Дами и господа. Когато колегите от Webcafe.bg ме помолиха да напиша нещо за новата им поредица относно българските митове, бая се затрудних.
Какво точно да възпея. Това, че сме най-красивото, най-евтиното, най-любвеобилното място на света ли. Киселото мляко ли, розовото масло ли, неравноделните ритми ли.
После всичко ми се изясни. Ще пиша за българското гостоприемство.
Защо - ще попитате вие. Защо точно гостоприемството?
Ами много просто - гостоприемството ни е първопричина за всичко - ракията, салатата, хубавата жена, природата, чистия въздух, планините. Нали всичко съществува, за да го покажем на нашите гости.
За да се изфукаме - виждате ли какво си имаме?
И за да бъда напълно обективен, сега ще изложа две позиции - за и против. Не знам още коя ще надделее. Но нека да опитам, пък каквото сабя покаже.
Теза 1: Българите са най-гостоприемни на света
Преди буквално няколко месеца изстрадалата ни държава ликвидира болници и театри. Но въпреки немотията намери половин милион лева за няколко рекламни клипа на родината.
"Магията живее тук"- внушаваха високобюджетните рекламни ленти.
Всички вкупом ревнаха против правителството - какви са тия разходи по време на криза?
А всъщност държавните ни ръководители показаха, че за едното гостоприемство пари не се жалят.
Просто сме си такива, дами и господа. Когато дойде гост, изваждаме последната бутилка ракия, последния буркан със свински крачета и последния компот, за да го турим на масата. Не жалим - важно е гостът да е добре нахранен и напоен. (И ние да се представим - бел.р.)
Помислете - защо толкова дълго време туристите летуваха у нас на ол инклузив тарифи, 3 пъти по-ниски от тарифите за българи - заради едното голо гостоприемство. Ние си се знаем, важното е да не се изложим пред чужденците, както обичат да казват мнозина.
Гостоприемството е навсякъде - спомнете си, че бяхме гостоприемни относно двама чужденци- последните ни двама премиери и ще разберете, че това е така. Единият- испански гражданин, другият -руски. Единият си тръгна и заведе дела да му върнем половината страна, че има 5 деца горкият.
Другият остана у нас да си оправя партията, от чиито редици преди време един друг човек - американски гражданин, се опита да се кандидатира за президент на България (Георги Пирински).
Гостоприемен се оказа дори горкият ни роден футбол, който даде хляб на толкова футболни недоразумения от цял свят, че накрая ръководителите му взеха сакралното решение, че при толкова чужденци е редно и националният да се поеме от такъв, белким потръгнат нещата.
И засега решението се оказа работещо.
Гостоприемни бяхме към португалците, които трябваше да строят магистрала "Тракия", но всъщност построиха дедовия.
И към турците, които строиха няколко километра от магистрала "Люлин" за няколко години, взеха бая пари, а километрите се понапукаха.
Когато става въпрос за гостоприемство, сме като организъм, който завъжда глисти. Нали той се наричаше така - гостоприемник. Токова сме любвеобилни към гостите си, че ги оставяме да ни убиват и после ги пускаме поживо-поздраво, като оня английски хулиган от агитката на "Ливърпул", който почти уби с камък български барман на морето.
Но ние сме си такива. Гостоприемни. И това е национална черта.
Теза 2: Българите не са най-гостоприемни в света
Само написах в Гугъл словосъчетанието "обрани чужденци" и излязоха 4 случая на първа страница в търсачката - Пловдив, Хасково, Слънчев бряг, Несебър.
Брей, значи не сме чак толкова гостоприемни. Значи ги причакваме, за да им вземем паричките, картите, фотоапаратите, камерите и каквото се сетите на горките туристи.
А знаете, предполагам, колко от тия нещастни хорица биват легално обрани още на летището, ако имат нещастието да се качат на едно от ония таксита, дето возят на 9.70 на километър. И 5 лева минута престой.
А когато ги закарат в Банско или Слънчев бряг и с ужас установят, че не се намират в рая,ами в нещо,което напомня софийския квартал "Хладилника" заради индъстриъл пейзажа и хилядите строежи -тогава вече ставаме съвсем негостоприемни.
А когато в някое заведение след 2 часа чакане им донесат традиционната българска гозба, приготвена от турски домати, китайски чесън, ирландско свинско, замразено през 1976 г. и кръстено със звучното име „Тракийска фантазия", горките чужденци лапат, без да знаят, че ги чака едно дълго нощно прегръщане на порцелановия кон в тоалетната. И споделяне с канализацията на вечерята и обяда, че дори и закуската.
(За мизерните закуски в български хотели или т.нар. блок маса, където може да се намерят останки от предишни сутрини - всеки знае...)
Да, гостоприемни сме само на думи. Делата в крайна сметка са други. А когато вечер отидат в някоя дискотека и без да искат настъпят локалния наркобос Гошо Таратора, получават еманацията на прекарването си у нас - счупен нос и пукнати прешлени.
Единственото, което ни кара да приемаме охотно хората, които не познават нашата реалност е, че можем да ги будалкаме - тия кюфтета са от езици на мечки-гризли. Тази ракия е толкова мощен афродизиак, че можете да правите секс 96 пъти в денонощие.
И будалите, които не са свикнали да ги лъжат, цъкат с език - брей, чудо на чудесата. И поръчват/купуват.
За това митът за гостоприемството сериозно олеква. Може би очакваме гостите, за да им вземем парите - ама като за последно. Защото след подобно "гостоприемство" някой нормален човек трудно ще се върне у нас. А пък фактът, че ние самите вече ходим на море в Турция и Гърция, говори красноречиво - явно сме байгънясали от родното "гостоприемство" и търсим такова в комшиите.
Какви изводи да си направим?
Аз не мога. И смятам да оставя това на вас, читателите. Мога да кажа само нещо - в исторически план май сме били много по-гостоприемни, отколкото всичките ни съседни страни. Стояли сме най-дълго под турско робство, посрещнали сме и византийците за цели 200 години.
А в по-новата ни история толкова залюбихме руснаците, че излъчвахме новини на руски по държавната телевизия (излъчването в петък вечер на програма "Время" - бел.р.) и ни готвеха да станем република на СССР.
Да, сигурно на всички сме им се смяли през зъби и сме си викали - глей им на тия акъла, да се занимават с нас. Обаче фактът си е факт и изглежда, че ще надделее в спора - за и против гостоприемството.
А сега довиждане и лека седмица.
Отивам да излъжа един чужденец, че съм печелил 3 пъти "Пулицър" за журналистика, белким ме черпи 2 уискита...
Няма само аз да съм гостоприемен, егаси...
