Един нормален млад човек в ненормална държава, или един ненормален млад човек в нормална държава?
Остават 4 дни до изборите, а отговор на въпроса "за кого" така и не се появява на хоризонта. Може би мъглата е прекалено гъста, а най-вероятно слънце така и няма да изгрее, но това със сигурност няма да ме спре да упражня правото си на вот.
Да, въпреки тоталното отсъствие на диалог и разбиране между политическите сили и младите хора, с огромни усилия ще подбера някого и ще дам гласа си. Силно се надявам масово хората да направят същото. Защо обаче сме поставени в такава ситуация?
Непрекъснато си комуникирам с млади хора, които със сигурност се интересуват от процесите в страната, имат желание да работят, да помагат и да се развиват като част от сплотено и функциониращо общество. Става въпрос за хора с различни професии, интереси и знания, които за съжаление са обединени от един и същи призр(н)ак - не знаят за кого.
Отговорността за това, уважаеми дами и господа представители на политическите формации е само и единствено ваша.
"Предизборната кампания", която умишлено слагам в кавички не знам дори с какви думи да опиша, но по-добре всеки от нас сам за себе си да намери точното определение. От всевъзможни популистки и празнословни речи, изказвания, интервюта, не остана време, а може би и желание да се поставят истинските проблеми и техните решения, така както ги виждат кандидатите за властта.
Енергията, хвърлена за очерняне на политическите опоненти, без да съм енергиен експерт, може би е достатъчна да генерира мегавати за поколения напред. Би било прекрасно, ако можехме да я изнасяме, но реалностите са други.
Яд ме е, че не чух нито един политик да заяви ясно, че основен проблем е качеството на демокрация в България. По почти всички основни показатели, които определят една държава за качествена и консолидирана демокрация като върховенство на закона, права и свободи, контрол и отчетност и др., ние със сигурност сме доста назад.
Кой ще се нагърби с решаването на тези проблеми и каква полза ако те останат, а вдигнем или намалим данъците ? Ясно че когато става въпрос за проблеми с високо обществено значение е доста трудно да бъдат степенувани, но е необходима голяма доза прагматизъм именно в такива ситуации.
Вместо разсъждения по подобни теми, получихме някаква неясна и блудкава война между партиите, която логично увеличи пропастта между младите хора и политиката като цяло.
Любимо политическо изказване е, че нещо се прави в името на младите и, че те са бъдещето. Ами, познайте какво? На нас ни омръзна и то много сериозно, да бъдем само част от скалъпено пожелание някъде там в неясното и необозримото.
Искаме да бъдем активна част от процесите тук и сега. Как може да работиш за бъдещето на някого, без дори да го попиташ той какво иска, какво мисли, да потърсиш подкрепата му?
Изобщо, непрекъснато ми се губи елементарната логика в тази предизборна игра, което завихря в мен една неопределена съвкупност от чувства и емоции. Едновременно съм гневен, разочарован, изумен, несигурен, уплашен и какво ли още не, а ето че остават някакви си 4 дни до развръзката. И все пак, за кого да гласувам ?
Съмнявам се, че в сегашната ситуация някой може да даде обективен и правилен отговор на този въпрос. Единствено ми остава твърдото убеждение, че въпреки всичко трябва да се гласува. Дали в тези последни дни напред ще излезе някой, за да грабне публиката на "България търси депутат" ? Силно се надявам на това.
