Един от плюсовете на глобалния елит е, че поне той знае какво се случва наистина.
Ние, заблудените маси, трябва да чакаме с десетилетия, за да открием, например, кои са педофилите по високите етажи на властта, кои банки обслужват мафията или са се разорили.
Елитът би трябвало да има информация в реално време - за да може да прави точни прогнози на тази база.
Но миналата седмица разбрахме, че това е станало почти невъзможно. Тогава Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) разпространи прогнозите си за световната икономика до 2060 г.
Според тях, първо, растежът ще се забави до около 2/3 от сегашните темпове. Второ, неравенството ще нарасне в огромна степен. И трето - има голям риск климатичните промени допълнително да влошат още повече ситуацията.
Въпреки всичко, светът ще бъде 4 пъти по-богат, по-производителен, по-глобализиран и по-високообразован, казва ОИСР.
Ако се затруднявате да осмислите двете половини на тази прогноза, не се бойте - същия проблем имат и някои от най-добрите икономисти в света
Световният растеж ще се забави до 2.7%, по данни на международния тинк-танк, защото се изчерпва ефектът на наваксването, който засили растежа в развиващите се страни (в това число чрез ръст на населението, образование и урбанизация).
Близкото до стагнацията положение в развитите икономики означава, че през следващите 50 години дългосрочният среден растеж няма да надвишава 3%, което е доста ниска прогноза.
Увеличеното търсене на висококвалифицирани работници и автоматизацията на повечето функции, извършвани от средната работна ръка, означава, че неравенството ще нарасне с 30% като обща прогноза.
Към 2060 г. в страни като Швеция неравенството ще е достигнало нивата, наблюдавани в момента в САЩ: предградията на Стокхолм ще наподобяват в социален аспект градчето Гари, Индиана - станало нарицателно за изкуствено създаден индустриален център, превърнал се в призрачен град заради масовата емиграция на безработните жители след кризата.
Всичко това е допълнено от климатичните промени, които заплашват да унищожат крайбрежните земи и земеделието през първата половина на 21 век, с което ще смъкнат около 2,5% от световния БВП. Този срив може да достигне 6% в Югоизточна Азия.
Най-мрачната част от доклада на ОИСР, обаче, не са описанията на дългосрочните прогнози, а промените, които анализаторите приемат за сигурни.
След това идва и проблемът с миграцията
За да проработи главният сценарий на тази прогноза, експертите очакват, че Европа и САЩ ще погълнат 50 млн. имигранти до 2060 г., а останалата част от развитите държави трябва да приемат още 30 млн. души. Ако това не се случи, работната сила и данъчната база ще се свият толкова страховито, че държавите може да фалират.
Основният риск, който моделира ОИСР, е че развиващите се страни напредват толкова бързо, че хората спират да мигрират. По-очевидният риск обаче е друг - за него дойде сигнал от Франция с 27% за Националния фронт на Марин льо Пен и от Калифорния с бурните протести срещу имигрантите - населението на развитите държави да не иска да приеме външни хора. Това обаче изобщо не стои като вариант за бъдещето.
Сега се опитайте да си представите света по прогнозния сценарий: Лос Анджелис и Детройт изглеждат като Манила - мизерни бедняшки квартали до строго охранявани небостъргачи; британският трудов пазар - смесица от светлокожи пенсионери и новопристигнали млади емигранти; работните места, носещи средни доходи, са почти напълно изчезнали.
Родените през 2014 г. по това време ще са или 45-годишни адвокати, или 45-годишни бармани. Няма да има много междинни варианти.
Капитализмът ще е в четвъртото си десетилетие на стагнация и ако дотогава не сме направили нищо по въпроса с въглеродните емисии, ефектите от климатичните промени ще са станали съвсем сериозни.
ОИСР има ясно послание за света: за богатите страни най-доброто на капитализма вече е приключило.
За по-бедните - които в момента изживяват блясъка и омаята на индустриализацията - нещата ще приключат към 2060 г. Ако искате по-висок растеж, заявява ОИСР, той ще за сметка на още по-голямо неравенство. И обратно. Дори за да се постигне скромен среден глобален растеж с темпове от 3%, човешкият ресурс трябва да стане "по-гъвкав", а икономиката - по-глобализирана.
Мароканските имигранти, катерещи се по огражденията на испанския град Мелила, всъщност трябва да бъдат приветствани с отворени обятия, масово, с темпове около 2-3 милиона годишно в развития свят, непрекъснато през следващите 50 години. И това трябва да се постигне, без да се разпадне глобалният световен ред.
А, има и един данъчен проблем.
Докладът посочва, че заради поляризацията между високи и ниски доходи, ще се наложи да преминем - както съветва и Томас Пикети - към данъчно облагане на богатите. Проблемът тук, както изтъква ОИСР, е че собствеността на активите - без значение дали са състезателни коне с титли в състезания и родословие, тайна банкова сметка или авторското право върху логото на някой бранд - изглежда непроследима, защото те се намират в юрисдикции, посветили се на избягването на данъчното облагане на богатите.
Предписанията на ОИСР - повече глобализация, повече приватизация, повече икономии, повече миграция и данък върху богатствата (ако има как да бъде приложен успешно). Но не всички ще спечелят.
Окончателният извод от доклада е, че рано или късно ще се появи алтернативна програма "още от същото".
Защото населението, въоръжено със смартфони и с будно съзнание за човешките си права, просто няма да приеме бъдеще на голямо неравенство и нисък растеж.
