Някои го нарекоха „рокада", други предпочетоха определението „трансфер", а трети използваха думата „бягство". Фактът си е факт - тандемът от сутрешния блок на бТВ Ани Цолова и Виктор Николаев вече е в Нова и това несъмнено е медийната бомба на сезона.
Мнозина биха казали, че търсенето на подходящ термин за описание на това събитие е ненужен детайл. Истината за постъпката ще остане скрита някъде между припряната радост по посрещането в едната телевизия и куртоазната дипломатичност на изпращането от другата. И тук ще сбъркат.
Защото журналистиката всъщност се крие не в откритието на фактите, а в избора на точните изразни средства, които ги описват адекватно. Всичко останало е само манипулативна мъгла, дори когато е произведена в името на обективността.
От огромно значение за българската медийна среда с днешна дата е дали двамата са просто част от неспирната и често пъти безпринципна кадрова миграция, става въпрос за прогресивен ход в интерес на личното професионално израстване или сме свидетели на открита форма на политическо убежище в името на свободата.
Медийно-коректното поведение вероятно изисква въпросът да бъде оставен на въображението, но през това лято родната журналистика достигна до момента, в който й се отдава шанс да скъса с аморфното коректно угодничество и да покаже лице.
Не е тайна, че медийната среда в България не само, че не е хомогенна; тя умишлено е тласкана към диференциация. От една страна вестниците, радиата и телевизиите свикнаха да обслужват властта, станаха зависими от финансовите й лостове и се превърнаха в средство за масова анестезия. Нивото на предаванията умишлено бе занижено, уж за да е достъпно за обикновения зрител.
Тоновете сеирджийски риалити формати задръстиха като слузести налепи каналите и това накара разумните хора да спрат да гледат телевизия и да купуват „сериозна" преса. Телевизията и вестниците се превърнаха в медийния еквивалент на чалгата и неслучайно популярните лица в тях започнаха да си приличат и да се повтарят до втръсване, подобно на героите на популярния музикален жанр. От друга страна част от българите потърсиха спасение в безкрайната свобода на интернет и затова мрежата се превърна в предпочитаното средство за информиране и комуникация на онези, които не се задоволяват със средното ниво.
Това разделение вършеше чудесна работа - хората, които не използват интернет, са в примката на елементарната посредственост, а останалите, отскубнали се от нея, имат пренебрежимо малко влияние върху политическите и икономически събития в страната. Или поне имаха. Защото нещата се промениха. Цветният медиен сапунен балон се пръсна и стана ясно, че водата под него съвсем не е бистра. В изминалите месеци обществените събития показаха ясно кои представители на журналистиката са запазили чистоплътност и точен поглед и кои безвъзвратно са се подчинили на финансовите си господари.
Ето как, наред със залъгалката за окото и ума, наречена „риалити формат" ние видяхме и проява на журналистически характер, достоен за уважение, като този на Росен Цветков от БНТ или Светослав Иванов от бТВ (изброяването всъщност, слава Богу, може да продължи, но на тези две имена държахме специално). Това лято, ако не българските медии като цяло, то поне отделни техни представители получиха реална възможност да се освободят от задушаващата лапа на невидимия диктат и да се види отчетливо качеството им.
Това е причината и задаващият се телевизионен сезон да не бъде любопитен с поредните претоплени сапунки или лъснати музикални формати, нито с наукоподобния анализа на поведението на „звезди" от страна на други „звезди", абонирани за телевизионни участия и всичко това под остроумните коментари на водещи със спорни качества.
Сезонът ще е лакмус за обществена адекватност и смислен анализ без излишно слагачество. И в този смисъл нищо не дава по-добре началото му от истинната аргументация на смяната на работодател от страна на Ани и Виктор. А това начало е именно в техните ръце.
Добре де, говорим за правдоподобност, едва ли не истинност на отразяването на протестите. Но така или иначе в големите медии имаше два лагера - близки до БСП/ДПС и близки до ГЕРП.
Съгласен съм с Драгомир Симеонов, че ни очаква сезон, в който все още здравото в българската журналистика ще се опита да се еманципира от клиентелисткия медиен модел. Доколко именно преместването на Ани Цолова и Виктор Николаев в Нова е знак за начало на процеса, не съм сигурен. Вероятно и други, предишни казуси от обичайното Брауново движение на кадри между медиите биха могли да претендират за това. Същевременно сигналите от различните медии са неясни, както и от различните журналисти. Примерно, бях изключително изненадан да видя феята на кухненския драматизъм (така й викам) Миролюба Бенатова да отразява съвсем адекватно някои от проявите на протеста – но това като че ли беше само епизод, след който отново свърна към обичайните си мурафети. Има нещо, което би трябвало да се очаква по принцип след активизирането наново на протестната вълна през есента – и то е възникването на протестни настроения и инициативи срещу политическото статукво от страна на професионални гилдии и организации. Много се надявам едни от първите да бъдат журналистите – които, вместо да продължат да работят под натиска на медийните ръководства, да започнат, обратно, да упражняват натиск върху редакторите и шефовете си. Тези, които се осмелят „да повлекат крак“, със сигурност ще усетят сериозната подкрепа на протестиращите. И би трябвало да го знаят.