В последния си моноспектакъл Мариус Куркински съживява "Нероден Петко" по доста оригинален начин - тъй като не може да се примири с глупостта на семейните си, героят му се отправя да търси още по-големи простотии по широкия свят. И понеже пътуването му е из българските земи, начинанието му е повече от успешно - натъква се на такива дивотии, че чак да се чудиш от чие въображение са излезли.
Горе-долу така се нареждат нещата и в българското средно образование - сътворят някоя глупост експертите и тъкмо когато всички жертви (учители, родители и най-вече деца) вземат да посвикват с нея, току измислят някоя нова дивотия. Ама такава, че чак ти иде да им дадеш "Оскар" за оригинален сценарий.
Поредната порция дивотии поне е синтезирана и представена накуп - в Концепцията за нов закон (че и мото от Жак Делор сложили в началото - да изглежда по европейски дивотийката). И тъй, откъде да започнем?
„Положителни" тенденции и резултати
Да видим какви резултати отчитаме:
"Предприети мерки за укрепване на авторитета и престижа на учителската професия" - или с други думи: Учител - това звучи гордо! Вижте само колко много деца искат да стават учители!
"Разработени учебни планове, в които за пръв път има часове за задължителна, задължителноизбираема и свободноизбираема подготовка" - то може и да ги има, ама учебното съдържание по повечето предмети не е променяно от 30 г. С други думи, може да нямаме избор какво да учим, но за сметка на това можем да изберем как да го учим.
"Въведени държавни образователни изисквания, външно оценяване и държавни зрелостни изпити" - извинете, но прагът за тройка на матурата е 27 т. (от 100 възможни). За какви стандарти говорим???
"Интензивен процес на оптимизация на училищната мрежа" - четете: затваряме училищата, които не привличат ученици (дотук - нищо нередно), а тези, които са успешни, трябва да преграждат тоалетните за класни стаи, за да поберат учениците си. Щото не може да се даде нова сграда или, не дай си боже, разрешително за строеж на успешно училище...
Има и още отчетени "положителни" тенденции и резултати, но предлагам да спрем до тук, за да запазим поне някаква надежда за бъдещето.
Проблемът...
... е, че за пореден път акцентът е върху формата, а не съдържанието. И новата концепция е нашарена с общи приказки, които звучат по европейски, но чиито реални измерения остават загадка. Така например концепцията подчертава необходимостта от "равен достъп", "единство в многообразието", "осигуряване на качество", "автономност" и "защита от дискриминация", без да дава някакви реални стратегии за постигане на тези цели или критерии за тяхното отчитане.
Заложени са 18 (!!!) нови стандарта, които ще се изсипят върху главите на нищо неподозиращите ученици и техните учители. Осемнайсет!!! Пак някоя дивотийка усещам... Чини ми се, че тези стандарти се въвеждат комай повече, за да се отчете някаква дейност (примерно, от страна на "експертите"), отколкото да се подпомогне изнемогващото образование.
Щото и в действащия закон има заложени стандарти - проблемът е, че не се прилагат. Българските ученици били неграмотни - ми как ще са, като прагът за "грамотност" е 27%. Вдигнете прага за тройка на 50%, както би трябвало да е - да, в първите две-три години ще има много скъсани, но след това, щат не щат, учениците ще почнат да изкарват по-високи резултати, за да могат да завършат. И току-виж нивото на грамотност се вдигнало.
Новите предложения
След като прегледахме вече съществуващата глупост в системата, време е да обърнем внимание и на новите дивотии. Щото авторите на концепцията са амбициозни - проучили са подробно европейските образователни системи и са избрали най-доброто за нашите ученици (вместо, примерно, да влязат в една класна стая и да видят какво е положението там). Да видим какво са ни подготвили:
разделяне на гимназиалното образование на два етапа, като "след успешното завършване на 10-ти клас учениците получават Удостоверение ..., което им дава достъп до пазара на труда". Звучи добре. Ама какво ще правят тия 16-годишни деца, като Кодексът на труда на практика не им позволява да работят при нормални условия? Май ще могат да си ползват това велико Удостоверение точно за една цел ...
разделяне на подготовката на общообразователна, разширена и профилирана с акцент върху последната в 11-ти и 12-ти клас. Както в Англия, ще кажат по-информираните. Да, ама не. Щото в Англия след завършване на 10-ти клас, ученикът избира 3, 4 или 5 предмета и изучава само тях през следващите две години (по 8-10 часа седмично). В 12-ти клас държи държавни изпити по тези предмети, като оценката от тях служи и за завършване на гимназиален етап, и за кандидатстване в университет. А какъв е побългареният вариант?
Първо, ученикът няма право сам да избира предметите си - два от трите профилиращи предмета са "фиксирани на национално равнище, а третият се определя на училищно равнище"
Второ, общообразователната подготовка остава, и то в рамките на 40% от учебните часове - 12-15 часа седмично.
Трето, държавните зрелостни изпити остават два - задължителен по БЕЛ и втори по избор.
Забелязвате ли разликите? Вместо да облекчи товара на гимназистите, да им даде възможност да учат само предмети, които наистина ги интересуват, и после да тества знанията им по всички тези предмети, "новата" система просто ще усложни още повече съществуващата структура. Щото така описани, "общоообразователната, разширената и профилираната подготовка" много наподобяват вече обсъдените "разработени учебни планове, в които за пръв път има часове за задължителна, задължителноизбираема и свободноизбираема подготовка" (вж. по-горе)
"да се създаде и регулира система, в която образователните институции получават необходимата автономия" - прекрасна идея, но чуйте само как ще бъде изпълнена: "въвежда се орган за цялостно инспектиране на образователната среда - Национален инспекторат по образованието". С други думи, децентрализираме системата, като създаваме централен орган...
Вместо заключение
Не знам защо съм толкова негативно настроен към тази нова концепция. Може би защото като учител съм пряко заинтересован от тези промени. А може би просто имам прекалено високи очаквания към "експертите" от министерството (които, в крайна сметка, също са хора).
Факт е, че образованието има проблеми. В момента състоянието му може да се характеризира по следния начин: поставяме си ниски стандарти и упорито не успяваме да ги покрием. А учениците не заслужават това. Защото въпреки всичко, те са интелигентни, будни и интересни млади хора. И постигат резултати въпреки проблемите на системата.
Имам само една молба към бъдещите автори на закони за образованието - моля ви, преди да станете експерти, поработете малко като учители. Ще ви е полезно. Дори и само, за да ограничим дивотиите.
*Авторът е учител от Русе. И ние като него се надяваме статията му да предизвика публична дискусия по темата. В крайна сметка става въпрос за най-ценното - децата ни и тяхното образование.
