Да останеш в България не е изкуство, а безизходица

Предизвикано от "Писмо от чужбина: Липсвате ни. Обичаме ви"...

В оставането в България, уважаема Ния, грам изкуство няма. Има ежеминутна борба за оцеляване, преливане от пусто в празно, докато мозъкът ти изпуши тотално под напъните на 14- и повече часови работни дни в замяна на няколко лева повече.

В замяна на пълни здравни осигуровки, които покриват една пломба и някое и друго направление от личния лекар. В замяна на мизерна пенсийка, некомпетентни лекарски грижи, европейски цени като за стандарата на Германия, примерно в комбинация със заплата, дори не отговаряща на стандарта в... България.

Масово българите, които напускат България, го правят в търсенето на по-добър живот. Е, вярно, за различните хора "по-добър" има различно измерение. Съвсем не значи, че са ниско образовани. Има и маса хора с университетско образование, дето се изнизаха, ама от тях чеп за зеле не става. Простащината е повсеместна - има я и на битака, но и във висшите учебни заведения.

Слабите и глупавите няма никъде да бъдат щастливи - нито в София, ни в Париж. Ако ще и до Нова Зеландия да прелетят десетте хиляди километра, нямат ли огъня в себе си сами да постигат целите и желанията си, нищо не може да ги спаси. Онези пък, които емигрират, само за да се изфукат, че живеят в "чужбината", не искам да коментирам.

Показателен е фактът, че по правило не знаят колко букви има българската азбука и че демонстрират "завидни" магистърски дипломи от Шуменския (Пернишкия или който и да е друг) университет, но са прости като цървули. ИнтеУектуаУци.

Не ми липсва България, Ния. Не ми липсва това, че на всяко гишенце, на което държавната администрация предлага услуги срещу заплащане, трябва да се скараш, за да ти се свърши работата, за която си плащаш. Не ми липсва чакането на трамвай по половин-един час. Не ми липсват падащи сгради из центъра на София, погубващи човешки животи.

И потулването на крадени боеприпаси с уж инцидентен пожар и експлозия, която разтресе столицата все едно с 6 по скалата на Рихтер хич не ми липсва. Ами строежът на историческото ни метро, който датира ехееее, вероятно отпреди ти да си родена?!

Не ми липсва гледката на толкова много бездомни хора и животни по улиците. Не ми липсват директните искания за рушветче от всевъзможни институции и лица, на които, мамка му, им се плаща да вършат някаква работа, а само се чудят как да изшмекеруват и откъде да гушнат нещо отгоре. Та да има после фукня пред аверите, че "секи месец оставям на банката по пе'стин лева, деа", докато меткат облаци в кварталното "лъскаво" кръчме.

Не ми липсва смешното ниво на наука и медицина. Като почнеш от баш дъртата докторица, набор на Библията и стигнеш до санитарката Пена. Те всички до една са големи разбирачКи. Само дето с ежедневните си грешки в диагностиката, в назначената терапия или в оперативната намеса упражняват умишлен геноцид над сънародниците си.

Не ми липсва и 6-часовото чакане на "Бърза помощ" в неделя следобед, докато човек издъхва. Не ми липсват самозапалващите се влакове и автобуси. Нито безкрайният чалга купон вечер из центъра (на който и да е град/село).

Некоректността и измамите на всичките ни мобилни оператори не ми липсват също. Не на последно място, хич не ми липсва, че ми бе отнета от Министерството на външните работи възможността да гласувам на изборите преди два месеца. Поради типично Ганьовската псевдоинформация, предоставено любезно в уеб страницата на МВнР, хиляди българи, живеещи в чужбина, бяха буквално лишени от правото си на глас.

Всички гореизброени не-липсващи ми неща, Ния, в цивилизованите държави са сведени до минимум, а някъде дори изобщо не съществуват.

И квалификация и висше образование не ми липсват, уверявам те. Неслучайно не вися за 207 лева в БАН, където правели "от нищо - нещо". Баш си правят от нищо - но е друга тема. Аз егоистично ще работя мечтаната си професия, за която съм инвестирала в образование и самообразоване, макар и в български условия. Ще си живея живота, защото знам какво искам да постигна.

Ще си бъдем двамата със съпруга ми опора един на друг и наистина ще се развиваме. И хич няма да ни е срам, че сме постигнали нещо и че трудът ни е възнаграден. Ще си помагам на семейството ми, ще купувам на мама лекарствата, които й се полагат безпатно, ама нейсе... в България това, че нещо ти се полага, съвсем не значи, че наистина го получаваш. Накрая ще си я взема при мен, както и сестра ми, и децата ми ще виждат баба си всеки ден, вместо да пътуват често-често до България. Там ще ходят само за да опознаят Родината. Но хич и няма да ги увещавам да я обикнат.

Нищо де, Ния, ти си мисли, че си избягала. Ама от себе си не можеш да избягаш. И ако за теб и съмишлениците ти няма място на тази земя, то аз и много други хора ще идем там, където пожелаем. Ние нямаме от какво да се срамуваме и никому нищо не дължим.