Това, което изглежда най-болезнено за републиканците в победата на Обама, е, че 2012 година беше абсолютно подходяща за победа от тяхна страна.
В европейските избори през последните няколко години гласоподавателите масово отхвърляха лидерите, които бяха начело по време на най-тежките моменти на финансовата криза, независимо дали въпросните лидери си заслужаваха обвиненията или не.
Икономическите индикатори в САЩ, където равнището на безработица в размер на 8% се свързва тясно с победата на Демократическата партия, са отправени в същата посока.
Самият Обама се оказа разочарование за много от предишните си поддръжници, превръщайки се от обичан символ на поколенческата и социална промяна през 2008 в дистанцирана и отчуждена фигура с ограничени способности да постигне емоционален контакт със своя електорат.
Въпреки това, загубата на Мит Ромни се дължи отчасти и на факта, че самият той беше слаб кандидат
Кампанията на Обама постави Ромни в отбранителна позиция още от самото начало заради работата му в Bain Capital и го остави през цялото време там.
Републиканският кандидат направи редица страховити гафове. Той проведе катастрофална партийна конференция и така и не успя да открие начин да говори за себе си или за дневния ред, който иска да наложи - по начин, по който да накара гласоподавателите от средната класа да се асоциират с него.
Ала дори един тромав кандидат би успял да победи Обама, ако не беше на лице един простичък, но все пак непреодолим фактор: разрастващият се екстремизъм на републиканците.
Републиканската стратегия за трансформиране на изборите в референдум за начина, по който бъдещият президент ще се справи с икономиката, сама по себе си бе напълно адекватна.
Проблемът беше, че самата Републиканска партия не успя да премине теста за убедителност.
При все че много гласоподаватели бяха разочаровани от Обама, за голяма част от тях просто не изглеждаше разумно да гласуват за опонента му.
Провалът на републиканците стартира със зрелището на удължените първични избори, доминирани от кандидати с възгледи много далеч от политическия мейнстрийм. Рик Санторъм отрече разделението между църква и държава; Нют Гингрич оспори идеята за върховната власт на съда; Мишел Бахман твърдеше, че в правителството са се промъкнали радикални мюсюлмани; Доналд Тръмп отказа да признае валидността на удостоверението за раждане на Обама; Рик Пери пък искаше да ликвидира повече елементи от федералното правителство, отколкото реално би могъл да изреди.
По време на дебатите държавата стана свидетел на това как републиканците говорят сами на себе си и звучат като ексцентрична периферна партия, а не като отговорна за управлението такава.
Ромни не е десен екстремист. За да спечели номинацията си, той си наложи да се преструва на такъв, представяйки себе си като "строго консервативен" и отърсвайки се от адекватността, която го превърна в успешен и умерен губернатор на най-либералния щат в държавата.
Той трябваше да угоди на дясното ядро на своята партия по теми като данъци, имиграция, промени в климата, аборти и права на хомосексуалните. Голяма част от неговите изявления по тези въпроси бяха видимо неискрени, а това не бе особено добър ход.
Именно неискреността и гъвкавостта на позициите на Ромни намалиха вероятността той да се опълчи срещу радикалното крило на своята партия, ако евентуално бъде избран за президент.
Придържането на Ромни към партията му създаде възможност за кампанията на Обама да го изобрази като десен радикал още от самото начало.
Страхът, че не е спечелил подкрепата на базовото ядро на партията, попречи на Ромни да се придвижи гладко към центъра, след като вече си бе осигурил номинация. Този страх го водеше и в избора на кандидата за вицепрезидент Пол Райън, популярна фигура в Чаената партия.
А когато Ромни се опита (макар и твърде късно) да се доближи повече до центъра, републикански кандидати за Сената като Тод Ейкин в Мисури и Ричърд Мърдок в Индиана продължиха да служат като горчиво напомняне за ретроградните възгледи на партията му по проблема за равенството на половете.
За жените, латиноамериканците и младите гласоподаватели, изкушени да изоставят Обама, старият Ромни може и наистина да е бил поносима алтернатива.
Новият Ромни обаче, подкрепян от една все по-изостряща позицията си партия, изглеждаше като твърде рискован избор. Според резултатите от екзит пол проучвания, Ромни очаквано е спечелил подкрепата на мъжете, ала е изгубил сред жените с 11 пункта - твърде голяма пропаст между половете, за да може да я преодолее.
Нека взаимните обвинения сред републиканците да започнат сега
Демографските промени и по-добрите икономически обстоятелства правят пътя на републиканците към Белия Дом още по-стръмен през идните години. Казано с най-прости думи, партията се налага да представи по-умерен и разумен кандидат, който да успее сред по-колебливите гласоподаватели.
За да постигне това, самата партия обаче трябва да дава по-голяма гласност на умерените си кандидати, да се освободи от теократите и доминацията на "разбирачите" от Чаената партия.
Междувременно, партията ще бъде изправена пред предизвикателството на вътрешната реформа, която демократите започнаха да предприемат, след като два пъти загубиха срещу Роналд Рейгън.
Републиканците отчаяно се нуждаят от движение за центристка реформа, подобно на това, проведено на другия фронт от Съвета за демократично управление, което проправи пътя към избора на центристкия демократ Бил Клинтън.
Без такова вътрешно обновяване, изборите от тази година ще се превърнат по-скоро в предвестник на окончателен залез, от колкото в моментен провал.
