Бедняците-инвалиди

В научно изследване публикувано в сп. Science, учени от университетите Принстън, Харвард и Уоруик доказаха в серия от експерименти, че хората с ниски доходи, които са обречени да мислят за проблеми свързани с финансовото си състояние, се представят значително по-зле на тестове, свързани с познавателните (когнитивни) възможности на мозъка.

Загуби от 13 IQ точки на тестовете могат да се сравнят само с представянето на хронични алкохолици срещу нормално развиващи се хора.

"Липсата на пари или време може да доведе до по-лоши решения може би, защото бедността стоварва върху хората проблеми, които изсмукват вниманието и намаляват усилията", пише редакторът на публикуваното изследване.

"Поведението на бедните често е свързано с по-лоши решения, които могат да окажат влияние към засилване на бедността. Нашата хипотеза е, че бедността директно възпрепятства когнитивната функция и тук представяме две изследвания, които тестват тази хипотеза." 

Когнитивният капацитет не е безкраен. Вероятно сте изпитвали неговата ограниченост, когато концентрацията ви е изцяло заета с решаването на даден проблем. Оказва се, че често, когато сме погълнати от решаването на някакъв проблем, например поправка на автомобил, имаме склонността да пренебрегваме други задачи, като да изведем кучето на разходка или да вземем детето от училище.

В това се състои и доказаното от други изследвания становище, че хората, говорещи по телефон, докато шофират, се представят по-лошо като шофьори. Доказано е и с контрольорите по въздушен транспорт, при които често срещано явление е да пренебрегват самолети на различна височина, когато има опасност от сблъсък между самолети на средна височина.

"Първо, ние експериментално провокирахме мисли за финансовото състояние и открихме, че те намаляват когнитивните възможности сред бедните, но не и сред участниците с добри доходи.

Второ, изследвахме когнитивните функции на фермери през целия период на тяхната дейност. Открихме, че едни и същи фермери показват ограничени когнитивни възможности преди жътва, когато са бедни, за разлика на резултатите им след жътва, когато са богати.

Това не може да бъде обяснено с разликите в нивата на свободно време, работа и хранене, нито с нивата на стрес: въпреки, че фермерите показваха повишени нива на стрес преди жътва, това не е показателно за спада на когнитивните им възможности. Вместо това изглежда, че самата бедност е факторът, намаляващ познавателния им капацитет.

Нашето предположение е, че проблемите, свързани с бедността, консумират менталните ресурси и по този начин оставят по-малка част от тях за решаване на други проблеми. Тези данни показват неизследвани досега гледни точки и помагат за обяснението на цял спектър от поведенчески норми сред хората в бедност", се казва в научното изследване.

Тези открития подкопават основите на теорията, че бедните хора, чрез онаследени слабости сами са си "виновни" или, че нищо не ги възпрепятства да се издигнат над бедността с малко усилие. Това изследване посочва, че в реалността всъщност е по-трудно да изпълняваш фундаментално жизнени функции, когато си беден. Да бъдеш беден, както пишат авторите, "не е само да се справяш с недостига на пари, но също така и с успореден дефицит на когнитивни ресурси."

Това също обяснява защо хора, които не боравят добре с парите, са и по-лоши родители - двата проблема са взаимосвързани.

"Това е една и съща честотна лента", казва Елдар Шафир от университета Принстън, един от авторите на изследването. Бедните хора живеят в перманентна оскъдност (в случая - оскъдност на когнитивни възможности), това е "една инвалидизираща среда", която Шафир и Сендил Мулайнатан, друг от авторите на изследването, описват в книгата си: "Недостигът: защо да имаш прекалено малко, означава толкова много", която ще бъде публикувана скоро. 

Това, което откриват Шафир и колегите му, не се идентифицира със стреса, вместо това бедността влияе по друг начин на хората и то дори, когато биологичните маркери на стреса - повишено кръвно налягане и пулс, не са налице.

Всъщност стресът в малки количества е възможно да ни повлияе и позитивно - атлет, който е под стрес например може да покаже по-добри резултати. Стресът следва един вид класическа крива - малко може да помогне, но след определена точка повишаването му ще ни навреди.

За разлика от това, картината, описана от изследването, изглежда съвсем различно. В първия от експериментите около 400 случайно подбрани участници, намиращи се в мол в Ню Джърси, са били анкетирани как биха отговорили на сценарий, в който техният автомобил се нуждае от поправка за $150 и от такава на стойност $1500.

Дали ще заплатят цялата поправка, дали ще изтеглят кредит или ще отложат ремонта? Как ще достигнат до решението? Годишните приходи на участниците варират от $20 000 до $70 000.

Преди да отговорят на тези въпроси, на участниците са били раздадени обикновени тестове, в които се идентифицират поредици от форми и числа, които измерват когнитивните функции и подвижната интелигентност ("fluid intelligence, Gf").

В по-лесния сценарий, където хипотетичната поправка струва само $150, субектите класифицирани като "бедни" и "богати", се представят без съществени разлики. В другия случай обаче субектите, класифицирани като "бедни", се представят значително по-зле.

"И това не са хора, които мизерстват", казва Шафир. "Това са обикновени хора, които са били в мола този ден."

"Богатите" субекти в изследването не показват такива затруднения.

Във втория експеримент изследователите откриват подобни резултати, работейки с група от фермери в Индия, подложени на естествен сезонен цикъл на бедност и богатство. Тези фермери получават 60% от годишния си приход под формата на еднократна сума, след жътвата на захарната тръстика.

Преди това събитие те са бедни, след него и за кратко - не са. В състоянието на бедност преди жътва, те показват същият недостиг на когнитивни възможности като американците от мола в Ню Джърси.

"В този проект нямаше нищо ново, нямаше нови технологии и това изследване можеше да се направи преди години" - казва Шафир. Но този експеримент е продукт на относително новото поле на така наречената "поведенческа икономика".

Преди психолозите изследваха разликите между различните социално-икономически класи, докато други психолози и икономисти изследваха различните популации, но никой не обръщаше внимание и на когнитивните възможности.

Днес, след обединяването на всички тези гледни точки, изводите върху това как мислим за бедността и програмите, свързани с нея, са огромни. Решения, които облекчават финансовия живот на бедните хора не променят просто техните финансови перспективи. Когато един беден човек получава редовно директен депозит всеки петък, това повлиява на далеч повече неща от просто облекчение на грижите, свързани със следващия транш.

"Когато правим това, ние освобождаваме когнитивни възможности", добавя Шафир. Тези, които оценяват успеха на финансовите програми, насочени към бедните, имат склонността да го правят, като измерват това как се справят икономически.

"Интересното нещо в тази нова перспектива е, че когато аз ти направя финансовия живот по-лесен, ако ти дам повече когнитивни възможности, това което трябва да потърся, е как се справяш с живота си. Може би си станал по-добър родител, а може би се грижиш повече за здравето си."

Ограничаването в когнитивните възможности, създадено от бедността, директно влияе върху когнитивния контрол и подвижната интелигентност, отговорни за всякакви ежедневни задачи.

"Когато мозъкът ви е претоварен, както в случая с бедните, просто е по-вероятно да не забележите неща, които бихте забелязали, по-вероятно е да не устоите на неща, на които бихте устояли, по-вероятно е да забравите, да имате по-малко търпение, концентрация и, или всеотдайност, когато децата ви се завърнат от училище", добавя Шафир.

В макро мащаб, това означава, че сме изгубили огромни стойности на когнитивните възможности по време на рецесията. Милиони хора са имали по-малко когнитивни способности, които да посветят на децата си или на здравето си, забравяйки да вземат медикамент или пропускането на профилактичен преглед.

Съответно, ако продължим с изводите, програмите за борба с бедността могат да окажат огромен положителен ефект, който не сме виждали никога досега: помагайки на хората да бъдат финансово по-стабилни - помагаме и за освобождаването на техните когнитивни ресурси, което съответно стимулира техния успех във всяка друга посока.

Едно от най-големите приложения на тези изследвания е също и това, че сега е далеч по-лесно да видим как привържениците на баналните аргументи, свързани с бедността, като "гладът кара бедните да работят" и други подобни вярвания, всъщност обръщат причинно-следствените връзки. Ако живот в бедност е в състояние да те накара да изгубиш 13 точки на IQ тест, дали е валидно, че хората с ниско IQ са тези, които са в бедност?

"Да, ние наистина се притеснявахме от този въпрос", отговаря Шафир, науката обаче гравитира около обратното становище: "Всички данни показаха, че не става въпрос за бедни хора, става въпрос за хора, оказали се в бедност. Всички данни подтвърдиха, че вината не е в човека, а в средата, която обитава."

д-р Елдар Шафир, професор по психология и обществени връзки в Принстън: http://psych.princeton.edu/psychology/research/shafir/

д-р Сендил Мулайнатан, професор по икономика в Харвард: http://scholar.harvard.edu/mullainathan

Източници: 

http://www.theatlanticcities.com/jobs-and-economy/2013/08/how-poverty-taxes-brain/6716/

http://www.sciencemag.org/content/341/6149/976.abstract

http://oas.uco.edu/01/papers/bogle01.htm