Що е то интелектуалец и има ли го у нас? В България истинските интелектуалци се топят като пролетен сняг. По инициатива на Австрийското посолство в София миналата седмица се проведе дебат на тема "Влиянието на интелектуалците и хората на изкуството върху формирането на общественото мнениe". В нея участваха френски, австрийски и български историци, публицисти и политолози. Николай Цеков проследи дискусията.
Във Франция смятат, че интелектуалецът е творец, ангажиран с лечението на обществените язви, обобщава известният френски историк Жан-Франсоа Сиринели. Интелектуалецът тормози властимащите по същия начин, както навремето придворният шут.
Има обаче съществена разлика. Шутът стига до своите откровения и абсурдни истини най-вече в резултат от безразсъдството и лудостта, докато интелектуалецът черпи своята власт от разсъдъка, разума и личната си независимост. Според професор Сиринели златното време на интелектуалците от 19-и и 20-и век вече е изтекло.
Що е то български интелектуалец?
И професор Александър Кьосев от Софийския университет смята, че "златното време" на българските интелектуалци от края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век е безвъзвратно изтекло.
"Тогава България имаше за президент - философ (д-р Желю Желев - бел.р.), а за вицепрезидент - поетеса (Блага Димитрова - бел.р.), и двамата известни със своето дисидентство по време на комунистическата диктатура. Начело на правителството пък беше юрист-психоаналитик (Филип Димитров - бел.р.)", припомня Кьосев.
Интелектуалците вече не се чуват, защото се оказа, че мнозина от тях изобщо не са интелектуалци, смята професорът. "Комерсиализацията на медиите, особено на телевизиите, направи от ток-шоутата единственото подобие на някогашното интелектуално говорене по проблемите на обществото.
Шоумените, които водят тези предавания, се нагърбиха с несвойствени функции, те са "двойници" на някогашните интелектуалци", смята Александър Кьосев и дава за пример Слави Трифонов и Мартин Карбовски.
Все по-малко български интелектуалци се ангажират да защитават обществения интерес. Една от причините е разцветът на медии с неясни собственици, които са зависими от олигархични кръгове. Разбира се, положението се влошава и поради всеобщото пожълтяване на медийното пространство.
А новите социални мрежи и мобилните комуникации въвличат сегашните поколения в съвсем нова форма на обществения дебат, който няма нищо общо с мечтата на някогашния интелектуалец за обозримо публично пространство.
"Донякъде неговата функция е поета от цяла плеяда млади блогъри, чиито изключително силни и проникновени мнения и послания дирижират дебати по интернет. Но за тях, уви, ние знаем все по-малко...", казва Кьосев.
Твърде черногледи интелектуалци?
Едни се оплакват от липсата на интелектуалци, други - от острото им перо. В Австрия например медиите, а и обществото все питат: "Защо нашите интелектуалци не пишат по-оптимистично, защо все подминават хубавите неща и ровят из обществените клоаки"?
Според известния австрийски писател и публицист Роберт Менасе в страната му непрекъснато блика възмущение срещу "провокациите" на интелектуалците, които уж все "обругавали" родината си.
*Заглавието е на Webcafe.bg. Оригиналното е "Българските ерзац интелектуалци".
Споделям мнението на Дойче веле, въпреки че в известен смисъл звучи като вопъл по една вече преживяна ситуация. Да я търсим в същия и вид в нашето съвремие няма особен смисъл, защото реалностите, средата, публиката, технологиите са други. В света на Фейсбук, образът на мъдреца вече не е същият и той отдавна не обитава самотната планина. За съжаление, "двойниците" (макар това да е силна дума) са тук, защото "оригиналите" липсват. Тяхната липса е функция на собственото им бездействие, не толкова на средата. Малко ми звучи като онова вайкане на естраните певци, че никой вече не тачел този стил и те горките били набутани в килера. В килера са и интелекталците, такива каквито сме свикнали да си ги представяме - с тирантите, папионките, очилата, саката от туид и с ръкописа на поредната монография в джоба. Да, на тяхно място може и да се застанал Карбовски, спретнат в небрежарска тениска с надпис Te Quiero Puta, обаче срещу разрошения му и провокативен, но болезнено красноречив похват имаме какво - Съюзът на Българските Художници, чийто спор да връчат ли почетно членство на премиера, конкурира по безумие средновековния дебат между католическите клики колко ангели могат да се поберат на върха на една игла. Що за култура и обществено съзнание могат да възпитат те? А и мисля, че Сашо Кьосев неправилно поставя на равна плоскост един герила журналист като Карбовски и образа на интелектуалеца като изразител на общовалидни тези и ценности. Защо е намесил и личността на Слави Трифонов, съвсем не знам. Сравненията му са малко несъвместими. Последните смислени, принципни, морални и вдъхновяващи думи на интелектуалец към общността, които чух, бяха в речта на ректора на Софийския университет - проф. Боян Биолчев към новото попълнение студенти в началото на тази учебна година. Благодаря му за тях.