Влюбени в живота

Голяма врява тези дни, голямо нещо. Истински комедиен водевил, при това с подходящите костюми и роли. Едни викат с необработен алт цифрите от 1 да 12, други им отговарят с назидателен баритон колко безвкусно е това, тук-таме се възвисяват фалцети, оплакващи погубената ни национална естетика, а на заден фон бумтят басовете на прехода. Името на постановката е "Абитуриентски бал" и в момента е номер едно в афиша. Никакъв културтрегер не си, ако не се изкажеш по въпроса.

Стил, кройка, конски сили, музикален съпровод, алкохолни градуси. Около това се върти дискусията и малцина си дават сметка, че Балът (задължително с главно Б) съвсем не опира до споменатите битовизми. Предизвиканата му екзалтация не е плод единствено на незрял кич, опакован в трикотажа на балканската ни народопсихология. Става дума за много по-различно емоционално състояние, сравнимо до голяма степен с влюбването.

Еуфорията на завършващите е сродна с чувството, владеещо прясно хлътналия. Невъзможно е да укротиш ендорфините си, макар за всички останали наоколо това да е абсолютно безумие. Неслучайно етимологията на думата "еуфория" всъщност е "силата да заченеш лесно, да си плодовит". Това не просто обяснява сексуалната разкрепостеност на роклите, но поставя в съвсем различна светлина събитията около празненството.

Хлапетата много държат да се обяснят в любов на живота, макар че той е кучка, която няма да им отвърне със същото. И ще го разберат още на следващия ден. Всъщност дълбоко в себе си те го предполагат, но въпреки това искат да обичат. А за това определено се изисква смелост.

Разбира се, че Балът е глупост, натруфена и смешна, абсурдна и дори излишна. Случка, на снимките и реминисценциите от която по-късно ще се усмихвате саркастично, ще се срамувате или ще забутате в ъгъла на спомените си. Но не е ли всяко влюбване именно това? Еуфорична ендорфинна лудост, от която ви се ще да викате по улиците и да броите годините, в които не сте били в състояние да я изпитате пълноценно.

Сравнението на абитуриентските щуротии и любовта е твърде вероятно да ви идва прекалено, понеже ние всички би трябвало да сме трезви и улегнали индивиди, културно оформените ужким, емоционално санирани, житейски мъдри и следователно масово закърнели към еуфорията. Не я изпитваме достатъчно често, нямаме поводи за нея и затова ни се струва нелепа.

Страх ни е, че ще ни се смеят околните, ще изглеждаме уязвими, ще се чувстваме особено в собствените си очи след време. Голяма работа! Какво пък толкова! По-важното е, че поне за един миг сме били щастливи. Вероятно глупаво щастливи, но все пак щастливи.

И това, което го е предизвикало, не бива да бъде охулвано, подигравано и заравяно в бунището на хипокампуса ни. Защото, колкото и да ни изглежда невероятно, Балът е вид любовна декларация и слава Богу, че все още някаква социална общност е в състояние да я заявява масово.

Защото ние вече сме позабравили да обичаме спонтанно и това ни прави мъдри, умни, но и доста нещастни.

Така че не се смейте на абитуриентската врява и безумство, по-скоро завиждайте на неподправена им искреност, защото утре всичко това ще свърши, ендорфините ще изстинат и любовта им към живота ще се трансформира в банално съжителство със заобикалящата ги действителност. Поне този урок не им преподавайте насила.

#2 mima 31.05.2012 в 10:05:12

Всъщност балът би трябвало да бележи момента, в който мама и тати спират да издържат чавето и то става самостоятелна градивна единица в обществото. И като се замислим сега какъв процент от завършващите започват работа и стават финансово независими, балът започва да изглежда фалшив изблик на радост.

#4 boris 31.05.2012 в 11:31:39

"Вие обичате живота, ние обичаме смъртта." Осама бин Ладен

#5 корейче 31.05.2012 в 11:44:41

Мима, ще ме извиняваш, ама бъдещият елит на нацията не се състои от тези абитуриенти, които започват работа след бала, а от тези, които почват университета със специалност, която не позволява да работиш и учиш едновременно, или пък можеш да работиш само почасово (медицина, инженерни науки и т.н.).

#11 mima 31.05.2012 в 12:51:35

Елитът винаги е малък процент от обществото или си на мнение, че всички трябва да са вишисти? Ако трябва да сме честни голяма част от студентите започват да учат точно с идеята мама и тате да ги похранят още малко.

#12 корейче 31.05.2012 в 13:07:00

Не всички, но колкото по-образовано е едно общество, толкова по-добре. Добре е поне 50-60% от хората да са с висше образование.

#13 fALLEN 31.05.2012 в 13:30:09

не знаех, че ендорфините карали човек да действа като пропаднал мангал или проститутка-чалгаджийка...

#14 explorer 31.05.2012 в 13:31:34

Щях да се радвам, ако автора се беше възползвал от библейската мъдрост, да не любим с език и на думи, а на дело и в действителност ;)

#16 fALLEN 31.05.2012 в 13:48:32

по-скоро на милите дечица им липсват яко ендорфини. ендорфините и алкохолът са вид дрога, когато едното ти липсва, прибягваш към другото като към заместител. авторът, въпреки, че има хубави идеи и пише добре, нещо в случая му липсва логиката...

#20 imperiall 31.05.2012 в 14:26:11

Човекът "деликатно" обясни кви сме нещастници. Чак излишно беше да намесва точно абитуриентите. ) Поздрав и от мен http://www.youtube.com/watch?v=zfo-vwvTH9Q

#23 fALLEN 31.05.2012 в 22:26:41

зелените горе какви са? препили ли? а червените? май зелените са малко...

Новините

Най-четените