Стените в офисите стават все по-малко, но любителите на офисните кюбикли продължават да измислят нови начини, с които да се изолират. Те се барикадират зад стени от папки и изграждат кули от книги и документи.
Някои от тях пък спазват "еволюиращите закони на технологичния етикет", които бяха обяснени от Радж Удеши в отворения офис, който той споделя с колегите си - софтуерни предприемачи в центъра на Манхатън. "Слушалките са новите стени," коментира той, посочвайки закритите уши на своите съседи.
Няма нищо лошо да работиш пред очите на всички, но шумът идва в повече
Културата на офисните работни пространства вече се е превърнала в нещо като поанта - колко начина можем да измислим, за да се дразним взаимно цял ден? Ала напоследък тези оплаквания започват да бъдат чувани от правилните хора, включително мениджъри и социолози.
Компаниите започват да преустройват офисите си, добавяйки специален фонов шум, който да подобри акустиката в помещенията и наемайки инженери, които да решат проблемите с шума. "Маскирането на звуците" се е превърнало в новия офисен хит.
Учените от своя страна отчитат неудовлетворението и по-ниската продуктивност на разсеяните служители. След проучване на 65 000 души през изминалото десетилетие в рамките на Северна Америка, Европа, Африка и Австралия, учените от университета Бъркли в Калифорния са установили, че повече от половината офисни служители са неудовлетворени от нивата на "неприкосновеност на разговорите" - основно оплакване в офисите по цял свят.
"Като цяло, хората не харесват акустиката в отворените офиси," разкрива Джон Гойнс, ръководител на проучването, проведено в Центъра за изследване на застроените среди в Бъркли. "Хората, които предизвикват шума, не са притеснени толкова от липсата на уединение и лично пространство, ала повечето от служителите като цяло не са доволни и най-накрая започват да обръщат внимание на този проблем".
Ползата от "розовия шум" за мира и спокойствието в офиса
Когато софтуерната компания Autodesk се премества в отворен офис в Уолтъм, Масачузетс преди три години, тя инсталира т.нар. система за розов шум: тихо свистене, издавано от тонколоните, което звучи като вентилационна система, ала е специално програмирано да съвпада с честотите на човешките гласове.
Autodesk използват системата в продължение на три месеца, без да информират служителите си за това - след което, за да бъде направена оценка на нейното въздействие, тя бива изключена само за един ден.
"Бяхме крайно изненадани от броя на оплакванията, които получихме," споделя Чарлз Рехтщайнер, техническият мениджър на Autodesk. "Хората не бяха сигурни какво точно е различно, но знаеха, че нещо не е наред. Някои от тях се разсейваха от разговори, провеждани на 20 метра от тях. Когато системата е включена, речта на дори 7 м разстояние става недоловима."
Първоначалното рационално обяснение за избора на отворен офис, освен спестяването на пространство и пари, било да се поощри комуникацията между служителите и тяхната склонност да си сътрудничат и да проявяват творческо мислене. Ала в крайна сметка се оказва, че понякога прекалената комуникация може да доведе до обратен ефект:
липса на лично пространство и неустоимо желание да удушиш някой от съседите си
"Много изследвания показват, че хората водят по-кратки и повърхностни разговори в отворени офиси, защото се притесняват думите им да не бъдат подочути," разкрива Ан-Лори Файард, професор по мениджмънт в Политехническия институт към Нюйоркския университет, проучвала отворените офиси в продължение на години. "Всички все още експериментират с начините за баланс между нуждата от сътрудничество и нуждата от неприкосновеност на личното пространство".
Да вземем например офиса на г-н Удеши, разположен в бизнес-инкубатора на Политехническия институт към Нюйоркския университет - обширно помещение във фабрика в Сохо с десетки стартиращи компании в малки кюбикли. Предприемачите там споделят, че понякога получават полезни идеи от подочути разговори, но освен това понякога им се налага да ходят до тоалетната или до склада, за да проведат личен разговор.
Когато пък трябва да проведат сериозен разговор с някой от съседите си по бюро, те предпочитат да използват имейл или чат-програми.
"В отворения офис говориш с повече хора, ала мисля, че в крайна сметка провеждаш по-малко значими разговори," коментира Джонатан МакКлилънд, енергиен консултант, който работи в същата сграда. "В крайна сметка се оказва, че случайните мисли на хората прекъсват собствения ти мисловен процес".
Въпреки очевидните минуси, мениджърите не бързат да отписват отворените офиси
Въпреки подобните оплаквания навсякъде по света, дизайнът на отворения офис си остава норма, отчасти защото е по-евтино и отчасти защото мениджърите вярват, че предимствата на този тип организация са много повече от недостатъците. Този начин на работа е особено популярен на работните места, които изискват продължително неформално сътрудничество, като например нюзруми, търговски отдели и щабове на политически кампании.
Има поне един известен проповедник на отворените офиси, който няма да отстъпи от позицията си - кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг. Изглежда, че отвореният офис, който той е наредил да бъде организиран в общинския съвет на града, печели овациите на много от служителите, които работят в него.
"Офисът наистина позволи свободния поток на комуникацията и повиши ефикасността на служителите," твърди Едуърд Скайлър, бивш заместник-кмет на Ню Йорк. "По този начин изчезна необходимостта от портиери и не се налага да се уговаряш предварително с някого, за да го видиш".
Тоталната тишина в работните помещения кара всеки шум да изглежда твърде силен
Парадоксалното в случая е, че оживено място като Общинския съвет може да бъде по-малко разсейващо от един тих и спокоен офис. Понастоящем в много работни помещения цари гробовна тишина, благодарение на безшумните вентилационни системи, смъртта на тракащите пишещи машини и триумфа на имейлите над телефонните разговори.
С толкова малко фонов шум, обитателите на кюбикли не могат да не чуят всеки свой колега, който се осмели да започне разговор.
Изследователите от финландския Институт по здраве и безопасност на работното място изучават точното разстояние, на което се разпространяват тези разговори и анализират ефектите от тях върху неволния слушател: наблюдава се спад между 5 и 10% от продуктивността при изпълнението на когнитивни задачи изискващи ефективната употреба на краткосрочна памет - като четене, писане и други разновидности на творческата работа.
"Шумът е най-сериозният проблем в отворените офиси, а говорът е най-разсейващият вид шум, защото се разпознава директно от работещата памет на мозъка," обяснява Валтери Хонисто, специалист по акустика в Института. Той открива, че работниците са по-удовлетворени и по-продуктивни при когнитивните задачи, когато говорът е замаскиран от фонов шум, като например нежното ромолене на малък ручей.
Комфортът на изолираните кътчета "специално за телефонни разговори"
Дизайнерите на офиси постепенно започват да добавят звукоизолиращи материали към кюбиклите и да експериментират с устройствени планове, които предоставят повече тихи места за отдих на служителите.
Известен подход в случая е предвиждането на малка стая за разговори и телефонни обаждания. Ала понякога тази стая бива монополизирана от един човек, който прекарва целия си работен ден там, а в други случаи почти никой не се сеща да използва това помещение по предназначение.
Д-р Файард от Нюйоркския университет открива, че хората избягват някои заседателни зали, защото изглеждат твърде формални и плашещи. "Хората се притесняват от тях, защото имат чувството, че се оттеглят в тези стаи, за да скрият нещо, или пък за да говорят за някакъв проблем," обяснява тя.
"Често е по-добре да разполагаме с някаква смесица между близост и лично пространство, като предвидим някакво междинно място - например ниша или кътче, в което хората могат да се оттеглят за кратък разговор".
"Офисна кабина", в която да се усамотиш за кратко
Друг пример за такова място е кабината, която дизайнерите на работни площи охотно възприеха от ресторантите. В офиса на консултантската фирма What If, разположен в Ийст Вилидж, хората, които искат да проведат разговор, могат да се оттеглят в кабини от ресторантски тип, разположени в ъглите на общата работна площ.
"Има нещо много удобно в кабините," коментира Бари Бърг, изпълнителен директор за Американските операции на фирмата. "Можеш да видиш какво се случва около теб, но въпреки това можеш да проведеш личен разговор, без да се налага да безпокоиш хората наоколо. Нашата култура е такава, че сме свикнали да работим в шумна среда, но тя все пак трябва да бъде контролируема".
