В България всеки разбира от всичко. Ако някой е играл някога футбол, може да е треньор на националния отбор. Ако е гледал бокс по телевизията, е готов за треньор на Майк Тайсън или Бадр Хари, та какво остава за Кубрат Пулев. Ако е пил лекарства, значи е готов да бъде лекуващ лекар. И по същата изкривена логика, щом някой е бил в училище, а почти всички са били, то тогава този някой разбира не само от организация на учебния процес в едно училище, но и от това как се съставят учебните планове, какви са основните принципи на педагогиката, как да се организират държавните училища, това какви домашни трябва да се дават на децата, та дори кой и как да преподава своя предмет.
А и щом някой е български гражданин, то явно по презумпция разбира от история и от преподаването й.
През тази седмица няколко национални медии произведоха новина - един политик, който наскоро си създаде собствена партия, след като напусна други две, е решил, че учебниците по история на българските земи за начален курс не са достатъчно български.
Всъщност в тази т.нар. новина съществуват няколко проблема. Първият - кой говори, е пределно ясен - човек, непрестанно опитващ да бъде споменаван от медиите ту като общински съветник от Варна, ту като баща на дете в 4-ти клас, ту като директор на Историческия музей в Добрич, но никога като основател и лидер на политическа партия с ксенофобски и расистки прояви.
Политическото измерение на тази случка е пренебрежимо - псевдопатриотична партия се опитва да бъде забелязана преди местните избори. Нищо ново под слънцето - преди това беше Волен Сидеров, после Валери Симеонов. Играе се по струната на българските емоции, но очевидно - подигравайки се на българския разум и разчитайки, че никой не помни близкото минало и никой не може да разобличи лъжата.
Далеч по-страшно е обаче, че чрез даване на трибуна "на всички възмутени", се легитимира неекспертното говорене по тема, която засяга вероятно милион и половина души.
1 500 000 са приблизително учениците, учителите и родителите, т.е. преките участници в образователната система. И в тази сложна система се появява някой, който ни в клин, ни в ръкав заплашва държавата, че няма да пусне детето си на училище. Този човек е така безскрупулен в преследването на политическите си фантазии, че използва учениците като заложници.
Разбира се, трябва да отбележим, че очевидно проблемът с учебниците не е посочен и формулиран от т.нар. протестиращи родители, но все пак съществува. От една страна езикът в учебниците и учебните помагала е напълно неподходящ за възрастта на децата, от друга - обемът от материал е непосилно голям, а за капак и системата ги насърчава не да разсъждават критически върху постепенно въведени понятия, а ги задължава да възпроивеждат този материал, за да получат своите оценки.
Основна причина за това са старите и напълно излезли от времето си учебни програми. Докато не бъдат осъвременени, не можем да мислим за модерно образование. За да се сменят учебните програми, разбира се, е нужно най-вече учителите да поискат да се сменят методиките на преподаване и българското училище да стане адекватно на навлизащите с бясна скорост технологии и на последните тенденции в орбазователните политики в развития свят.
Докато МОН и обществото не вземат категорично решение и не предприемат безусловни стъпки в посока модернизация на учебните програми, винаги ще се намират "възмутени граждани", които, скрити уж зад обществения интерес, ще се опитват да извличат съмнителни политически дивиденти.
*Херострат изгаря Храма на Артемида в родния си град през 356 пр.н.е., защото иска името му да се помни от бъдните поколения. Той постигa целта си името да се помни макар и покрито с позорна слава. Оттук и израза "Херостратова слава", който означава срамна известност за човек, прославил се само разрушавайки нещо, създадено от други.
Уфф, всеки път, когато някой ми заговори за патриотизъм в училище, ми иде да се плесна по челото. Патриотизмът не трябва - НЕ ТРЯБВА - да се преподава в часовете по история. Там място имат единствено доказани, проверени факти. Не идеология. В статията се казват верни неща, но едва-едва са докоснати реалните проблеми.
Историята периодично се пренаписва, за да бъде удобна за тези, които са на власт. И това, какво се преподава на децата, едва ли е толкова важно за децата. Както се казва „От едното ухо влиза, от другото излиза!” Когато децата научат какво е било по време на социализма, изложено според препоръките на „най-либерало-демократичните и патриотичните сили”, какво ще се случи. За децата това е нещо, което е станало някога, някъде след Балканската война и което те трябва да наизустят, за да си нямат проблеми. И да го забравят, за да се отвори място за други „знания-еднодневки”.
Истинската история, ако има кой да се интересува от нея, може да се научи не от учебниците по история, независимо от кое ниво, а от свидетелствата на съвременици на събитията, които са доказали своята относителна обективност. Казвам относителна, защото и те са имали своите пристрастия, абсолютната истина е една илюзия. Как са живяли българите преди Освобождението – прочетете Любен Каравелов, Иван Вазов....... По време на Освобождението и след него – „Нова земя” на Вазов, „Строителите на съвременна България” на Симеон Радев и книгите на кой да е от големите български писатели, останали в литературата и до днес Как са живяли българите по времето на социализма – тези, които нямат спомени от онова време, да гледат филмите на българското кино от тази епоха – „Бялата стая”, „Кит” и още десетки други.......
Янаки,''Записки по българските въстание''на Захари Стоянов е нещо изключително добро.Толкова добре,увлекателно и вярно исторически написано.Жалко,че вече почти не се чете. Съветвам всеки да прочете тази книга.Ще се изненадате,виждайки една съвсем различна България.
Захари Стоянов и неговите „Записки по българските въстания” също са свидетелства, на които можем безусловно да вярваме , ако искаме да научим истината за това трагично за българите от Тракия време. Целта ми не е да изброявам литературните свидетелства. Идеята ми е, че написания и редактиран по поръчка учебник по „История”, не може да бъде достоверен източник на истината за събитията, описвани в него. Няма какво да се заблуждаваме.
А всъщност, кой човек може и трябва да разбира от История ?? 1.Професионалист гей... 2.Евроатлантически ориентиран.. 3.Бивш член на ДС .. 4.А ако е и от ЕТНОСА - цена няма .. ... иначе- не може ??? Ето и примери КАК МОЖЕ .. И КОЙТО ГО МОЖЕ И ЗНАЕ - ГО МОЖЕ ... персийският клинопис - е разчетен от училищен директор .. някой си Гротенфенд.. Троя- е открита от Шлиман - нямащ нищо общо с историческото образование... Колдвей е немски архитект ,като в родният си град Бланкенбург се е занимавал и с канализации .. ама открива Висящите Градини на Семирамида ... Шамполион е всъщност библиотекар .. но знаете,че разчита Розетския камък ... ТА .. КАКЪВ Е ПРОБЛЕМЪТ АКО НЯКОЙ НЕЩО КАЗВА ПО ИСТОРИЯ .. КАТО ИМАТЕ ПОВЕЧЕ зНАНИЕ ОТ НЕГО - АМИ ОПРОВЕРГАЙТЕ ГО БЕ .. направете го смешен с Вашето Знание .. Както Мартина Балева и някой си Брундбауер бяха направени смешни, при обсъжданията на тяхното творение "Хиатусът Батак".... Със Знание ! Ей така да се действа, а не да ни сде обяснява, кой на каква партия бил член и активист ... Божо Димитров - като е от ГЕРБ - значи е по-по-най в Историята, или що ???
Че то и Симчо - инженер .. ама не се оставя на тъпотиите в "историческите" статии на някакъв си там- Даскал Емил .. Като знаете повече ОТ ТОЗИ ЧЛЕН НА ПАТРИОТИЧНА .. или каквато и да е там партия - ами покажете си знанията ... Недейте злобя отстрани .. Или тъпият винаги си е и злобен ???