Миналата зима докато с група колеги пушехме пред входа на сградата, където работим, мина една бабичка и заинтригувано попита: "А вие срещу какво протестирате". Голямата група явно й беше заприличала на протестиращи. "Просто пушим", отговори й една колежка, но всъщност жената имаше право.
В България да си пушач се превърна в своеобразен протест след въвеждането на забраната за цигарен дим на закрито. Това ограничение вече не се възприема в буквалния смисъл - само като стъпка към по-здравословен начин на живот, а се превръща в символ - символ на поредното разделение "Ние, добрите", и "Те, лошите", на отдушник на събраното напрежение и злоба, на това да не приемаш другите такива, каквито са, а да ги поставиш в един калъп.
Забраната за пушене се оказа поредната стена, която ни разделя. Обществото ни заприличва на лабиринт - толкова много прегради и пътища, които не водят до изхода, а само те объркват.
Животът ни бездруго е пълен с толкова много противопоставяния: бедни срещу богати, протестиращи и контрапротестиращи, красиви и умни срещу грозни и лумпени, пациенти срещу лекари, млади срещу стари, избиратели срещу политици... Едва ли е добре да се прави още по-непроходим този лабиринт с ново разделение като тази забрана. Която - странно защо - е една от най-дискутираните теми, все едно въпрос от първостепенна важност за цялото ни общество.
Като че ли това е единственият неразрешен проблем в държавата и запалването на цигара в заведение ще доведе до края на света.
Странното е, че такава дискусия не предизвикват далеч по-важни теми, свързани със здравето, като мръсния въздух и добавките в храните.
Странното е и че подобно вълнение не предизвиква и най-важното: отношенията между хората в България.
Забраната като че сложи началото или поне изкара наяве и поредният конфликт у нас: пушачи и непушачи. Този конфликт поне мен ме завари неподготвена. Толкова години не съм и подозирала, че всички непушачи около мен така ненавиждат тютюна.
Не съм се залъгвала, че обожават вредния навик, но че това е такава драма за тях - наистина не знаех. Внезапно се оказа, че хора, с които неведнъж сме купонясвали до сутринта в задимена стая в Студентски град, всъщност не могат да си представят как може човек да прекара добре и да се забавляват сред цигарена смрад.
А, не дай си, боже, да започнеш спор с тях на тази деликатна тема. Разправиите между пушачи и непушачи са доста бурни и рядко минават без епитетите: "Гадни", "Мръсни", "Миризливи", "Прости" към пристрастените тютюнджии .
Пред тях бледнеят дори емблематични кавги като тези между сини и червени в началото на прехода или сблъсъците между привърженици на протеста срещу кабинета "Орешарски" и защитниците на правителството.
Като че ли тази стаена омраза изригна именно след предложението за въвеждането на забраната.
Преди това пушачи и непушачи имаха сравнително мирно съжителство, което постепенно беше разрушено, а пушенето - едва ли не приравнено към незаконна дейност.
Например в една книжка за подрастващи, описваща различните видове наркотици и вредата от тях под формата на комикси, наред с кокаина, хероина, ЛСД, беше нарисувана и цигара. Не разбирам защо пушачите трябва да се чувстват като хора извън закона.
В действителност няма нищо престъпно в това, цигарите се продават легално, рекламират се, тютюнопушенето не би трябвало да се третира като нещо по-различно от вреден навик, вредящ на здравето основно на ползващия го, като лакомията и пиенето, да речем.
И в определен по-безопасен за околните, между другото, от алкохола, защото няма случай препушил с тютюн да е предизвикал катастрофа или да е пребил някого под въздействието на никотин.
Този конфликт обаче извади наяве факта, че нещо отдавна куца именно в отношенията между нас, българите, че дребните битки в живота ни отдавна са изместили големите каузи. Животът ни е заприличал на запушена тоалетна - задръстен от ограничения, мръсен от озлобление, неизползваем от непробиваемо затлачване с всякакви мръсотии.
Забраната на цигарения дим изигра и още една негативна роля - направи пушенето кауза, придаде на пушачите ореол на гонени бунтари, които не обичат да спазват правилата, докато това в действителност си е просто вреден навик и не е привилегия на свободомислещите и различните.
Който иска да спре цигарите, може да го направи и без да му налагат ограничения. Не защитавам този порок, макар да обичам да пуша, просто прекалено строгите забрани никога не са работещи и имат съвсем различен от желания ефект.
А отказването на тютюна, освен ползи за физическото здраве, носи и един плюс в психологически аспект - всички бивши пушачи години наред сънуват, че пушат, а според тълкувателите на сънища това е сигурен знак, че всичко в живота ти се нарежда и те чакат дълги, безгрижни дни.
Никой не може да научи на нещо другиго, или да го промени. Всеки учи или се променя само когато е готов за това, и решението е негово. Другото се нарича контрол или казано с точната дума - насилие.
До голяма степен е права авторката. Обаче има едно "но". Предполагам ще прочетеш коментара ми и ще се съгласиш, че понякога когато ти повтарят твърде дълго, че грешиш или не те подкрепят, е твърде вероятно да забравиш, че всъщност си прав. Аз съм непушач и от тинейджър се боря с цигарения дим, като съм стигал до там, че да ми казват, че няма да мога да си хвана никога гадже, щом имам такова отвращение към цигарения дим; Спомена и студентски град- ами да, все още живея там и да ти кажа честно имам усещането, че за всичко тъпо на тоя свят някой трябва да повдигне въпрос, инак ще се счита за нормално. Точно както сега в държавата се счита за нормално чалгата, счита се за нормално да си купуваш скъп телефон от Германос, счита се за нормално да имаш фейсбук на телефона, счита се за нормално да пушиш масета, счита се за нормално да поркаш, счита се за нормално да нямаш пари за пътни и да се придвижваш на автостоп.... Ако направят закон за чалгата много хора ще кажат "Браво, винаги ме е било яд на чалгарите, евала" и тогава на мнозина ще им мине през ума абсолютно същото, което и на теб по повод цигарите- че сме цъфнали и вързали, та да се караме и да изместваме споровете ни върху малките битки, а не съществените проблеми. Абсолютно съгласен съм, че това не ни е най-големият проблем, но не трябва да се злоупотребява с това, че народът ни е стадо овце и че до оня ден всеки си е траел. Не забравяй, че неотдавна и кучетата се оставяха да си серат на обществени места, без да им събираме лайната.
Мое ли си толко тъпа, маа? Впрочем, сама си го каза - "Животът ни е заприличал на запушена тоалетна"... Да, такъв е живота на евтините павкачи на евтин Афркански шит! И за к'ви големи каузи бленуваш като не ти пука за другите?!?!??!?!?!!?!?!?!?!!?!?!?!?!?!?!
>В България да си пушач се превърна в своеобразен протест Уау.. пушещите като героически протестиращи мъченици! Е, само като такива не си ги бях представял. Всъщност, още ми е трудно да направя този скок във въображението. >Като че ли това е единственият неразрешен проблем в държавата Неаргумент. Неразрешен проблем е. Това, че не е единствен, или че има по-големи проблеми, не означава, че не трябва да го разрешаваме. Другото е полемиката "а вие що биете негри?". >Внезапно се оказа Съществена грешка в разсъждението. Непушачите не са си внезапно променили отношението към цигарения дим, и то, както го изкарва авторката, с единствената цел да дразнят горките пушачи от едната пуста злоба. Просто заради статуквото едно време дори не са предполагали, че биха могли да имат право на избор. Статуквото, обаче, се променя. Първо в по-цивилизованите страни, а сега и у нас, непушачите постепенно (не внезапно) се усетиха, че имат право да бъдат загрижени за здравето си, дори когато това означава забрана на пушенето. Преди 15-20 години това беше немислимо. Тоест, това, което наблюдаваме, не е внезапна промяна в отношението към пушачите, а постепенна реализация, че тяхното право да пушат има значително по-нисък приоритет, отколкото здравето на околните. А конфликтът и разправиите между пушачи и непушачи са породени единствено от нежеланието на пушачите да приемат неизгодното за тях ново статукво като признаят, че тяхното пушене е второстепенна привилегия, а не изконно право, и е в разрез с правото на околните да водят здравословен живот, което, от друга страна, наистина е изконно човешко право.
абсолютно съм съгласен с deowin
Всичката ни Мара втасала да ви имам и проблемите... Кой пушел ,кой пърдял. Статукво матукво.. Големи европейци се извъдихте.
Към Citizen X : Оправи си изказа и малко по културно, нали не си засегнат от авторката лично ,че да говориш по "селски му" Мое ли си толко тъпа, маа?... което показва колко си комплексиран.
Рядко читава статия!
Съре, веднага ти казвам, че начина ми на обръщение го решавам АЗ! Мога и да бъда пределно учтив, стига да не ми се налага да се кланям на шизофреници. Как, по дяволите, е възможно някой да говори за по-висши каузи и идеали, а чисто биташките му мераци да са на долнопробно ниво. Нищо лично към тетката, лошото е, че такива останахте мнозинство в тоя анклав и рИвете за абсурдни "права". Целия културен свет прилага едни правила, резултат от векове поведенчески науки+медицина, само тук ше ги модифицираме за да може господа/Sirs/-избирателите да се чувстват комфортно. Е, нема такъв абсурд! И ако правилата те страхуват, Юуин е твоята крепост, съре! Земи си и Рапуфцел с теб и си основете едно частно "Кремиковци"!
Напълно съм съгласна с deowin а вие господин Николов забравяте, че преди забраната не съществуваше заведение, където изцяло да не се пуши, а отделенията за пушачи на много малко места имаха реално някакъв ефект. Тоест пред непушача беше поставен избора да отиде в заведение, в което се пуши или да не отиде на заведение изобщо-къде е сега демокрацията. При полужение, че забрана липства, в интерес на собствениците на заведенията е да погазят правата на непушача, защото действително в тази ситуация вече сме били и се знае, че заведение, в което не се пуши би било празно- в общия случай пушач няма да направи жертвата да седне с приятелите си непушачи на място където не се пуши ако има такова където това е разрешено- въпреки че ние дълги години сме правили обратното - тогава изхода е или всички да пропушим,което си е фашизъм, или окончателно да се разделим на пушачи и непушач, двете групи да спрат всякаква комуникация извън работно време и да ходят отделно, по групи, всеки в своето си заведение. Вие пушачите готови ли сте да се откажете от своите непушещи приятели заради цигарата. Ако отговорът ви е 'не', значи е време да оцените, че провото да пушите можете да упражнявате само тогава, когато не нарушавате правото на човека до вас да диша чист въздух. Това вече е демокрация но за съжеление, за да бъде осъществена трябва да се налагат забрани и закони, защото човека гледа на него да му е добре и това не се отнася само до пушенето, а като цяло за всички човеки взаимоотношения ,за това съществува онази малка книжка наречена Конституция, за да може правата на всеки да се спазват възможно най-справедливо, така че никой да не е ощетен, но и на никого да не се разрешава да ощети някой друг-до колко и от кого тя се спазва е тема на съвсем друг разговор. Там където забраната е прокарана от години, хората си пушат отвън и никой вече не се оплаква, даже мога да ви кажа, че е страхотна платформа за запознанства-5 минути на вън и завързваш приятелства с хора, с които иначе никога нямаше да се запознаеш, във всичко има плюсове и минуси. Знам защото не веднъж съм излизала с приятели пред някое кафе за да не пушат сами, това не ми е проблем, но определено ми е проблем да стоя час два в опушено помещение и да нямам право на алтернатива.
Научно е доказано, че непушачите са педерасти - промери надолу - бол.
Статията е вярна, коментарите са в погрещна посока. Каузата не е пушенето. Не се оставяйте да ви заблуждават, че някой от политически коректните се е загрижил за вашето здраве, че и за своето. Голямата цел е налагане волята си над другия. Никой нормален човек нямя да отрече вредата от пушенето. Но има начин за ограничаването и. Пушил съм на всякакви места, бкл. на палубата на кораб, който караше 8000 тона етилен. Никога не съм пушил в стаята, в която спеше дъщеря ми. Ограничаването е просто и лесно - една преграда и един изсмукващ вентилатор. Това беше в началото, много съдържатели на заведения направиха необходимите разходи, след това ги удариха в гръб. Пак повтарям, целта на занятието е подчинение на народа, както по време на социализма милицияте стрижеше и бръснеше. И кварталните лелки веднага се хванаха на хорото. Една лелка се пенеше по някоя от кабеларките да се забрани пушенето по автобусните спирки. Друга стара мома, моя съседка, звъни посред нощ да се оплаква, че и влиза дим през контакта, и полива с вода хора, които пушат на собствения си балкон. За властите това е манна небесна. Честна дума, дори по време на социализъма нямяше открито подстрекаване на народа към доносничество. Тази благородна задача беше оставена на другарките в детската градина и началното училище, които ни учеха, че като издадеш другарчето си му помагаш да се поправи. А сега табелките с номера за донос висят навсякъде. Някъде в учреждение да сте видели табелка: "Чиновникът е длъжен: а), б),в) и няма право на г), д). За нарушения сигнализирайте на тел." Намесват се и аргументи, че видите ли, така правят в цивилизованите страни. Ами че тази дивотия тръгна от САЩ. Там в много щати има смъртно наказание. Дайте да го върнем. В Холандия са разрешени меките наркотици и се гледа леко на по твърдите. Какво чакате. Антипушачите да не си мислят, че ще минат метър. За тях ще се намери друга форма на дискриминация и ще окачат табелки с телефонен номер. айде стига толкова, че клавиатурата ми изпуши.