Голяма врява тези дни, голямо нещо. Истински комедиен водевил, при това с подходящите костюми и роли. Едни викат с необработен алт цифрите от 1 да 12, други им отговарят с назидателен баритон колко безвкусно е това, тук-таме се възвисяват фалцети, оплакващи погубената ни национална естетика, а на заден фон бумтят басовете на прехода. Името на постановката е "Абитуриентски бал" и в момента е номер едно в афиша. Никакъв културтрегер не си, ако не се изкажеш по въпроса.
Стил, кройка, конски сили, музикален съпровод, алкохолни градуси. Около това се върти дискусията и малцина си дават сметка, че Балът (задължително с главно Б) съвсем не опира до споменатите битовизми. Предизвиканата му екзалтация не е плод единствено на незрял кич, опакован в трикотажа на балканската ни народопсихология. Става дума за много по-различно емоционално състояние, сравнимо до голяма степен с влюбването.
Еуфорията на завършващите е сродна с чувството, владеещо прясно хлътналия. Невъзможно е да укротиш ендорфините си, макар за всички останали наоколо това да е абсолютно безумие. Неслучайно етимологията на думата "еуфория" всъщност е "силата да заченеш лесно, да си плодовит". Това не просто обяснява сексуалната разкрепостеност на роклите, но поставя в съвсем различна светлина събитията около празненството.
Хлапетата много държат да се обяснят в любов на живота, макар че той е кучка, която няма да им отвърне със същото. И ще го разберат още на следващия ден. Всъщност дълбоко в себе си те го предполагат, но въпреки това искат да обичат. А за това определено се изисква смелост.
Разбира се, че Балът е глупост, натруфена и смешна, абсурдна и дори излишна. Случка, на снимките и реминисценциите от която по-късно ще се усмихвате саркастично, ще се срамувате или ще забутате в ъгъла на спомените си. Но не е ли всяко влюбване именно това? Еуфорична ендорфинна лудост, от която ви се ще да викате по улиците и да броите годините, в които не сте били в състояние да я изпитате пълноценно.
Сравнението на абитуриентските щуротии и любовта е твърде вероятно да ви идва прекалено, понеже ние всички би трябвало да сме трезви и улегнали индивиди, културно оформените ужким, емоционално санирани, житейски мъдри и следователно масово закърнели към еуфорията. Не я изпитваме достатъчно често, нямаме поводи за нея и затова ни се струва нелепа.
Страх ни е, че ще ни се смеят околните, ще изглеждаме уязвими, ще се чувстваме особено в собствените си очи след време. Голяма работа! Какво пък толкова! По-важното е, че поне за един миг сме били щастливи. Вероятно глупаво щастливи, но все пак щастливи.
И това, което го е предизвикало, не бива да бъде охулвано, подигравано и заравяно в бунището на хипокампуса ни. Защото, колкото и да ни изглежда невероятно, Балът е вид любовна декларация и слава Богу, че все още някаква социална общност е в състояние да я заявява масово.
Защото ние вече сме позабравили да обичаме спонтанно и това ни прави мъдри, умни, но и доста нещастни.
Така че не се смейте на абитуриентската врява и безумство, по-скоро завиждайте на неподправена им искреност, защото утре всичко това ще свърши, ендорфините ще изстинат и любовта им към живота ще се трансформира в банално съжителство със заобикалящата ги действителност. Поне този урок не им преподавайте насила.
Всъщност балът би трябвало да бележи момента, в който мама и тати спират да издържат чавето и то става самостоятелна градивна единица в обществото. И като се замислим сега какъв процент от завършващите започват работа и стават финансово независими, балът започва да изглежда фалшив изблик на радост.
"Вие обичате живота, ние обичаме смъртта." Осама бин Ладен
Мима, ще ме извиняваш, ама бъдещият елит на нацията не се състои от тези абитуриенти, които започват работа след бала, а от тези, които почват университета със специалност, която не позволява да работиш и учиш едновременно, или пък можеш да работиш само почасово (медицина, инженерни науки и т.н.).
Елитът винаги е малък процент от обществото или си на мнение, че всички трябва да са вишисти? Ако трябва да сме честни голяма част от студентите започват да учат точно с идеята мама и тате да ги похранят още малко.
Не всички, но колкото по-образовано е едно общество, толкова по-добре. Добре е поне 50-60% от хората да са с висше образование.
не знаех, че ендорфините карали човек да действа като пропаднал мангал или проститутка-чалгаджийка...
Щях да се радвам, ако автора се беше възползвал от библейската мъдрост, да не любим с език и на думи, а на дело и в действителност ;)
по-скоро на милите дечица им липсват яко ендорфини. ендорфините и алкохолът са вид дрога, когато едното ти липсва, прибягваш към другото като към заместител. авторът, въпреки, че има хубави идеи и пише добре, нещо в случая му липсва логиката...
Човекът "деликатно" обясни кви сме нещастници. Чак излишно беше да намесва точно абитуриентите. ) Поздрав и от мен http://www.youtube.com/watch?v=zfo-vwvTH9Q
зелените горе какви са? препили ли? а червените? май зелените са малко...