбират, но служат на някакъв зловреден интерес, при това задължително срещу заплащане.

Ето как се появяват двата основни мотива, с които властта традиционно описва генерираното към нея недоволство - единият е за поръчковата дестабилизация, в чието задкулисие има мощни финансови интереси, а другият - за тоталната ограниченост и маргинализация на опонентите, които не представляват никаква значима обществена извадка.

Демонстрациите срещу правителството на Орешарски се сдобиха с екстракт и от двете. Те получиха дежурния етикет и цена, а властта се заозърта за евентуален купувач, защото никой по-добре от нея не владее механизмите на коруптокрацията: "Щом нашите активисти и гласоподаватели са с тарифа, значи и онези там също имат".

От друга страна различният е важно да бъде принизен. Когато добре познатият марксистки подход за декласиране се провали и определението „лумпен" се превърна единствено в повод за присмех, последва опита за приписване на друг вид класова гнилост - на улицата е декаданса; някаква шепа алкохолизирани богаташчета и арт-интелигенти, които дори не мърморят пролетарски за празните си стомаси, а недоволстват по модни съображения, някак си шик им се струва.

Ето как вече трета седмица Станишев, Орешарски и компания по описания късоглед и астигматичен начин отказват да видят кой реално им противостои. Онова, което те успяват да измъдрят в своя защита, са нелепите контрааргументи, как са избрани от народа (от някакъв друг, скромен и качествен, който по-добре от този умее да различава стойностите), докато под прозорците им са платени клоуни и ненужен псевдокултурен отпадък, при това в нищожни количества.

Той най-вероятно ще се саморазпадне по естествен начин през лятото, стига да се правим, че не го забелязваме. В представата на властта хората на улицата страдат от наркотична амнезия и е въпрос на време да се плеснат по челата и да си кажат: "Абе какво правим ние, къде сме?" и да се приберат, сякаш нищо не е било.

И тогава дори финансовите стимули на вездесъщите купувачи на дестабилизация няма да са ефективни, защото са избрали да си напазаруват грешните недоволстващи. Тези са твърде сити, разглезени и с тях трябва да се държиш като с малки деца, на чиито капризи родителят отвръща с хладнокръвно възпитателно пренебрежение. Така ще им мине; ще забравят; ще простят.

Ако там зад гранитните стени на управлението имаше някои истински визионер, той щеше отдавна да е разбрал, че декласирането на противника носи полза само според комунистическата пропаганда, а гневът на умния е безплатен.

И ако слънцето, дъждът или планираната ваканция могат да лишат площада от единици в определен момент, то никой от тези хора няма да забрави защо е навън, въпреки атмосферните условия и сезонните особености, а за прошка вече е късно.

Правителственото упорство по неповторим начин консолидира и калява решимостта на протестиращите и фатално се заиграва с търпението им. Дори по вашата логика, господа, ако тези хора са само остроумни сити гуляйджии, то вие ги превърнахте в монолитна общност, която разви свой политически етикет, език и култура.

Голямата завера на Прехода всъщност беше да се извадят от строя подобни хора, да се раздробят и разпръснат. Трябваше да бъдат приучени да забравят и прощават, в противовес на онази клетва, която даваха други един площади преди години. И почти бяха успели.

Да забравяш и прощаваш означава да не ти пука. Днес обаче, благодарение на упорството на един импотентен кабинет, се наблюдава точно обратния процес. Щом инатът и дебелокожие са печелившата ви тактика, вие сте не само долни, но и безкрайно глупави; с всеки изминат ден си отглеждате и укрепвате противник, за какъвто не сте и сънували. Той вече няма да забрави. И със сигурност няма да прости.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените