Toва ли е краят на Израел

Израел е подложен на нова атака. На 20 септември палестинските власти планират едностранно да обявят своята национална независимост и да се обърнат към ООН, за да поискат официалното й признание. Подобна стъпка означава отхвърляне на всякакви усилия за мирен компромис; в началото неизбежно ще последва вълна от насилие в Палестина.

И все пак това е просто заключителната демонстрация на кризисното положение в Израел, който е заплашван отвън - от мюсюлмански държави и общности, от египтяни, щурмуващи израелското посолство, от въоръжения с ядрено оръжие Иран (с подкрепата на "Хамас" в ивицата Газа и "Хизбула" в Ливан) и обсадения в Сирия президент Башар ал-Асад, както и отвътре - с вътрешни вълнения, които водят до най-големите масови протести в историята на държавата.

Еврейската държава вече е различна от някогашните си идеали

Преди повече от 50 години израелските лидери, оглавявани от Давид Бен-Гурион, може и да са вярвали и да са се надявали, че създават социална демокрация с всички необходими егалитарни инструменти (национална система по здравеопазването, прогресивен данък върху доходите, социални облаги за децата, субсидирани евтини жилища).

Бен-Гурион, който не е притежавал почти нищо и се е пенсионирал в примитивна колиба в пустинята Негев, е типично въплъщение на аскетизма и величието на основателите на тази държава.

Този Израел обаче отдавна вече не съществува. На негово място сега цари дълбока вътрешна и екзистенциална криза. Изглежда тя донякъде се дължи и на променящата се природа на държавата - по-дясна, по-ограничителна, далеч по-малко либерална и определено не толкова егалитарна. Много умерени израелци се страхуват, че държавата се е запътила към пълна разруха.

Управляващата класа на Израел, включително Бенямин Нетаняху и неговите предшественици Ехуд Олмерт (който в момента е обвиняем за корупция) и Ехуд Барак (бивш лидер на Работническата партия и настоящ министър на отбраната), сега живее в богатство и разкош, създавайки усещането, че е изгубила каквато и да е връзка с реалността в страната.

В Тел Авив, където около 350 000 души се събраха да протестират, една от популярните детски песнички в момента е:

"Премиерът има три апартамента, затова пък ние нямаме нито един"

Градът е пълен с големи палаткови лагери, след като протестиращите - мъже и жени на възраст между 20 и 45 години, плюс стабилен контингент от по-възрастни хора - усетиха натиска на непрогресивно данъчно облагане, ниски заплати и високи цени на жилищата и стоките за широко потребление, заради които е почти невъзможно повечето семейства да свържат двата края.

Цели 20 процента израелци (и 15 на сто от израелските евреи) живеят под прага на бедността, а най-богатата класа печели цели 31 на сто от общите нетни доходи в държавата. За сравнение, най-бедният сегмент от обществото печели скромните 1.6 процента.

Миналата година Израел бе избран за член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) - групата на 32-те най-развити държави в света. От всички тях обаче той се класира в дъното (наравно с Мексико и САЩ) по отношение на разпределението на богатството сред населението.

Самото израелско общество е изпълнено с материалистичен индивидуализъм

През 50-те години на миналия век, Израел все още е бил развиваща се страна, пълна с идеологически мотивирани ционисти, готови на жертви в името на колективното благополучие. Днешният Израел обаче разполага с процъфтяваща икономика, подхранвана от сложни и международно конкурентни високотехнологични индустрии - и население, развитието на което се крепи предимно на индивидуалисти, стремящи се към по-добър живот. Те виждат, че прекалено голяма част от националното богатство отива при заселниците на Западния бряг (които са склонни да бъдат религиозни ултранационалисти) и ултра-ортодоксалните евреи (които не допринасят с почти нищо за развитието на икономиката и често избягват задължителната военна служба).

По-лошото е, че този краен демографски контингент се увеличава със завидни темпове - представителите на тези групи раждат между 5 и 8 деца на семейство, в сравнение с 2-3 деца в светските домове. Това от своя страна им осигурява непропорционално представителство в парламента. На база това, те получават политическа власт и икономически облаги, макар да имат повече от скромен принос. Най-парадоксалното обаче в Израел в момента е, че крайните ортодоксални евреи остават най-бедната група от еврейското общество, главно заради факта, че повечето от тях не работят.

Другата страна на монетата е, че арабското малцинство в Израел също има потенциал да се окаже голям проблем. По-голямата част от арабския пейзаж в Израел е доминирана от минарета и забулени жени. Лидерите на това малцинство, идентифициращи се с палестинските си събратя извън държавата, гласно призовават Израел да изостави характера си на "еврейска държава" и да даде на арабските си граждани колективни малцинствени права и може би дори някакъв вид автономия.

Назрява нов арабско-израелски конфликт, този път в глобален мащаб

Сега е надвиснала още по-голямата заплаха от надигащи се мюсюлмани, не само в границите на Израел и палестинските територии, но и в целия регион, където недоволството се разпростира като пожар. Много представители на Запада са впечатление от т.нар. "арабска пролет", виждайки въстанията като вестоносци на демократични промени. Израелците обаче не са толкова оптимистично настроени. Ислямиското послание, което идва от Анкара и излиза на преден план в Кайро, включва краен антиционизъм, обикновено придружаван с анти-семитски коментари.

Например сваленият египетски глава Хосни Мубарак вече бе обявен за "изкупителната жертва на ционистите". На корицата на египетски ежеседмичник пък се появи снимка на Бенямин Нетаняху, облечен в униформа на СС, с характерния мустак на Хитлер и вдигната напред ръка. Изданието нарича статията по темата "Новите нацисти" - а това дори не е ислямистка публикация.)

Сега премиерът на страната Бенямин Нетаняху създава поредица от бюрократични временни решения за справяне с икономическите проблеми на държавата. Но те гарантирано ще бъдат изтласкани в периферията на общественото внимание и счетени за неадекватни от вълната палестински активизъм и анти-ционизъм, която ще бъде провокирана от обявяването на независимост на палестинската общност. След това тя ще доведе до шокови вълни в арабските и ислямските държави.

Преди няколко месеца Ехуд Барак бе обявил, че Израел ще бъде сполетян от "политическо цунами". Изглежда то вече се задава на хоризонта.