Нека върнем лентата обратно и видим как започнаха протестите. Поводът бяха високите сметки за ток, отприщили дълго таения анти-системен гняв. Сравнително бързо премиерът Бойко Борисов заяви, че ще изпълни дори и основното искане - от 1 март цената на електроенергията ще бъде понижена с 8% и "това ще бъде направено за сметка на увеличаване на закупуваната енергия от АЕЦ "Козлодуй", която провежда само евтина електроенергия" (1). (Не се случи. Бел.р.)
Протестите обаче не спряха. Може би защото хората вече усещат как високите сметки за тока, унищожаването на природата и превръщането й в бизнес, разгрбването на общи блага от страна на хищни транснационални корпорации и т.н., и т.н. са само симптоми на болестта, а не самата болест. Че каузата срещу монополите (макар и привидно дясна, но в действителност не задължително такава) е кауза срещу симптом.
Монополизирането на пазара е нормалата и естествена еволюция на пазарната икономика поради правилата на играта - онзи канибалистичен ритуал на конкурентна борба за пазарен дял и печалба, за изтласкване и унищожаване на конкурентите. Ако трябва да бъдем реалисти, този симптом дори не може да бъде премахнат. Държавата и капиталът са се слели в единна корпоративно-олигархична структура поради съвпапедние на интересите - запазване и увеличаване на властта и богатството.
Назря моментът да осъзнаем, че държавата вече не иска и не може да изпълнява каквито и да е социални и регулативни функции; че едни и същи хора с едни и същи интереси преливат непрекъснато от корпорациите в държавните институции и обратно.
Крайно време е да видим болестта, както я видяха многото протестни движения от последните няколко години в условията на поредната системна криза на капитализма. Движението "Окупирай" в САЩ и по света, движението на "Възмутените" в Испания, "Пряка демокрация сега" в Гърция, Арабската пролет, гражданското недоволство и протести по света и в България имат общ корен: въставането срещу локалните прояви на съвременната глобализирана система на неолиберален капитализъм.
Логично е, когато всички пациенти страдат от една и съща заразна болест, симптомите и реакциите да си приличат, въпреки че съвсем естествено в различните държави конкретните поводи и прояви зависят от местните обстоятелства, политическата култура и опита в такива бързо възникващи и спонтанни социални процеси.
Неспиращите протести показаха, че хората вече усещат метастазите на болестта и ясно виждат, че ако отново се доверим на представителната демокрация нищо няма да се промени. Може би дори бегло предусещат, че по парадоксален начин протестите и кроткото гласуване на избори споделят сходни стремежи и разочарования.
Първо е надеждата за промяна, а след това горчивия вкус, че за породен път статуквото се е изхитрило да се самовъзпроизведе и дори възползва. Дългосрочни и качествени системни промени не се постигат само с протести, а с детайлно разработена визия и със съответните социални инструменти за осъществяването й.
Тези протести са извън структурите на традиционната политика. Всъщност основен катализатор в тези протести е именно недоверието, отхвърлянето на и дори ненавистта към политиците, партиите и въобще механизмите на "правене на политика", на представителната демокрация. Както пише на един от плакатите " Това не е протест, това е процес ".
Но истина ли е, че протестиращите нямат никаква визия?
Една голяма група от тях все още възлагат надежди на пазара и представителната демокрация. Те искат краткосрочни реформи - либерализация или национализация, разтрогване на договори, по-ниски цени, премахване на посредниците и т.н. Всички тези искания са напълно легитимни, но отново лекуват симптомите, а не болестта. Когато основите на една сграда са прогнили, да правиш козметичен ремонт на фасадата е самоубийство. Може да не го осъзнаваш в момента, но в дългосрочен план, когато го разбереш - вече може да е твърде късно. За да осъзнаем веднъж и завинаги как реформирането на системата е невъзможно, достатъчно е да погледнем всички провокации, всички провокатори, изпратени за да подменят гласа на недоволните.
Редно е да обърнем внимание и на една друга, малка група протестиращи, която представлява най-масираното проявление на един важен процес от последните двадесет години. Странно защо почти всички медии евфемистично наричат младежите с качулки провокатори и хулигани, избягвайки истинското им име - пълни с агресия неонацисти. Те са продукт на системата, те са създадената от нея псевдоалтернатива на статуквото. Няма значение дали тези хора са платени или не, те биха го направили и без пари, "заради спорта". Те нямат конструктивна визия, защото не са и нямат алтернатива.
Но има и една трета група, която заяви "Край на илюзиите!", "Нов свят в сърцата ни". Тя е решена да намерим не реформи, а живот след, извън и отвъд капитализма и представителната демокрация. В основата й стои стремежът към дългосрочни и устойчиви решения като създаване на условия за работническо самоуправление; изграждане на местно ниво на работнически и потребителски кооперативи, чиято дейност се диктува от участващите в тях; провеждане на референдуми относно разпореждането с ключови общи блага (вода, ток, отопление, дървесина, въглища и т.н.) и преминаването им от частен или държавен контрол към контрол от страна на общностите съобразно степента, в която са заинтересовани от решенията с цел насърчаване на локалното самоуправление чрез активно пряко участие на населението.
Миналото лято моят приятел и съидейник от проект "Живот след капитализма" Вал Тодоров написа "Манифест на недоволството и надеждата" (2) във връзка с тогавашните протести срещу промените в закона за горите. Всичко казано там е още повече валидно и днес. Фундаменталните морални ценности, към които се стремим, за да можем да изградим детайлна и устойчива визия на една по-добра система са: справедливост, солидарност, самоуправление.
Справедливост, защото отказваме доброволно да участваме в йерархичните финансови и политически пирамиди, където отгоре седят шепа местни и международни фараони, а отдолу подлагаме гръб всички ние, множеството на света. Ние искаме и можем да постигнем икономическа и социална равнопоставеност, където експлоатацията, бедността, финансовото робство и войните срещу други хора и природата ще бъдат немислими грехове от нелепия кошмар, разпаднал се зад нас. Искаме и можем да построим в тъканта на старото нова мрежа от общности на равенство и справедливост, хармония и равновесие, където трудът не е тежест, а игра.
Солидарност, защото отказваме доброволно да участваме в система, в която се налагат безмилостна и безсмислена конкуренция, правила като "човек за човека е вълк", а "злината на човешката природа" се смята за безусловна предпоставка. Искаме и можем да изградим свят, където взаимопомощта и сътрудничеството, алтруизмът и загрижеността за благополучието на другите се смятат за изконни принципи. Искаме и можем да насърчаваме толерантността и многообразието, където етнически, национални и расови вражди са неприемливи, а разноликите идеи в културната, икономическата и социалната сфери се смятат за общо богатство.
Самоуправление, защото отказваме доброволно да поддържаме конструираната измама на "представителната демокрация", където корумпирани политици и корпоративните им кукловоди ни залъгват, че управляват живота ни от наше име. Отказваме да вярваме на лакейските медии и хитроумните експерти, платени да укрепват статуквото и да ни държат в капана на нарастващата мизерия. Искаме и можем да се самоуправляваме посредством пряка политическа и икономическа демокрация с човешко достойнство и истинско право на глас, защото реалната и пълна власт е в нас и от нас, а не принадлежи по наследство или чрез измама на самозванците на върха на пирамидата.
Процесът вече започна. Дали ще се окаже процес на създаване на един нов свят след, извън и отвъд капитализма чрез създаването, разширяването и мултиплицирането на "пукнатините" в него - тепърва ще разберем, но участвайки и живеейки във, а не просто дебатирайки, слушайки и пишейки за този процес.
БЕЛЕЖКИ:
(1) Любопитно за отбелязване е, че решение за това по закон трябва да бъде взето от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, което между другото е странно съвпадение с едни други тогавашни събития...
(2) Вал Тодоров, "Манифест на недоволството и надеждата", 30 юни 2012: http://www.lifeaftercapitalism.info/liberatingtheory/249-manifesto-of-frustration-and-hope
*Петър Пиперков е икономист, докторант по Политическа икономия в УНСС, София. Бакалавър по Международни икономически отношение и Счетоводство, магистър по Публични финанси в УНСС, София. Интересува се от кризите на капитализма и алтернативни икономически и социални модели.
Съосновател на "Индимедия България" през 2004 г., на проекта "Живот след капитализма" през 2009 г. и на издателство "Анарес" през 2011 г. Съставител и редактор на сборника "Докато питаме, вървим. Живот след капитализма". Част от колектива на Социален център "Хаспел".
През 2008/2009 г. участва в курсовете по ПарЕкон и Общество на участието на Майкъл Албърт и Крис Спанос към ZNet. Член на Вътрешния комитет на Межународната организация за общество на участието (IOPS).
"...дългосрочни и устойчиви решения като създаване на условия за работническо самоуправление; изграждане на местно ниво на работнически и потребителски кооперативи..." Ше умрем! Абе авторе, да не би духа на Маркс и Ленин да пише през твоята клавиатура!? Кви са тия работнически и потребителски кооперативи...еле па дългосрочни и устойчиви? ЕРП-тата на ТКЗС-та ли ще правим? Само преди 20 години я сърбахме тая попара и протестите накрая бяха много по-масови от днешните. Уеб-ем ти и икономиста с интереси по кризите дето пише такива щуротии Или пък тоя има претенции да е едноокия експерт, който ще води слепите протестиращи?
Разбира се, че кооперативите или по-скоро акционерните дружества (но с участието на работниците) са алтернативна форма на управление на едно предприятие. Така напр. в Италия 2/3 от рабтниците са и акционери в предприятията си - получават дивиденти. И има резон в това - всеки работник има интерес да е по-квалифициран и по-дисциплиниран, за да допринесе за по-голяма печалба и съответно по-големи дивиденти да получи. Какво пречи и у нас да е така? Нвремето щеше да бъде постигнато с "Масовата приватизация", но план Ран-Ът ни прецака!
Това дето казваш е добър вариант, но когато социализма победи, а това няма да стане никога......по простата причина, че човек по дефиниция е алчен и себелюбив и никак, ама никак не му се работи за общото благо. Ми чудесно, всички ставаме акционери с еднакви акции и делим приходите. Мен обаче ме помързва малко и ще ти оставям малко повече от работата на теб, понеже нали имаме еднакви акции и накрая ни дават с черпака според акциите, не толкова според работата. А чакай малко, ти в коя фирма искаш да си акционер - в тая дето Гошето си е вложил спестяванията да я развърти, като ви е наел вас трима работника и сега четиримата са по равно акционери и можете да му биете шута ако много знае, в тази ли? Естествено че това са изопачени примери, но в постсоциалистическа държава да говорите пак за власт на пролетариата е признак на рядко тъпоглавие
"Дали ще се окаже процес на създаване на един нов свят след, извън и отвъд капитализма чрез създаването, разширяването и мултиплицирането на "пукнатините" в него - тепърва ще разберем...." Мисля си, че статията, иначе добре написана, не се отнася в пълна сила за България, поне в смисъла на цитирания абзац.Да говорим за "след капитализма" тук, у нас, не върви, защото още не сме го построили този капитализъм. В България, която можем да наречем "страната на чудесата", след режисираната промяна и "избухналата демокрация" се започна развитието на нещо, което не е съвсем капитализъм, поне както го разбират в "белите" страни.Темата е много дълга и може да се развърти яка дискусия, но май сега не е време за това.Точно в резултат на подменения "капитализъм" се стигна дотук - да се смачка средната класа, която би могла да бъде основата на някаква стабилна икономика и да се палят по площадите отчаяни хора.Много грешки и престъпления се направиха от нашата "политическа класа" (направо ми се ...... от този термин), като тук не трябва да се забравя и некомпетентното и брутално поведение на ЕС, който се смята за наш ментор и гуру. В настоящият момент сме се докарали дотам, е остава само "Бог да ни пази!"
Само по текста си личи,че автора не е работил в реалната икономика и 1 ден а се е занимавал само с теоретична научна дейност, биографията го потвърждава. Решението всъщност е много по-просто казва му се образование. Ако държавата инвестира усилено в средно образование вместо в безсмислени военни бюджети магистрали и подобни простотии след 20 години новото поколение българи няма да е стадо неориентирани и необразовани млади хора без път пред себе си. Проблема не идва от системата а от индивида и начина му на мислене.
Както изглежда, ще видим бяло-видело за България през КРИВ МАКАРОН
Абе къв контрол върху политиците бълнува някакъв по-долу? Кой да го прави тоя контрол? Същото "гражданско общество" ли дето веднъж избра Тройна коалиция и я оплю, после ГЕРБ и го оплю и сега предстои пак да повтори едно от двете. Е какво има да им контролираш на политиците, като каквото и да правят накрая си ги избираш абсолютно същите!? Нали затова има избори, а не е пожизнен цар, та като видиш че нещо не върви след няколко години да си опичаш акъла и да докараш по-свестни. Ти избереш ли идиоти, върви та ги контролирай после......като знаят, че после пак ще ги избереш.....
Това, което Пич-а пише на практика става навсякъде, дори в "бастиона на капитализма" - САЩ, т.е. съвсем не е необходимо да победи социализма. Всъщност социализма, такъв, какъвто го познавахме - като форма на военна диктатура всъщност /ние срещу военната диктатура протестирахме, поне аз де/ - въобще не решава проблема. Нито пък Маркс, или нещо написано от него. Както беше казал друг човек в една друга статия - проблема е, че човек се разглежда като стока, или като производителна сила за който предпочита, а смисъла на живота му се изразява в това, да бъде участник на пазара /или пък просто средство за производство, пак според предпочитанията и което според мен е дори още по-дехуманно/ - въобще - икономическа единица и съответно смисъла на съществуването му е да бъде такава. Това е в много голяма степен някакво мислене тип 19 век, а той отдавна отмина. Отдавна е време дебата да се измести от това, дали ще строим социализъм или капитализъм, към това, дали човек е икономическа единица и смисъла на живота му е само в това да бъде такава /защото -измите ни се определят от икономическите отношения, каквито ги класифицираме според икономическата ни теория, даже феодализма не е съществувал, преди да го открият през 18, 19 век /, че човека предхожда икономиката, ние сме хора, а не икономически единици и икономиката съществува, зада обслужва човека, а не обратното.
Понеже адски ме боли главата, и поради липса на какво да правя, реших (жалко!) да прочета тази статия - коментара ми е следния - Писнало ми е на кура от такива псевдоикономисти като теб Живота изисква работа, а не философстване, а на тебе не ти се работи Ако имаш късмета да се уРедиш да си във властта, лично ще те открия и ще те съветвам с някое много голямо дърво, докато ти дойде акъла. Направо не знам как ще се оправиме..
Аз, такова.....само да питам ако може Искаме контрол - ОК. Избрали сме правителство (примерно 3-на коалиция или ГЕРБ) и го контролираме стриктно. С граждани навсякъде, въобще по всякакви начини. Когато не изпълнява обещанията - сваляме го, защото ни е подвело (3-ната коалиция я свалихме мощоно, а сега и Бойко). После какво правим - избираме правителство. Ново. А то какво е? - ами пак същите - 3-на коалиция или ГЕРБ. И историята се повтаря. Всичко отначало. Какво контролираш тогава? Контролираш дедовия После кой ми говори че се борел срещу статуквото - ми по-непоклатимо статукво от това дето прост народ си избира все едни и същи, на мен ми е трудно да си представя. Това може ли някой да го оспори? ПС: Изберете за разнообразие Йоло Денев ако не се сещате кой друг....
Да, това ми е мнението - народа е прост! По нормалния свят нещата са измислени и криво-ляво работят, само тука на нашенския цървул за всичко му е крива демокрацията, глобализацията, партиината ситема и т.н...... и Сульо и Пульо се юрнали да откриват топлата вода
Разбира се, че ще му е крив бе Оня. Навсякъде другаде, във всяка "нормална" страна поне, хората отдавна щяха да са се разбунтували срещу тези, които ги управляват, ако се опитат да ги доведат до състояние, подобно на нашето. Никога не биха го позволили. И тези, които ги управляват го знаят. Управляващите и там се възползват от положението си и винаги са го правили, векове наред, самоче управляващите се възползват, вземат от тези, които управляват толкова, колкото управляваните им позволят. Проблема е не че сме недоволни, а че не правим достатъчно зада станем по-доволни. Твърде твърде трудно ставаме недоволни. Само мрънкаме. И вечно се намира някой "умник", който да ни обясни как не трябвало да сме недоволни, не трябвало да "гледаме в чуждата паница" и други подобни "мъдрости"... и как трябвало да работим - като Дедо Гошко от 11-ти коментар. Дедо Гошко, ко да работят уа? 25 процента от трудоспособното население са безработни /и не са само цигани, те са около 1-2 процента от населението всъщност/ и не са само мързеливци. Още толкова не са в официалната статистика или са само частично заети - и не защото не го искат. Вегнага ще изскочи някой умник, вярващ в свободната инициатива и вълшебната сила на пазара да репликира, че като нямало работа трябвало сами да си създадат. Е да , ама: 1. За това трябва да разполагаш с финанси. 2. Заем, дори и да ти дадът, той трябва да се връща. И... 3. като няма потребление, какъвто и бизнес да започнеш да развиваш той е обречен на провал. И да отидеш да копаш, както ни препоръчва един бивш премиер-умник неможеш, защото зада си ефективен в копането трябва да го правиш с трактор, не с мотика /а за трактора се връщаш пак в т. 1/, с мотиката не можеш себе си да изхраниш, да не говорим да излезеш нанякакъв пазар, а то трябват не само картофки; на пазараще си изправен срещу тези с тракторите, а света просто няма нужда от повече храна от определено количество. Е, в Сомалия и Етиопия имат,но те пък нямат пари да си я платят. И кръга се затваря. И шибания пазар нищо, ама нищо не регулира /ако регулираше, китайците нямаше да имат най-успешната икономика, всущност "слатната ера" на капитализма от 20-ти век е била през 50-те и 60-те години, когато кейнсианството - регулираната икономика, е била водещата доктрина, после почват кризите, Америка остава първо без един отрасъл от икономиката си, после без друг.../. Така че, да, и от работа има нужда, но има много по-голям негостиг на добро управление на тазиработа.
Ядосвам се на "пазара", защото ми го повтарят като някаква тъпа мантра, като някаква шибана вълшебна думочка,която оправя всичко, а то не е така. Иначе съм съгласен с Дренчев, че страната ни е свръхрегулирана, и "неосоциалистическа" по смисъла на това, че социализма, какъвто беше у нас, е точно това - военно-полицейска диктатура - сега военните са по-малко но пък полицията е повече. И държавата не е добър стопанин. Тяи реално не може да бъде, особено когато управляващите държавата не умеят да делегират права. Не може да бъде, защото страда от един общ проблем, характерен за големите структури /а дори и най-малката държава е голяма структура, която трябва да се грижи за много неща/ - проблема на мащаба - не могат да се справят добре с управлението на малките неща, губи им се "детайла". Затова Съветския съюз можеше да изпраща космонавти около земята, но не се справяше с шиенето на дрехи и обувки. И това + нежеланието за делегиране на права - споделяне на власт е това, което всъщност го уби.
Най накрая да прочета статия за протестите,която да ми хареса.
Не бе, Мануелче, не очаквам, за снасяне трабват кокошки, нещо си се пообъркала. Обаче много хора препоръчват /или поне препоръчваха до неотдавна, не аз, други хора бяха/ вземане на заеми за започване на собствен бизнес, все едно този заем няма да се връща. А после се учудват, че към половината от заемите са неплатими, съдилищата са пълни с обяви за търгове на иззето имущество и т.н. Аз заем нямам за плащане, така че нямам какво да го мисля, но то само с мислене не става, за да си върнеш заема, бизнеса ти трябва да е успешен, зада е успешен, трябва преди всичко потребление. И както ние можем да си гледаме работата, така и ти можеш да си я гледаш. Ако знаеш колко ми пука, за тъпото ти мнение, дадено от човек, който никога не е показал, че мнението му може да заслужава внимание...