Най-мъжкият ден в годината

Кой празнува на 2 февруари и по какъв повод? Зевзеците ще ви отговорят, че на тази дата повод да почерпят имат мъжете с нетрадиционна сексуална ориентация. Добре запознатите с българската история и култура обаче ще ви обяснят, че на този ден отбелязваме Петльовден - празник, характерен за Източна България, който чества мъжката мощ и има за цел да стимулира силата и плодовитостта у младите момчета. Според народните поверия именно на мъжката сила се крепи семейството и мира в него.

Някои може да се зачудят защо мъжествеността в нашата култура се свързва с птица, а не например с мощния бик, както е например в древноримската и древногръцката традиция, или с лъва от гербовете ни. Но по тези земи за древните българи именно петелът е символ на мъжеството.

Връзката между домашното животно петел и мъжествеността може да бъде проследена и в българския език.

Петелът невинаги се е наричал "петел". В старобългарския език "коур" или "кур" означава петел, оттам идва и думата "курник" - мястото, на което господар е петелът. Старобългарската дума се пренася и в руския език, където и до днес "курица" означава кокошка.

Можем да дадем пример и с английския, където "cock" означава петел, но се използва и като жаргон за пенис. По тази причина в България заради агресивността и потентността на петлите думата "кур" започва да се използва, предимно за да назове мъжкия полов орган. В търсене на ново наименование на птицата, хората започват да я наричат "петел" - това е средата на динята, най-червената й част, аналогия с гребена на птицата.

Традицията именно петелът да олицетворява както мъжката мощ, така и половото съзряване на момчетата, се запазва през вековете. Датата 2 февруари, на която се отбелязва Петльовден, съвпада с древен славянски празник на лова и пчеларството, на който се е приемало новото поколение ловци. Разбира се, това е била привилегия, запазена единствено за младите момчета.

От християнска гледна точка на 2 февруари се отбелязва Зимна/ Вълча Богородица или Сретение Господне.

Това е един от дванадесетте големи християнски празника през годината и един от четирите, посветени на Божията майка. Сретение означава среща, това е 40-тият ден от раждането на Иисус Христос и денят, в който той за първи път е въведен в храма.

Трите дена от 1 до 3 февруари в народните поверия са известни още като Трифуници. Тези дни изцяло се обвързват с идеята за плодородието - на 1 февруари, Трифоновден, се зарязват лозите, за да дадат изобилна реколта. На 2 февруари се отбелязва Петльовден, а на 3 е така наречения Зимен Симеон - ден, в който жените се молят за рожба и раздават хляб, за да се сбъднат молитвите им.

Обичаите на Петльовден и отбелязването на датата като ден на момчетата и мъжете стават поне с един повече по време на Турското робство и по-точно от началото на XV век до началото на XVII век, когато османската влас събира "кръвния данък". Това са млади момчета, предимно немюсюлмани, които биват отнемани насила от семействата си и водени на военно обучение в казарми в Одрин, Цариград и Бурса, за да станат част от еничарския корпус.

Кръвният данък се смята за една от най-големите жестокости от страна на Османската империя към поданиците й и по тази причина българите измисляли различни начини да спасят синовете си.

Някои женят децата си още на 8-9 години, тъй като женените момчета не били вземани за еничари, други се опитват да подкупят събирачите на данъка, трети гиздели всичките си деца като момичета, за да не се разпознае, че има момче в семейството.

Според старите обичаи на Петльовден момчетата се събирали за празника на площада и цял ден били в центъра на вниманието, а по-възрастните и по-мъдри мъже определяли кое от тях с какъв занаят ще се захване според външния му вид. По тази причина събирачите на кръвния данък си създали навика именно в този ден да минават през центъра и да взимат най-здравите момчета. На портата на къщата, от която е взето момчето, се поставял кървав знак - да се знае, че вече са минали от там и са събрали дължимото.

Българите забелязали този способ и намерили нова хитрост - започнали да колят петли и с тяхната кръв мацали вратите си, за да заблудят турците. Така те пропускали къщата и момчетата оставали невредими.

Със започването на упадъка на Османската империя обаче започнала да намалява и мощността на еничарския корпус, а султаните все по-трудно възстановяват порядъка в многобройните редици на еничарите. Официалният край на еничарството е сложен през 1826-а, когато султан Махмуд II издава ферман за разпускане на корпуса.

Традициите около Петльовден обаче се запазват и след това, разбира се, вече изпълнявани символично, а не с цел да бъде пощаден живота на синовете в рода.

Най-важно е във всяка къща, в която има син, е да се заколи петел на прага. Задължително е кръвта му да опръска портата - спомен от времената на кръвния данък. С нея се мажат и челата на момчетата - за здраве и плодовитост.

Петелът трябва да бъде заколен от мъж, а в някой райони - от самото момче. Ако не извърши то ритуала, поне трябва да пипне ножа, с който е заклана птицата. В случай, че майката има само дъщери - също отбелязва празника, тъй като това е и ден на плодовитостта.

Тя носи петела в къща с мъжка рожба, за да бъде заколен там, или коли кокошка. И в двата случая се моли да бъде дарена със син следващия път. Колкото повече минават годините, толкова по-малко семейства изпълняват обредите около Петльовден и постепенно празникът бива забравен.

Няма и конкретна информация защо 2 февруари започва да се асоциира с хомосексуалните мъже.

Според част от теориите в това време на годината са започвали Големите Дионисии в чест на древногръцкия бог Дионис, чиято кулминация е била в края на март и началото на април. Празниците са съчетавали в себе си много вино и разврат, а хомосексуалните практики не са били рядко явление. Възможно е тези дни на разгул да са довели до културни наслагвания през вековете.

Според други слухове всичко е в опит на социалистическата власт, която идва след 9 септември 1945-а, да отклони вниманието на народа и да очерни подобна дата, смесваща толкова много езически и християнски традиции в едно.

По-вероятно е всъщност това е плод на странно чувство за хумор и опит за майтап - да се свързва един от най-мъжките дни в годината, който чества мъжката потентност, с гейовете. ЛГБТ организациите не припознават датата за своя и допълват, че Световният ден за борба с хомофобията официално се отбелязва на 17 май.

По тази причина можем да ви успокоим предварително - 2 февруари не е Ден на гейовете, а по-скоро Ден на мъжа и на мъжките рожби. Честито и наздраве!